Далеч на север

Тя млъкна, когато Сиси остави още една чаша на масата и я напълни с кафе.

— Искаш ли нещо друго, Нейт?

— Не, благодаря.

— През лятото тук имаме доста работа. Тя ни е нужна, ако не искаме да живеем от спестяванията си през зимата. А зимата е дълга. Трябва да бъдем практични, Нейт. Пат вече го няма. Макс го е убил. Няма да намразя Кари заради това. Искаше ми се, но не си го позволявам. Тя също изгуби мъжа си. Но Макс е убил Пат. Един Бог знае защо, но го е направил.

Отново отпи от кафето, загледана в тъмния прозорец.

— Пат го е качил горе, вероятно съвсем импулсивно. Макс сигурно е искал да пише статия, а Пат е решил, че това ще бъде приключение, пък и ще изкара малко пари. Планината може да те подлуди. Така и е станало.

Когато той не отвърна, тя докосна ръката му.

— Помислих за онова, за което ме помоли. Спомням си, че Макс не идваше тук почти цял месец през онази зима. Може би и повече. Тогава това беше единственото място на километри наоколо, където човек може да получи топло ястие, и той ми беше редовен клиент. Сервирах му почти всяка вечер. Но по онова време не идваше.

Разсеяно посегна и отчупи малко парченце от хлебчето на Нейт.

— Няколко пъти си поръчваше храна за вкъщи — продължи, докато отхапваше от хлебчето. — Нямахме такава практика и още нямаме, но Карл беше добросърдечен. Сам му носеше храната до редакцията. Каза ми, че Макс изглеждал болен и малко смахнат. Тогава не обърнах внимание. Мислех за Пат и се опитвах да свържа двата края. Но ти ми каза да помисля и си спомних това.

— Добре.

— Ти не ми обръщаш внимание.

— Чух всичко, което ми каза. — Той я погледна в очите. — Кой друг не идваше често онзи февруари?

Чарлийн изфуча нетърпеливо.

— Не знам, Нейт. Помислих си за Макс, защото е мъртъв. И защото внезапно си спомних, че и двете с Кари се оженихме през онова лято, след като Пат изчезна. Затова си спомних.

— Добре. А сега си помисли за хората, които са още живи.

— Мисля си за теб. — Разсмя се и махна с ръка. — Не се стягай. Наговорил си такива неща на градския съвет, така че всички те гледат накриво, вбесил си Ед и Хоп, а си седнал да говориш на Мег за любов. Откакто знае за какво служат мъжете, не се е задържала с някого повече от месец.

— Значи засега държа рекорда.

— Тя ще отхапе парче от сърцето ти и ще ти го изплюе в лицето.

— Става дума за моето сърце и моето лице. Защо се притесняваш, Чарлийн?

— Аз имам по-големи нужди от нея. По-големи и по-силни. — Обиците й се завъртяха и заблестяха, когато отметна глава. — Мег не изпитва потребност от нищо и от никого. Никога не е имала. Отдавна ми даде да разбера, че ней пука за мен. И скоро ще ти покаже, че не я е грижа и за теб.

— Може би. А може да я направя щастлива. Да не би точно това да те притеснява? Идеята, че тя ще бъде щастлива, а ти не можеш.

Ръката му се стрелна и я хвана за китката, преди да успее да лисне кафето в лицето му.

— Помисли си пак — каза тихо. — Една сцена ще бъде много по-неприятна за теб, отколкото за мен.

Чарлийн изскочи от сепарето, профуча през помещението и тръгна нагоре по стълбите.

За втори път днес Нейт чу да се тръшва врата.

Довърши вечерята си още преди трясъкът да е заглъхнал в ушите му.

Подкара към къщата на Мег, надявайки се, че кръвта му ще се успокои и умът му ще се проясни, докато стигне там. Облаците от последните няколко дни се бяха разнесли и по черното стъклено небе блестяха ярки звезди. Резен от луната се носеше над дърветата, блестяща мъгла обвиваше земята. Клоните бяха голи. Снегът по земята беше още дълбок, но клоните се бяха отърсили от него.

Част от пътя беше наводнена, затова трябваше да заобиколи преградата и да кара през тридесетина сантиметра вода.

Чу вълчи вой, самотен и настойчив. Може би е тръгнал на лов, помисли си. За храна. Или за партньорка. Когато убиваше, вълкът убиваше с цел. Не от алчност и не за удоволствие.

Беше чел и че когато си избира партньорка, тя е за цял живот.

Докато караше в нощта, звукът заглъхна.

Видя, че от комина на Мег се издига дим, чу музика. Този път беше Лени Кравиц, който се носеше през мъглите на съдбата и през поля от болка.

Паркира зад нейната кола, но не слезе. Осъзна, че копнее за това много повече, отколкото би трябвало. Да се прибира у дома. Да приключва деня си и после да се прибере у дома, където го чака музика, светлина и жена.

Тази жена.

Дом и огнище, беше казала Мег. Да, беше го разгадала. Ако Чарлийн се окажеше права, не можеше да вини никого, освен себе си.

Вратата се отвори, преди да беше стигнал до нея, и кучетата затанцуваха от радост наоколо му.

— Здравей. Чудех се дали тази вечер ще спреш пред моята врата. — Тя закачливо наклони глава. — Изглеждаш малко очукан по ръбовете, шерифе. Какво си правил?

— Печелих приятели, въздействах на хората.

— Влез вътре, красавецо, пийни едно и ми разкажи всичко.

— Нямам нищо против.

26.

— Шерифе. — Пийч му поднесе кифлички и кафе, още преди да беше влязъл.

— Ако продължаваш с тези сладки, скоро няма да мога да се побера в стола си.

— Нужно е нещо повече от няколко кифлички, за да надебелее хубавият ти задник. Пък и това е подкуп. Може ли утре да си взема допълнителен един час към обедната почивка? Участвам в комитета по организирането на първомайския празник. Имаме събрание, за да приключим с координирането на парада.

— Парад ли?

— Да, първомайски парад, Нейт. Пише го на календара и вече наближава.

Май, помисли си той. Тази сутрин си беше поиграл с кучетата в двора на Мег. Снегът стигаше до ръба на ботушите му.

— Така ли ще бъде и на Първи май?

— Дори да вали червен сняг, пак ще има парад. Училищният оркестър ще участва. Коренните жители ще носят носии и ще свирят на традиционни инструменти. Всички спортни отбори са включени, както и курсът по танци на Доли Манърс. Има повече участници, отколкото зрители, но очакваме наплив от туристи и външни хора.

Тя се засуети около вазата с изкуствени нарциси на бюрото й.

— Всички обичат този празник, а миналата година дори го рекламирахме. Тази година увеличихме рекламите, предизвикахме интереса на медиите. Чарлийн ще направи уебстраница на „Хижата“ и ще предлага пакети услуги. А Хоп успя да ни включи в страниците с предстоящи важни събития в няколко списания.

— Сериозно? Значи ще бъде интересно.

— Така си е. Целият ден е празник. Палим голям огън и през нощта свири музика. Ако времето е лошо, се пренасяме в „Хижата“.

— И палите огън там?

Пийч го ощипа закачливо по ръката.