му стискаше нож, а кръвта бликаше под захлупеното по очи тяло. Той почти бе стигнал вратата на салона, преди да го застрелят. Това бе последната съзнателна мисъл на Карес, след което се строполи на пода.
— Те си отидоха. Всичко е наред — мекият, успокояващ глас стигаше до нея като изпод земята.
Клепачите й тежаха, тялото също, като че на ръцете и краката си имаше тежести. Но беше толкова безопасно в тъмнината. Тя не искаше да я напусне, да отвори тежките клепки и да види грозотата наоколо.
— Аз съм тук, скъпа моя, нищо не може да те нарани.
Гласът бе подкупващ, подканващ я да отвори очи.
Тя почувства горещи устни върху челото си, нежно докосване на ръка, която отмахна падналите върху очите й кичури. Отговори с дълбока въздишка на това нежно докосване. Клепачите й потрепнаха и се отвориха слабо търсейки източника на този успокояващ контакт.
Тъмни очи гледаха надолу към нея, загриженост и нежност блестеше в тях. Дълги, твърди пръсти, с леко квадратни върхове галеха косите й. Над себе си видя балдахина на леглото. Люсиен я беше пренесъл в спалнята им.
— Пийни глътка от това — той поднасяше към устата и кристална чаша, наполовина пълна с бренди. Повдигайки я за раменете толкова нежно, като че ли бе дете, той й позволи малка глътка от златистата течност.
Топлина запълзя по гърлото й към стомаха, за да отпусне напрегнатите мускули. Тя се облегна на възглавниците с въздишка.
— По-добре ли си? — поинтересува се той.
— Ддда… така мисля — заекна тя. — Какво става с другите? — попита, припомняйки си, че е господарка на Сан Рьогре и като такава, първата й грижа трябвала бъдат хората в плантацията.
— Никой не е ранен, освен един от войните на Нашоба И няколко от бандата. Нашоба и хората му са ги изненадали. Те са принудили останалите от нападателите да се изтеглят далече в блатата. Отсега нататък ще стоят далече от Сан Рьогре. Цвайг отиде да види хората на полето, но чоктоусите нямат спор с африканците. Често при набези те ги вземат със себе си и им дават подслон в селата си. Те искат да пролеят френска кръв — обясни той. — Но гражданската война, която се зарежда в Чоктоу, прави необходимо нашето заминаване за Нови Орлеан, докато се успокоят нещата. Говорих с Нашоба и той ми каза, че това е най-доброто за сега. След като заминем оттук, плантацията няма да бъде толкова привлекателна мишена. Те ще се преместят в други, по-уязвими селища, където има французи. Доминик надзирава слугите при опаковането на багажа. Ще потеглим рано призори.
— Радвам се — призна Карес. Претъпканите, кални улици на малкия град ще бъдат добре дошли. Там имаше многобройна, добре въоръжена френска войска, прикрепена към колонията, настанена в Плас Роял, недалеч от къщата на Рю де Шартре. — А Ивон и Пиер? — попита тя, спомняйки си приятелите си.
— Ще спрем и ще ги посъветваме да се присъединят към нашето завръщане в Нови Орлеан, скъпа — увери я Люсиен, но като видя тревога в гълъбовосивите очи, той й даде да отпие още една глътка от течността.
Шумоленето на женска пола подсказа на Карес, че не са сами в полутъмната стая. Обръщайки глава, тя видя елегантната фигура на Доминик да изважда дрехи от гардероба и да ги поставя в отворен куфар.
— Бих искала да взема Фантин с нас в Нови Орлеан — каза тя на Люсиен. Беше сигурна, че Доминик е чула молбата й, понеже за момент спря да опакова.
— Както желаеш, но Доминик може да служи като камериерка, както е правила преди в Сан Рьогре — напомни й Люсиен.
— Доминик ще ни придружи ли до Нови Орлеан? — попита тя с остър тон.
— Без съмнение — каза Люсиен, а гъстите му, тъмни вежди се сключиха намръщено над пронизващите, черни очи. — Като свободна цветнокожа тя се смята за французойка от Чоктоу и няма да бъде в безопасност тук.
Той не одобряваше факта, че Карес не харесва Доминик.
— Разбира се, тя трябва да дойде с нас, но тъй като ще бъде много ангажирана с подготовката на светските визити, ще задържа Фантин като моя лична камериерка — настоя Карес с тон, който му показа, че тя още веднъж утвърди ролята си на господарка над домакинството на Сан Амант.
— Както желаеш, скъпа, — отговори Люсиен със свиване на рамене, с което съвсем просто й казваше, че ръководенето на къщата е в нейни ръце. — Ако се чувстваш по-добре, ще отида да свърша някои неща, тъй като утре заминаваме. Почивай тук, а аз ще изпратя да ти донесат поднос с храна. Ще дойда при теб по-късно.
Гласът му стана по-тих, когато изрече последните думи и вдигна ръката й към устните си. Обърна малката й хладна длан нагоре и постави върху меката й повърхност гореща целувка.
Тя му се усмихна, озадачена, че въпреки всичко, допирът на горещите му устни до кожата й все още предизвиква огън в кръвта й.
— До по-късно — прошепна той до устните й, наведен, за да ги докосне със закачлива целувка, преди да се изправи на крака.
На излизане се наведе и взе малката Бланш от мястото, където се криеше под леглото.
— Компания докато се върна — каза той и постави котката до нея.
Промълви няколко думи на Доминик и остави двете жени сами в сенките на бледолилавия здрач.
— Ще взема Бланш с мен в Нови Орлеан — каза Карес на Доминик, за да наруши напрегнатото мълчание, което настъпи в стаята след излизането на Люсиен.
— Много добре, мадам, ще потърся кошница — отговори тихо Доминик, като продължи да подрежда отворения куфар.
Думите на майката на Нашоба се върнаха в съзнанието й, докато лежеше и галеше меката козина на Бланш. Тя каза, че Доминик е видяла човекът, убил Аурора. Тя познаваше убиеца. С това ли загадъчната икономка държеше в ръцете си Люсиен? Тя установи, че има някаква връзка между тях.
— Има ли още нещо, мадам? — попита Доминик като се приближи до леглото.
Самурените й очи изглеждаха огромни на светлината на запалените свещи.
— Само топла вода за къпане. Искам да измия горещината и влагата, наслоили се по мен от пътуването.
— Да, мадам, ще наредя да донесат съдовете направо от кухнята — отговори тя, тръгвайки към вратата.
— О, преди да тръгнеш… чудех се дали е приключило опаковането в… в стаята на Аурора Сан Амант. Ако не е, бих искала това да стане тази вечер, преди да заминем.
— Това ще бъде трудно, мадам. — Доминик отговори с нисък глас, като се обърна от прага.
— Искаш да кажеш, че нищо не е направено? — рече остро Карес и се изправи в леглото. Ядът, причинен от умишленото незачитане на нарежданията й, прогони умората.
— Не, мадам — отговори тя. — Мъртвите не обичат да ги безпокоят. Надява се да разберете това навреме.
Тя се обърна и се изплъзна от стаята, оставяйки френската врата отворена за нощния въздух.
Разярена, Карес се вдигна от леглото, но установи, че е облечена само с корсаж. Някой я беше съблякъл, преди да я сложи в леглото. Отправи се към почти празния гардероб, извади един копринен халат и го уви около тялото си. И тогава видя в ъгъла на гардероба черната восъчна топка, която Люсиен намери в гробницата на Аурора. Някой бе поставил страховития вуду талисман в гардероба й.
Почервеняла, тя се наведе и го взе. Обърна го в ръката си и видя кичури руса коса, залепени по него. Светлината от свещите, поставени върху камината, караше космите да блестят върху мъртвия черен восък.
Шокът, довел я до ярост, я накара да си спомни думите на Луиу, когато й даде кожената кесия. Жената от Чоктоу каза, че това е талисман срещу онези, които й желаят злото в Сан Рьогре.
Карес гневно хвърли на пода отвратителната топка и тръгна към верандата. Нуждаеше се от свеж въздух, за да може да мисли.
Докато стоеше, облегната на парапета на верандата й, се стори, че видя нещо с периферното си зрение. Тя се обърна, погледна към края на верандата и си помисли, че вижда бяла рокля да изчезва зад една от френските врати. След това, едновременно с шума на усилилия се вятър, беше сигурна, че дочу тих
