— Това, че лицето ми бе порязано, вероятно спаси и мен, и Спинакер. За щастие кръвта ми е червена.
Както и тази на Питър, помисли си. Много от нея изтече днес.
— Ще дойде ли щатската полиция да го вземе?
— Пийч се опитва да се свърже с тях.
— Добре. — Тя си пое дъх. — От три месеца е скитал и е бил на път съвсем да полудее. Бог знае откога е бил в онази колиба. Може би той е убил горкия Юкон. Би могъл да го направи.
Нейт намери тъмните си очила и ги сложи.
— Би могъл, но не е той.
— Човекът е луд, а това беше работа на луд. Може да е помислил, че Юкон е извънземен, приел образа на куче. Логично е, Игнейшъс.
— Само ако мислиш, че този тип е успял да се промъкне в града, да открие старо куче, да го доведе пред кметството и да пререже гърлото му — като е откраднал ножа преди това. На мен ми се струва малко прекалено.
Хоп го хвана за ръката, за да го спре.
— Може би защото предпочиташ да вярваш друго. Вероятно то ти дава нещо; в което да се вкопчиш. Нещо по-сериозно от няколкото побоя или да опазиш Майк Пияницата да не замръзне. Не ти ли е хрумвало, че се опитваш да търсиш убиец между нас, защото искаш да го има?
— Не, не искам, но е така.
— Дяволски си упорит… — Тя стисна зъби и се обърна настрани, докато се овладее. — Нещата тук няма да се успокоят, ако продължаваш да буниш духовете.
— Нещата тук не бива да се успокояват, докато случаят не бъде разрешен. А сега трябва да напиша доклада си.
Нейт прекара нощта в участъка, където през по-голямата част от времето слуша сериозните изявления на Спинакер за преживяванията му с извънземните. За да го успокои, той седна пред килията и започна да си води бележки.
Затова много се зарадва, когато щатските полицаи пристигнаха на сутринта, за да го отърват от затворника. Беше изненадан и да види Кобън.
— Може би трябва да си наемеш стая тук, сержант.
— Реших, че това е добра възможност да поговорим и за други неща. Може ли да останем насаме в кабинета ти?
— Разбира се. Подготвих документите на Спинакер. — Той влезе в кабинета и взе папката.
— Нападение със смъртоносно оръжие над полицейски служители. Психиатрите ще го смекчат, но това не променя факта, че заместникът ми беше ранен.
— Как е той?
— Добре. Питър е млад и силен. Пък и костта не е засегната.
— Стига да можеш да станеш, всичко е наред.
— Така си е.
Кобън отиде до дъската.
— Още ли се занимаваш с това?
— Както виждаш.
— Имаш ли напредък?
— Зависи откъде го погледнеш.
Със стиснати устни Кобън се залюля на пети.
— Убито куче? Защо си включил и него?
— Човек трябва да си има хоби.
— Слушай, и аз не съм доволен от начина, по който приключих разследването, но имам заповеди. Много от сведенията зависят от гледната точка. Можем да приемем, че в планината е имало трети човек, когато Патрик Галоуей е загинал. Това обаче не означава, че той го е убил, нито че е знаел за убийството. Не можем да сме сигурни и че още е жив, тъй като е по-логично онзи, който е убил Галоуей, да се е освободил и от третия човек.
— Не и ако третият е бил Хоубейкър.
— Ние не смятаме така. Но дори да си прав — продължи Кобън, — оттук не следва, че този неидентифициран трети е свързан със смъртта на Хоубейкър или със смъртта на кучето. Неофициално получих позволение да се опитам да потвърдя самоличността на този трети мъж, но доникъде не съм стигнал.
— Пилотът, който ги е откарал там, е бил убит при неизяснени обстоятелства.
— Няма доказателства за това. Прегледах случая. Кижински изплатил част от дълговете си и направил нови през периода между смъртта на Галоуей и неговата собствена. Да, това е наистина малко съмнително, признавам. Но никой не може да потвърди, че именно той ги е закарал там.
— Защото всички освен един са мъртви.
— Няма архиви, нито записи на полетите. Няма нищо. Никой, който е познавал Кижински, или по-скоро си признава, че го познава, не си спомня да е осъществил този полет. Може би наистина той е бил пилотът и ако е така, логично е да се предположи, че Хоубейкър се е отървал и от него.
— Може и да е логично. Само че Макс не е убил трима души. И не е излязъл от гроба, за да пререже гърлото на онова куче.
— Не ме интересува какво ти говори инстинктът. Трябват ми доказателства.
— Дай ми време — каза Нейт.
Два дни по-късно Мег влезе в участъка, махна с ръка на Пийч и влезе направо в кабинета на шерифа.
Погледът към дъската не я накара да забави крачка.
— Хайде, хубавецо, време е за пролетно чистене.
— Моля?
— Дори сериозните, усърдни и самоотвержени полицаи заслужават един ден почивка. Днес е твой ред.
— Питър е в отпуска. С един човек по-малко сме.
— И ти седиш тук и се тормозиш за това и за всичко останало. Имаш нужда да си прочистиш ума, Бърк. Ако нещо се случи, ще се върнем.
— Къде ще ходим?
— Изненада. Пийч — извика тя, излизайки, — шефът ти си взима почивка до края на деня. Как му викаха в „Нюйоркска полиция“? Лично време.
— Има нужда.
— Ти ще се справиш, нали, Ото?
— Мег… — започна Нейт.
— Пийч, кога за последно шерифът си е взимал почивен ден?
— Преди три седмици и нещо, доколкото помня.
— Време е да си прочистиш ума, шерифе. — Мег грабна якето му от закачалката. — Денят е съвсем подходящ.
Нейт взе радиостанция.
— Един час.
Тя се усмихна.
— Като начало ще се задоволя с толкова.
Когато видя самолета й на кея, той спря на място.
— Не ми каза, че прочистването на ума ми включва летене?
— Това е най-добрият начин. Гарантирам ги.
— Не може ли да се задоволим с разходка с кола и секс на задната седалка? Мисля, че това е добър метод.
— Довери ми се. — Тя стисна ръката му, а с другата погали раната под окото му. — Боли ли те тук?
