да се наслади на нощите, които си бе обещал. Електротехникът и водопроводчикът работеха усърдно с бригадите си.
Многобройните хора и шумове из къщата прогониха духовете.
Франк и Франки, които си приличаха като имената си, с мощни рамене и коси с цвят на кал, се мотаеха из градината и издаваха странни звуци на одобрение или отвращение. Малкия Франки изглежда бе мозъкът на фирмата им, тъй като след няколко дни проучване даде оферта на Диклън за разчистването на бурените и храсталаците. Макар да се чудеше дали двамата Франки възнамеряват да се пенсионират с печалбата от работата си тук, Диклън имаше доверие на Реми и ги назначи.
Дойдоха въоръжени с лопати, мотики и огромни ножици. От трапезарията, където се трудеше върху шкафовете, Диклън чуваше ленивите им гласове и глухите удари на инструментите им.
А малко по-късно, когато погледна навън, забеляза, че джунглата изчезваше.
Гипсаджията, когото Одет му изпрати, беше кльощав чернокож на име Тибалд, който съобщи на Диклън, че прадядо му работел навремето за семейство Мане.
Обиколиха къщата, като Тибалд драскаше бележките си в миниатюрно овехтяло тефтерче. Когато стигнаха до балната зала, Тибалд вдигна замечтано очи към тавана.
— Вечно ми се струва, че в главата ми е скрита някаква снимка, за която дори не знам, че е там — каза той. — Никога не успях да свикна с красотата на тези стари места.
— Но си бил тук и преди.
— Да. Семейство Рудикър ме наеха да им свърша част от работата. Хората, от които купихте Мане Хол. Имаха страхотни идеи, но не успяха да ги осъществят. А и бездруго чух, че се готвели да назначат за основната работа някакъв човек от Савана.
— Защо?
Тибалд продължи да се усмихва към тавана.
— Имаха грандиозни идеи и не вярваха, че местните хора могат да ги реализират. Май смятаха, че колкото повече пари похарчат, толкова по-лъскаво ще стане. Нали разбирате какво имам предвид?
— Да, загрях. Аз пък вярвам, че ако наемеш местен човек, той ще е по-заинтересуван от работата. Е, можеш ли да се справиш?
— Аз извърших гипсаджийската работа в Харвест Хауз на улица „Ривър“. Имам снимки в пикапа. Можете да ги видите или направо да отидете в Харвест Хауз и да огледате къщата. Собствениците й устройват светски приеми доста често. Вършил съм доста работа в Ню Орлиънс и Батън Руж. Мога да ви дам няколко имена.
— Хайде да видим снимките.
Само след един поглед върху снимките, които показваха стените, корнизите и розетките преди и след ремонта, Диклън се убеди, че този човек беше художник, и го помоли за оферта. Тибалд му обеща да я приготви до края на седмицата и му протегна ръка.
— Признавам, че с радост бих се захванал с тази бална зала — каза той, като погледна назад към къщата. — Ще работим ли и по третия етаж?
— По-късно.
— Вероятно ще искате да поговорите със сестра ми Луси. Тя чисти къщи.
— Доста далеч съм все още от наемането на икономка.
Тибалд се засмя и извади пакетче дъвка.
— Не, господине, нямах предвид такова почистване — каза той, като предложи дъвка на Диклън. — Говорех за прогонване на духове. В тази къща има доста силни духове — задъвка той замислено. — Особено на третия етаж.
— Откъде знаеш?
— Чувствам дъха им във врата си. Вие не го ли усещате? Когато семейство Рудикър ремонтираха мястото, загубиха двама работници. Хората им просто си излязоха и никога не се върнаха. Може би точно заради това предпочетоха да наемат хора по-отдалеч.
Тибалд сви рамене и добави:
— Вероятно това е причината да не осъществят грандиозните си идеи.
— Знаеш ли какво е станало на третия етаж?
— Не. И не познавам човек, който да знае. Познавам само хора, които не биха се качили горе, колкото и пари да им предложиш. Ако искате да ви свърша някаква работа и на третия етаж, първо ще трябва да звъннете на сестра ми Луси.
Двамата мъже се завъртяха, когато чуха приближаването на кола.
— Това е колата на мис Лена. И мис Одет е с нея — съобщи Тибалд и се ухили широко, когато древното МГ се изравни с пикапа му. — Добър ден, дами — поздрави той, като забърза да отвори вратата на Одет. — Как сте?
— О, благодаря, чудесно, Тибалд. Как е семейството ти?
— Не мога да се оплача.
Лена изскочи от колата, когато Диклън й отвори вратата. Джинсите й бяха съблазнително прилепнали по тялото, а над тях носеше тюркоазна риза.
— Баба реши, че е време да ти дойдем на гости — заяви тя, като огледа частния път и многобройните пикапи. — Какво си направил, скъпи? Да не си си наел цяла армия?
— Само един полк.
Лена ухаеше на жасмин и на страстни нощи. Диклън трябваше да се съсредоточи върху маниерите си или да глътне дъвката.
— Може ли да те разведа из къщата?
— Хм. И до това ще стигнем. Тибалд, да не забравиш да поздравиш Мейзи от мен.
— Ще го направя. А сега трябва да тръгвам. Скоро ще ви донеса офертата, господин Фицджералд.
— Диклън. Ще я очаквам с нетърпение, Тибалд. Мис Одет — поклони се Диклън и пое ръката й.
Одет беше облечена в памучна рокля с цвят на зряла тиква и тъмнозелен пуловер срещу зимния студ. Чорапите й отговаряха на тоалета й.
Ухаеше на лавандула, а гривните и верижките й потракваха. Всичко в нея действаше успокояващо на Диклън.
— Добре дошли в Мане Хол, който не е в най-представителния си вид в момента.
Одет намигна на Лена, когато Диклън й целуна ръка.
— Все пак ще го разгледаме. Чух, че си наел Големия Франк и Малката Франки — каза тя, като кимна към пикапа им. — Добре ли се справят?
— Струва ми се, че вършат чудесна работа. Не знам как — отговори Диклън, като огледа предната градина. — Не ги виждам да правят нищо, но само примигвам и гигантска купчина храсталаци и бурени изчезва. Искате ли да ви разведа из околността?
— С удоволствие. Лена, скъпа, извади бутилките срещу духове от багажника. Ще ги закачим на дъбовете.
— Бутилки срещу духове?
— Държат злите духове настрани — обясни Лена, като започна да вади от багажника бутилки, пълни до половината с вода.
— Трябва ли да се притеснявам от зли духове? — попита Диклън.
— Предпазните мерки никога не са излишни — обясни Одет, като взе две бутилки и тръгна към дърветата.
— Бутилки срещу духове — повтори Диклън замислено, като взе една от тях.
Беше забелязал, че същите бутилки висяха пред къщата на Одет.
— И каква работа вършат?
— Стар вуду номер — отговори Лена. — Потропването им плаши злите духове и ги прогонва.
Диклън чукна двете бутилки една в друга. Звукът беше приятен и не особено заплашителен.
— Вярваш ли във вуду? — попита той.
— Вярвам в предпазните мерки — отговори Лена, като понесе дребната си, но съблазнителна фигурка към баба си.
Независимо дали бяха вуду или обикновени стари шишета, Диклън реши, че му харесват окачени по
