Сакото й лежеше на пода. Доволно усмихнат, Зак започна бавно да повдига пуловера, пръстите му го следваха по копринената мекота на кожата.
— Това не ми е шията — успя да промълви Рейчъл, преди ръката му да обхване хълмчето на гърдата й.
— Просто проверявам. — Без да сваля очи от лиицетo й, той продължи да движи ръката си в кръг. — Бързо реагираш, Рейчъл.
Колко е приятно, помисли си тя, дори само да ме докосва.
С преднамерено бавно движение, решен да вкуси всеки миг наслада, той плъзна пуловера още по- нагоре.
Освободи китките й колкото да дръпне ръкавите й, сетне отново ги плени.
— Зак.
Той сякаш не обърна внимание на ускорения пулс под пръстите му.
— Мой ред е да застана на руля — изрече тихо. — Веднъж ти казах, че имам желание да те подлудя. Помниш ли?
Нима не разбираше, че е успял.
— Искам да те докосвам, Зак.
— Имай търпение. — Той прокара пръст по шията й, изучавайки белега. Синината вече избледняваше до жълтеникаво. — Не искам никога вече да те видя наранена. — Сведе глава и изрисува с устни огърлица от целувки. — Никога вече.
— Не ме боли — тръсна глава Рейчъл. — И не е необходимо да ме съблазняваш.
— Напротив. Ти по-скоро се страхуваш да не се случи, което прави хрумването двойно по-изкусително. Ще се наложи просто да ми се довериш. — Отмести се само колкото да свали ципа на полата й и да я запрати при сакото. — Предлагам ти дълго-дълго пътешествие. — Устните се доближиха до нейните, докосваха ги само за кратко, сетне се отдръпваха. — Ще те отведа по непознати прекрасни краища.
Тя нямаше друг избор, освен да го последва в това изпълнено с бури и превратности пътешествие. Тази жажда за наслада, тази потребност от близост бяха тъй нови за нея, че тя не бе успяла да си изгради сигурна защита. Ръцете му галеха цялото й тяло, спираха се тук-таме на най-чувствителните места, изучаваха я, а в същото време устата му жадно поглъщаше нейната.
Бягството е невъзможно, отчаяно си помисли тя, когато усети, че той я е извел до ръба на онова първо буреносно удовлетворение. Беше попаднала в неговия капан, чувстваше се изгубена в объркания лабиринт от все нови и нови усещания. Тя извиваше тяло под ръцете му, тъй здраво впримчена в своето желание, неспособна да осъзнае колко примамливо блажени са собствените й движения.
— Последния път не успях да оценя колко са изящни. — Зак прокара пръсти по ефирната материя на копринения чорап чак до снежнобелия колан. Без съмнение за нея тази част от облеклото бе наложена от практична необходимост, ала за него бе нов изблик на еротични помисли.
С умело движение, предизвикало поредния стон, той освободи първо единия, после другия чорап, сетне ги хлъзна надолу сантиметър по сантиметър.
Видя се принуден да коленичи на пода, за да докосне прасците й, сетне мускула зад коляното, гладката сатенена кожа на бедрата. Тя извика, когато усети езикът му да доближава ръбчето на бикините, превърнала се в топка от усещания, трепетно очакваща и в същото време уплашена от всеки нов допир. Надмогнал собственото си нетърпение, Зак продължаваше да я води по тънкото въже, делящо ги от екстаза.
Когато първата вълна я заля, Рейчъл изви тяло, забъбри несвързано на украински, сякаш за да се задържи на върха на планината от тъй желани, разтърсващи усещания. Най-сетне успя да освободи ръцете си, задърпа дрехите му, за да премахне всяка преграда. Притисна го към себе си яростно, жадно впи устни в неговите.
— Сега… — Тази единствена дума се отрони от устните му, преди да обхване бедрата й.
— Наистина исках да излезем някъде — заяви Зак, когато най-сетне отмаляха от изтощение.
— Не се съмнявам.
Той се усмихна, доловил сънливото удовлетворение в гласа й.
— Не те лъжа. Можем да се облечем и отново да опитаме.
През смях тя допря устни в гърдите му. Сърцето му все още блъскаше яростно.
— Никъде няма да ходиш, Мълдун. Не и преди да съм свършила с теб.
— Щом настояваш.
— Нали затова са измислени услугите по домовете. Какво ще кажеш за китайска храна?
— Ти решавай. Кой ще стане да се обади?
Рейчъл се поизправи само за да изпита отново удоволствието от допира до кожата му.
— Ще хвърляме ези-тура.
Рейчъл спечели и се възползва от краткия промеждутък, за да вземе бърз освежителен душ. Когато се върна в стаята с накъдрена от влагата коса, облечена в бяла памучна роба, която едва покриваше коленете, Зак вече разливаше виното.
— Май ще започна да се повтарям — рече той, като и подаде чашата. — Но ти наистина изглеждаш страхотно, когато си мокра.
Беше навлякъл джинсите си, но не и ризата. Рейчъл прокара пръст по голите му гърди.
— Можеше и ти да дойдеш.
— И момчето щеше да звъни напразно.
— Имаш право — призна Рейчъл и отиде в кухнята да вземе чинии, които отнесе до масичката край прозореца. — Действително имам нужда от презареждане. На обяд успях да хапна само едно десертче. — Реши, че ако запали свещите, те чудесно ще допълнят настроението им. — Ник мина през службата — рече тя, когато седна отново на мястото си.
— Аха.
— Съжалявам, че нямахме достатъчно време… — Тя поднесе клечката към фитила на свещта, изчака пламъчето да укрепне. — Телефонът звънеше непрекъснато, а имах и много тежка среща с прокурора.
Зак я следеше как се движи из стаята в семплата бяла роба, създавайки невероятно романтична атмосфера с идеята да се хранят на свещи. Запита се дали си дава сметка колко силно въздействащ е този контраст.
— Не е необходимо да ми даваш обяснения, Рейчъл.
Тя угаси клечката и запали нова. Не че беше суеверна, но не си струваше да рискува да поднесе клечката към третата свещ.
— Имам нужда сама да си го обясня. Той просто искаше да ме заведе на обяд, а аз може да не реагирах правилно. Не съм му споменавала.
— Факта, че си е наумил да те сваля.
— Не бих се изразила по този начин. — Тя въздъхна стресната от звъна на домофона. Натисна копчето, за да отвори на момчето от ресторанта. — Той просто погрешно тълкува благодарността и приятелството.
Зак се любуваше на изражението й в светлината на свещите.
— Сигурно имаш право.
Ядосана, тя се върна на мястото си.
— Ти плащаш, Мълдун.
Мъжът извади портфейла си. Беше приготвил пари и за сметката, и за бакшиша, когато момчето пристигна. Донесе трите торби, извади малките картонени кутии и ги подреди върху масата. Много скоро въздухът се изпълни с екзотични аромати.
— Искаш ли да ми разкажеш останалата част?
— Какво да ти кажа… — Рейчъл започна да мотае оризовото фиде на пръчиците. — Най-напред му изтъкнах разликата във възрастта. После… — Храната й се услади и тя прекъсна мисълта си. — Той не го прие като аргумент — продължи с пълна уста. — Разполагаше с твърде убедителен довод, който не успях да оборя, затова промених тактиката.
— Наблюдавал съм те в съда — напомни й Зак.
