Той вече беше съобщил на екипа си — който прояви същото песимистично отношение като Мег, — че ще пътува до Анкъридж тази сутрин. Затова подкара колата към къщата на Кари.
Вратата се разтвори, преди да беше стигнал до средата на пътеката. Тя стоеше отпред, облечена в черен пуловер и панталони.
— Можеш да се обърнеш и да си влезеш в колата. Не съм длъжна да говоря с теб и няма да те пусна в къщата си.
— Моля те да ми отделиш пет минути, Кари. Предпочитам да не викам отвън онова, което трябва да ти кажа лично. Едва ли и на теб би ти харесало. Ще бъде по-лесно и за двама ни, ако ми дадеш пет минути вътре, особено след като ще пътувам с теб в самолета след час.
— Не искам да идваш с мен.
— Знам. Ако още мислиш така, след като чуеш каквото имам да ти кажа, ще изпратя Питър.
На лицето й се изписа вътрешна борба. Накрая се обърна и влезе, оставяйки вратата отворена за него и вледеняващия студ.
Когато я последва в дневната, завари я да стои с гръб към него, кръстосала ръце пред гърдите си така здраво, че кокалчетата й бяха побелели.
— Тук ли са децата ти?
— Не, пратих ги на училище. По-добре да се върнат към нормалния живот заедно с приятелите си. Имат нужда от това. Как посмя да дойдеш тук? — Тя рязко се обърна. — Как можа да дойдеш и да ме тормозиш в деня, когато ще донеса пепелта на съпруга си у дома? Нямаш ли сърце, не знаеш ли какво е съчувствие?
— Тук съм официално и онова, което ще ти кажа, е поверително.
— Официално — презрително процеди Кари. — Какво искаш? Съпругът ми е мъртъв и не може да се защити от ужасните неща, които говориш за него. Не ги повтаряй в тази къща. Това е домът на Макс и не желая да говориш ужасните си лъжи в нея.
— Ти си го обичала. Достатъчно ли го обичаше, за да ми обещаеш, че онова, което си кажем, ще остане между нас? Че няма да кажеш на никого? На абсолютно никого, Кари.
— Смееш да ме питаш дали съм обичала…
— Кажи само „да“ или „не“. Искам да ми дадеш дума.
— Нямам интерес да повтарям лъжите ти пред никого. Казвай каквото имаш и си върви. Обещавам ти да забравя дори, че си бил тук.
— Трябваше да се задоволи с това.
— Смятам, че Макс е бил в планината с Патрик Галоуей по времето, когато е бил убит.
— Върви по дяволите.
— Смятам и че с тях е имало трети човек.
Устата й увисна.
— Как така трети човек?
— Качили са се трима, а са слезли двама. Мисля, че третият човек е убил Галоуей. Смятам също, че той е убил Макс или го е подтикнал да се самоубие.
Докато го гледаше изумено, Кари намери пипнешком облегалката на един стол и се отпусна в него.
— Не те разбирам.
— Не мога да ти разкажа всичко, но ми трябва помощта ти. Моля те, помогни ми да докажа това, в което вярвам. Имало е трети човек, Кари. Кой е бил той?
— Не знам. Господи, наистина не знам. Аз… Казах ти, че някой е убил Макс. Казах ти, че не се е самоубил. Казах и на сержант Кобън. Продължавам да му го повтарям.
— Знам. Вярвам ти.
— Вярваш ми? — Сълзи бликнаха от очите й и се стекоха по бузите. — Ти ми вярваш. ’
— Да. Но фактът е, че съдебният лекар го е определил като самоубийство. Кобън може да има съмнения и нюхът му да говори друго, може да има дори някои косвени улики, но той не разполага с онова, което имаме ние. Няма време, нито възможност да стигне до дъното на тази история. Ще трябва да се върнем много години назад. Ти ще трябва да си спомниш подробности, чувства, разговори. Няма да е лесно. И ще трябва да го запазиш в тайна. Предлагам ти да рискуваш.
Кари попи сълзите си.
— Не разбирам.
— Ако сме прави и някой е убил Макс заради случилото се, той може би те наблюдава. Може би се чуди какво знаеш, какво си спомняш, какво може да ти е казал Макс.
— Мислиш, че съм в опасност ли?
— Настоявам да бъдеш много внимателна. Не споделяй това с никого, дори с децата си. Нито с най- добрата си приятелка, нито със свещеника. С никого. Искам да ми позволиш да прегледам вещите на Макс, личните му документи. Всичко — тук и в редакцията. И никой не бива да разбере за това. Искам да си припомниш онзи февруари. Какво си правила ти, какво е правил Макс, с кого си е прекарвал времето, как се е държал. Запиши го.
Тя го погледна и зад мъката в очите й проблесна надежда.
— Ще откриеш ли кой му причини това? Кой ни причини това?
— Ще направя всичко възможно.
Кари изтри бузите си.
— Наговорих ужасни неща за теб на всички, които си дадоха труда да ме изслушат.
— Някои от тях сигурно са били верни.
— Не, не бяха. — Притисна очите си с пръсти. — Много съм объркана. Умът и сърцето ми са изпълнени с мъка. Накарах Мег да ме откара, за да донеса пепелта му, защото исках да докажа, че не вярвам… че не се срамувам. Но част от мен се срамуваше. — Свали ръце и го погледна с ужас. — Но ако е бил там, той трябва да е знаел…
— Ще разберем това. Някои от отговорите може би няма да ни харесат, Кари, но така е по-добре, отколкото да имаш само въпроси.
— Надявам се да си прав. — Тя се изправи. — Трябва да се пооправя. — Тръгна към вратата, после спря и се обърна. Макс щеше да хареса историята с лоса в училищния двор. Удоволствие щеше да напише нещо за нея. „Лос натрапник, прогонен от училището в Лунаси“. Такива истории обичаше. Човек, който би се забавлявал от нещо толкова глупаво, не би могъл да убие Пат Галоуей.
— Щом се запознахме, веднага поисках да се омъжа за него. Хареса ми идеята му за вестника, за това, че е важно да се обръща внимание и на малките неща, а не само на големите.
От мястото си до Мег Кари погледна през прозореца към планините.
— Дойдох тук, за да преподавам, и останах, защото мястото ми влезе под кожата. Не бях много добра учителка, но исках да остана. Харесваше ми и че има много повече мъже, отколкото жени. Търсех си съпруг. — Тя хвърли кос поглед към Мег.
— Че кой не си търси?
Кари се засмя дрезгаво.
— Исках да се омъжа и да имам деца. Щом погледнах Макс, реших, че е подходящ. Беше умен, но не прекалено; хубав, но не толкова, че да го ревнувам от други жени. Малко див — повече, отколкото ми се искаше, — но от тези мъже, които знаеш, че можеш да поправиш с малко време и усилия.
Тя млъкна и учестеното й дишане показа, че се бори със сълзите.
— Наистина ли жените си правят такива списъци? Като за къща, която искаш да си купиш. Може да се ремонтира по мой вкус. Основите са солидни, има нужда само от малко освежаване. Нещо такова? — попита Нейт.
Кари се разсмя звънливо и притисна ръка към устните си.
— Правим ги. Или поне аз ги правех, колкото повече наближавах трийсетте. Не бях лудо влюбена в него, не беше голямата любов. Но го вкарах в леглото си и там се прояви добре. Още един плюс за него.
Настъпи кратка тишина, после Нейт се изкашля.
— А плюсовете за това различават ли се по големина или цвят?
— Не се тревожи, Бърк, и ти имаш плюс в тази графа — намеси се Мег и му хвърли поглед, изпълнен с
