Досадни по рождение, това е.
— Отговорни — поправи го Зак. — Ние просто имаме по-богат опит.
— О, не — намеси се Рейчъл, — просто обичате да си пъхате носа навсякъде.
В следващия миг тя се обърна по посока на долитащата врява. Михаил и Сидни бяха вече пред вратата на една от къщите, приемаха и отвръщаха на сърдечни прегръдки.
— Ето това е.
Рейчъл забеляза Наташа. Тя нададе радостен вик и се втурна към стъпалата.
Неволно забавил крачка, Зак я загледа как прегъща сестра си. Наташа беше по-дребничка, с по-изящна структура, със същите топли кафяви очи, сега замъглени от сълзи и гъсти черни къдрици, които се спускаха до средата на гърба. В първия миг той не можа да повярва, че това действително е майка на три деца, както му бе казала Рейчъл, но ето че се появи шест-седем годишно момченце, което се провря между възрастните, настоявайки да му се обърне внимание.
— Отвън влиза студ! — избоботи гръмовен глас някъде от вътрешността. — Да не си се родила в хамбар!
— Ей сега, папа. — Гласът й прозвуча кротко, ала в същия миг Рейчъл намигна на племенника си и го вдигна на ръце, за да го целуне. — Сестра ми Наташа — добави. — И моят приятел Брандън. А ето я и — постя тя мъничето, уловило се за крака на Наташа — Кейти.
— Вземи ме — настоя Кейти, като се залепи за Ник. — Хайде! — Детето протегна ръце и му се усмихна подканящо. Ник прочисти гърлото си и с поглед потърси помощ от Рейчъл. В отговор получи само усмивка и небрежно свиване на рамене, затова някак непохватно се наведе.
— Хайде. Ела.
С ловкостта на опитен катерач Кейти се подпря на бедрото му и обви ръчичка около врата му.
— Тя харесва мъжката компания — обясни Наташа. Баща й отново подвикна и тя шеговито ококои очи. — Моля, заповядайте.
В първия миг Зак остана зашеметен от звуците и миризмите, които се носеха. Дом, каза си той. Това бе истински дом. И когато прекрачи вътре, си даде сметка, че той самият никога досега не бе имал свой дом.
Мирише на печено, карамфил за сладкиши, лак за мебели, неразбория от гласове. Пътеката на стълбата, отвеждаща към втория етаж, бе изръфана по краищата, свидетелство за множеството малки и големи крака, преминали оттук. Мебелите в претъпканата дневна бяха избледнели от слънцето. Край една от стените имаше лъскаво пиано. А на него — бронзова скулптура. Той разпозна по лицата членовете на семейството, събрани накуп, а от края — гордите изражения, които без съмнение принадлежаха на родителите.
Той не разбираше много от изкуство, ала усети, че това представлява единство, което никой не може да наруши.
— Значи водиш тук приятелите си, после ги оставяш на студа. — Юри седеше в един от фотьойлите, гушнал слабичко момиченце. Огромните му ръчища на работник без малко да скрият красивото дете със светлоруса коса и любопитни очи.
— Не е чак толкова студено. — Рейчъл се наведе да целуне баща си и детето. — Фреди, та ти от ден на ден ставаш все по-хубава.
Фреди се усмихна и безуспешно се престори, че не забелязва русия младеж, който носеше малката й сестричка. Все пак тя едва беше навършила тринайсет и тепърва й предстоеше да опознае света.
Рейчъл представи гостите. Фреди няколко пъти си повтори името Ник ЛеБек, додето Юри раздаваше заповеди.
— Алекси, донеси горещ сайдер. Рейчъл, вземи палтата на гостите и ги отнеси горе. Михаил, после ще имаш време да целуваш жена си. Иди кажи на мама, че имаме гости.
Минути по-късно Зак се озова седнал на канапето, а в краката му се гушеше рунтаво куче със смешното име Иван, а той самият обсъждаше с Юри плюсовете и минусите на самостоятелния бизнес.
Ник се чувстваше ужасно неловко с това бебе, седнало на коляното му. Малката като че ли изобщо не бързаше да се отдели от него. А русото момиче на име Фреди го изучаваше със сериозни сиви очи. Той отмести поглед, като се питаше дали майката най-сетне няма да дойде и да направи нещо. Каквото и да е. Кейти се гушна в него и все да си играе с обецата му.
— Красива е — каза тя с тъй сладка усмивка, че той не се сдържа и й се усмихна в отговор. — И аз имам обеци. Виждаш ли? — И тя завъртя глава първо на едната страна, после на другата, за да покаже мъничките златни халкички. — Щото съм малкото циганче на тати.
— Личи си. — И той неволно вдигна ръка и погали детето по косите. — Май приличаш на леля си Рейчъл.
— Мога да я взема. — Фреди бе събрала достатъчно кураж и сега вече стоеше отстрани на канапето и се усмихваше на Ник. — Ако ви досажда.
Ник сви рамене.
— Не пречи. — Заблъска си главата какво още да каже. Момичето бе красиво като изписана китайска кукла, рече си наум и странно като непознатата Украйна, откъдето произхождаше семейството на Рейчъл. — Ами вие… не личи да сте сестри.
Усмивката разцъфна на лицето на Фреди и мъничкото й женско сърчице заби по-ускорено. Той я бе забелязал.
— Мама ми е мащеха, ако трябва да бъдем точни. Била съм на шест, когато тя и баща ми се оженили.
— А — тихо възкликна Ник. Неистински родител, каза си. Това бе нещо познато, което той добре разбираше. — Сигурно не ти е било лесно.
Макар и объркана, Фреди продължаваше да се усмихва. Та той разговаряше с нея, а тя го бе взела за някоя рокзвезда.
— Защо?
— Ами нали разбираш… — Ник се смути от вренчения поглед на сериозните сиви очи. — Втора майка… Второ семейството.
— Просто така се казва. — В нов изблик на смелост, тя седна на подлакътника до него. — Имаме къща в Западна Вирджиния, там татко е срещнал мама. Той преподава в университета, а тя има магазин за играчки. Ходили ли сте Западна Вирджиния?
Ник не знаеше какво да отговори. Просто така се казва. Очевидно тази подробност ни най-малко не смущаваше доведеното дете.
— Моля? О, не, не съм ходил там.
В затоплената, изпълнена с ухания, кухня, Рейчъл се смееше на някаква забележка на сестра си.
— Кейти умее да се справя с мъжете.
— Много е сладък, видя ли само как се изчерви.
— Ето. — Надя тикна в ръцете на най-голямата си дъщеря огромна купа. — Заеми се с бисквитите. Момчето има добри очи — обърна се тя към Рейчъл. — Защо е изпаднало в беда?
Надушила миризмата на задушено зеле, Рейчъл се усмихна.
— Защото си е нямал мама и татко да му се карат.
— По-големият също — продължи Надя, като отвори фурната да нагледа шунката. — Той също има добри очи. И не ги откъсва от теб.
— Може би.
Надя плесна ръката на дъщеря си и отново захлупи тенджерата.
— Алекси нещо не ги одобрява.
— Той нищичко не одобрява.
— Мен ако питате — намеси се Наташа, — и Рейчъл не откъсва очи от Зак.
— Благодаря ти — процеди Рейчъл през стиснати зъби.
— Жена, която би отвърнала очи от такъв мъж, ще трябва да си купи очила — отбеляза Надя, с което разсмя и двете си дъщери.
Неспособна да сдържа повече любопитството си, Рейчъл открехна летящата врата и надникна. Сидни седеше на пода и забавляваше Брандън с редица малки състезателни колички. Мъжете се бяха скупчили на
