че когато Ник събра кураж и тръгна по петите му, Зак дори не направи опит да го отблъсне.
Зак пръв го бе завел и в клубчето с електронни игри, беше му показал как може да накара сребърните топки да танцуват под пръстите му.
Зак пръв го бе завел на панаир. Зак бе имал търпението да го научи да завързва обувките си. Зак здравата го бе натупал, когато хукна да си гони топката сред колите.
И отново Зак бе този, който едва година по-късно го остави с болната му майка и пастрока тиранин. Картичките и подаръците така и не успяха да запълнят празнотата.
Може би Зак иска по някакъв начин да заличи част от миналото, помисли си Ник и сви рамене. Сетне изруга, съзрял топката да се изнизва. А може би дълбоко в себе си самият Ник бе готов да му прости.
— Ей, ЛеБек. — Ударът по рамото без малко да стане причина да загуби и следващата топка. — Къде се криеш толкоз време?
— Тук съм си. — Ник хвърли бърз поглед към Кеш, преди отново да се съсредоточи в играта. Запита се дали Кеш ще каже нещо, задето не го вижда с якето с емблемата на Кобрите.
— Тъй ли? Аз пък си мислех, че са те затрили завинаги. — Кеш се подпря на машината и както обикновено с благоговение загледа умелите движения на Ник. — Да му се не види, още те бива.
— Всичко е от ръцете. Питай мадамите.
Кеш изпръхтя и взе да пали фаса си. Нямаше други цигари. След онзи грабеж Рийс им бе оставил не повече от десет цента на долар, тъй че делът на Кеш отдавна се бе стопил.
— Само да зърнат грозната ти мутра, мацките хич няма и да ти гледат ръцете.
— Бъркаш твоя задник с мойта мутра — отвърна Ник, като се изправи на токовете на обувките си, доволен от резултата, а и от допълнителната игра бонификация. — Искаш ли да изиграеш тая?
— Дадено. — Кеш застана зад машината и започна играта. — Още ли си при брат си?
— Ами да, остават още няколко седмици и пак ще се явяваме съда.
Кеш изгуби първата топка и натисна копчето за следващата.
— Кофти късмет, Ник. Истина ти казвам. Мъчно ми е за теб, тъй да знаеш.
— Знам.
— Пак ти казвам… — Потънал в откровения, Кеш се разсея и изтърва топката. — Ние изкофтихме нещата, ти обра пешкира.
Донякъде успокоен, Ник просто сви рамене.
— Ще се оправя.
— А, сигурно. Май не е чак толкова зле да работиш в бар. Пада пиячка колкото щеш, а?
Ник се усмихна. Нямаше никакво намерение да признае, че за последните три седмици е изпил не повече от две-три бири. А Зак ако научеше и за тях, здравата щеше да си изпати.
— Май там падат парички, а? — не млъкваше Кеш. — Тъй де, има си клиентела и всичко.
— Горе-долу.
— А кой знае какви секси парчета се отбиват да хванат по някой на въдицата.
Всъщност клиентите на бара бяха по-скоро чиновници и техните семейства, ала Ник не искаше да разсейва заблуждението на приятеля си.
— Бъкано е с мадами. Да се чудиш коя да избереш.
Кеш се изхили доволно и ето че изтърва и последната си топка.
— Някой път да излезем четворка, а?
— Защо не? — Ник бръкна в джоба си за жетони. — А какво става с бандата?
— Всичко си е постарому. Старецът на Ти Джей го изхвърли от къщи, та сега е при мен. Ама хърка като дъскорезница.
— На мен ли ми го разправяш. Миналото лято и аз му сърбах попарата.
— Някакви от Мексиканчетата без малко да ни заграбят от територията. Ама ги разкарахме.
Ник добре знаеше, че това означава юмручен побой, може би с вериги и бутилки. Понякога и ножове. Колко странно, помисли си той, ала всичко това сега му изглеждаше далечно, далечно и безсмислено.
— А, хубаво… — бе единственият отговор, който успя да измисли.
— Има хора, дето никога няма да се научат, тъй да знаеш. Да ти се намира цигара? Здравата съм закъсал.
— В горния джоб. — Ник навъртя още десет хиляди точки, додето Кеш запали цигарата си.
— Ей, имам връзки в един стриптийз бар в центъра. Мога да те вкарам.
— Ами? — разсеяно отвърна Ник, загледан в топката.
— Да, бе. Искам да ти се реванширам по някакъв начин, за оная работа, де. Може някоя вечер да мина да те взема да бръмнем самички.
— Остави.
— Сериозно, бе. И пиячката аз ще платя. Не ми казвай, че ЛеБек Котарака не може да се измъкне.
— Мога да се измъкна, щом пожелая. Просто излизам през кухнята.
— Отзад ли?
— Ами да. Обикновено Зак не може да мръдне от бара преди три. В неделите свърша по-рано. Рио мога да го избудалкам стига да поискам. Мога и през противопожарното стълбище.
— На горния етаж апартаментче ли е спретнато?
— Ъхъ.
Смениха си местата и Кеш продължи да го разпитва, съвсем небрежно на пръв поглед. Парите събирали и заключвали в сейф в кабинета. В сряда оживлението утихвало някъде към един. Вътре можело да се влезе от три места. Предната врата, задната и през апартамента на горния етаж.
Додето Ник го изчака да изиграе трите допълнителни игри. Кеш вече разполагаше с необходимите сведения. Скалъпи някакво извинение и тръгна да търси Рийс.
Не му беше приятно, че ще изпорти Ник. И все пак той се числеше към Кобрите.
ОСМА ГЛАВА
Зак излезе изпод душа, доволен, че безкрайният следобед най-сетне е приключил. Нямаше нищо против счетоводната работа. Или поне не я мразеше. Е, в интерес на истината мразеше я, но я приемаше като необходимо зло.
Поръчките бяха направени, фактурите — платени, балансът — засечен. Може би имаше изоставане от около седмица и нещо, но все пак смяташе, че се справя горе-долу добре.
Което се отнасяше за търговията като цяло.
Като че ли най-сетне бе успял да измъкне бара от затъването, причинено от болестта на баща му и последвалите големи разноски. Изплащането на заема, изтеглен заради гаранцията на Ник, отлагаше успешния край, но до една година смяташе, че ще може в свободното са време да се захване и с нещо друго, а не само да разглежда каталози за яхти.
Питаше се какво ли ще каже Рейчъл, ако й предложи да си вземе един месец отпуск, за да отплават към Карибите. Приятно му бе да си я представя как лежи на излъскавата палуба, наметната с нещо оскъдно, което замества банския костюм. Приятно му бе и да си представя как косата й се отмята от лицето, подхваната от вятъра.
Естествено, щеше да отнеме известно време, докато изпробва лодката, а също и платната. Все някак щеше да успее да предума Ник да излязат поне за ден, дoри може би за събота и неделя. Искаше двамата да прекарат вестно време сами — далеч от бара, от града, от спомените, които им пречеха да общуват.
С вързана на кръста хавлиена кърпа той тръгна към спалнята, за да се облече. Искрено се надяваше, че неделната вечеря в дома на Станисласки ще помогне да разсее враждебността на момчето. Щом Рейчъл заговореше за семейството си, той неизбежно се замисляше какво липсва на Ник.
А момчето просто имаше нужда от време, за да добие и друга представа за нещата. Половината от определения срок предстоеше скоро да изтече и като се изключат дребните търкания, тези дни на настойничество бяха преминали сравнително гладко.
За всичко това дължеше благодарност предимно на Рейчъл, помисли си Зак, като намъкна джинсите. И за много други неща имаше да й благодари. Не само за тази възможност да се сближи е Ник, но и за невероятната промяна в собствения му живот. Нещо, което не бе очаквал да се случи. Нещо, което…
