благодарност и разбиране. Знаеше, че се опитва да разсее вдовицата. После се обърна към Кари. — Бяхте хубава двойка. И добър екип.
— Да, бяхме добър екип. Може да не е била бурна любов, но ще ви кажа кога окончателно се влюбих в него и разбрах, че няма връщане назад. В деня, когато взе дъщеричката си за пръв път. Изразът на лицето му, начинът, по който гледаше към мен, докато я държеше. Изненада и учудване, вълнение и ужас — всичко това беше изписано на лицето му. Не изпитах бурна страст, но се радвах на сърдечна, силна и истинска любов. — Той не е убил баща ти, Мег. — Тя отново погледна през прозореца. — Мъжът, който държеше така бебето, не би могъл да убие никого. Знам, че имаш причини да мислиш другояче, и искам да ти благодаря… за добротата ти да ме караш днес.
— И двете изгубихме хора, които обичахме. Нищо няма да докажем, ако се скараме заради това.
Жените, помисли си Нейт, са по-корави и по-устойчиви от всички мъже, които познаваше. Включително от него самия.
Откри Кобън веднага щом се приземиха и макар да изглеждаше коравосърдечно, остави Кари и Мег да се оправят с подробностите по освобождаване пепелта на Макс.
— Томас Кижински или Двупръстия. Той ми се струва най-вероятният пилот. Има още един, Лукс — сега работи във Феърбанкс. И още двама-трима, които Галоуей е използвал от време на време. — Остави списъка, който беше направил, на бюрото на Кобън. — Но според мен Кижински най-добре се връзва. Убит е няколко седмици след Галоуей.
— Промушен с нож. Разследването е заключило, че става дума за обир. — Кобън си пое дълбоко дъх. — Кижински е бил свързан с някои от лошите момчета. Залагал е сериозно, подозирали са го в продажба на наркотици. Когато са го убили, е дължал около десет бона. Следователят решил, че някой от кредиторите му си е върнал дълга в натура, но не можал да го докаже.
— И ти приемаш, че това е просто съвпадение?
— Нищо не приемам. Фактът е, че Кижински е водил безпътен живот и е умрял по същия начин. Ако той е бил пилотът, закарал Галоуей на последното му изкачване, няма как да ни го каже.
Кобън отново си пое шумно дъх през носа.
— Пресата ме притиска, Бърк.
— Да, гледах новините. Дадох и официално изявление.
— Виждал ли си подобна глупост? — Сержантът извади някакъв таблоид от чекмеджето си и го разтвори на бюрото. Заглавието крещеше:
ЗАМРЪЗНАЛ МЪЖ, ИЗВАДЕН ОТ ЛЕДЕНИЯ СИ ГРОБ
Имаше цветна снимка на Галоуей в пещерата, точно под заглавието.
— Трябваше да очакваш такива дивотии — започна Нейт.
— Сигурно някой от екипа, който го свали, е направил снимката. Изкарал е няколко долара, като я е продал на таблоидите. Лейтенантът ми диша във врата. Не искам и ти да правиш същото.
— В планината е имало трети човек.
— Да, според дневника на Галоуей. Разбира се, не можем да докажем, че е умрял след последния запис в дневника. След шестнадесет години не е възможно да се определи времето на смъртта. Може да е било тогава или пък месец по-късно. Дори шест месеца по-късно.
— Не го мислиш сериозно.
Кобън вдигна ръка.
— Това, което знам, е едно, а онова, което мога да докажа — друго. Съдебният лекар постанови, че е самоубийство, и на лейтенанта това му харесва. Жалко, че Хоубейкър не е написал в бележката кои са били горе.
— Дай ми документите и аз ще ти намеря имената. И ти надушваш, че тази работа вони. Ако искаш да пренебрегнеш това, твоя работа. Но има една жена с две деца, която заслужава да знае истината, за да свикне да живее с нея. Мога да си взема няколко дни отпуска и да дойда да потърся информация тук, в Анкъридж, или просто да ми дадеш материалите и да ме оставиш да се върна в Лунаси.
— Ако исках да оставя нещата така, нямаше да ти дам дневника на Галоуей. — От лицето му струеше огорчение. — Но имам шефове и те настояват да приключа случая. Повечето смятат, че Хоубейкър е убил Галоуей и третия човек, който според дневника е бил ранен. И ако се замислиш, звучи логично. Защо убиецът на Галоуей да пощади един ранен потенциален свидетел? Хоубейкър е убил и двамата. После, уплашен, че ще го разкрият, се е разкаял и се е самоубил.
— Много удобно.
Кобън сви устни.
— Някои го предпочитат така. Ще ти дам материалите, Бърк, но не искам никой да знае за личното ти разследване. Ако пресата, лейтенантът ми или който и да е узнаят, че душиш наоколо, а аз ти помагам, ще си изпатя.
— Имаш думата ми.
Мег беше така просмукана от скръбта на Кари, че нямаше нищо против да работи вечерта. Ако имаше избор, би предпочела да натовари кучетата на самолета и да забие из пустошта. Където и да било. Някъде, където би могла да прекара няколко дни съвсем сама — далеч от чуждите нужди и изисквания.
Това, мислеше си тя, докато влизаше в горещата кухня на „Хижата“, беше генът на Галоуей. Замини, за да забравиш. Животът е прекалено кратък, за да се измъчваш.
Но у нея имаше и още нещо — надяваше се да не идва от Чарлийн, — което я караше да остане и да се пребори.
Подаде поръчките на Големия Майк. Две порции месно руло, вегетариански специалитет и сьомга- изненада.
Взе готовите поръчки и закрепи таблата с такава лекота, че се намръщи. Нямаше нищо против сервитьорите по целия свят, но й се искаше да не е толкова добра в професията. Не би се занимавала с това, дори ако й се наложеше.
Господи, как имаше нужда от малко въздух, от тишина. От кучетата. От музиката си. От секс.
Имаше чувството, че ще се пръсне.
Работи още два часа сред врявата, оплакванията, клюките, неуместните шеги. Усещаше как напрежението се трупа в нея и отчаяно искаше да се махне. Когато тълпата оредя, тя издебна Чарлийн на кухненската врата.
— Толкова за тази вечер. Тръгвам си.
— Трябва да…
— Намери някой друг. Едва ли ще ти е трудно.
И тръгна към стълбите. Искаше да вземе душ, а после щеше да си опакова багажа и да се прибере. Чарлийн я последва.
— След час пак ще бъде лудница. Хората ще дойдат да пийнат по нещо, да…
— Колко и да ти е чудно, не ми пука.
Щеше да й затвори вратата в лицето, но майка й влезе и я тресна след себе си.
— Никога не ти е пукало. Не ме интересува, че не ти пука, дължиш ми нещо.
Майната му на душа, щеше направо да си стегне багажа.
— Тогава ми направи сметката.
— Имам нужда от помощ, Меган. Защо никога не можеш да ми помогнеш, без да се държиш като кучка?
— Наследила съм го от теб. Вината не е моя. — Отвори едно чекмедже и извади съдържането му на леглото.
— Аз създадох нещо тук. И ти имаше полза от него.
— Не ми пука за парите ти.
— Не говоря за пари. — Чарлийн сграбчи дрехите от леглото и ги хвърли във въздуха. — Говоря ти за това място. То означава нещо. Ти никога не си се интересувала. Едва издържаше да се махнеш оттук и от
