Ана намръщи нос.
— Скочът има вкус на сапун.
— Това пък откъде го измисли?
— О, не го приемай като лична обида.
— Ще го опиташ — реши той и отиде до бара. — Сапун, значи. — Докато наливаше чашите, гласът му спадна до шепот. — Това не е питието, което си пробвала на някое от вашите префърцунени бостънски партита.
По дяволите! Колкото повече го опознаваше, толкова повече й харесваше. Хвана се, че несъзнателно пипа с ръка камеята. Пое си дълбоко дъх и си припомни чувството, когато бяха в колата. Стегни се, Ана. Когато Дениъл й подаде чашата, тя разгледа течността. Беше тъмнозлатиста и й заприлича на мечовете, които висяха на стената. Опасна и смъртоносна.
— Не слагаш ли лед?
— Това се пие чисто. — Той изпи своята чаша и я погледна предизвикателно. Ана си пое дъх и също отпи.
Почувства топлина, сила и нежност. Намръщи се леко и отново отпи.
— Ще трябва да поправя мнението си за скоча. Но ако изпия всичко, изобщо няма да мога да стоя на краката си.
— Е, ще ти дадем нещо да хапнеш.
— Ако това е намек, че е време за вечеря, приемам.
Дениъл взе ръката й и я задържа.
— Не очаквай хубави думи от мен, Ана. Аз не съм много учтив. И нямам намерение да се променям.
Косата бе паднала на лицето му. А брадата му придаваше вид на воин. И двамата знаеха, че го носи в кръвта си.
— И аз не мисля, че трябва.
Да, той не беше учтив, ала се бе заобиколил с красота. Не точно от вида, който бе свикнала да вижда, но все пак красота. Силна, грабваща, сурова. Красота, която те хваща за гърлото и спира дъха ги.
На стената на трапезарията имаше щит и пика, а под тях „Чипъндейл“, на който всеки колекционер на антики би завидял. Масата бе масивна, ала върху нея бе поставен най-красивия порцелан, който бе виждала. Ана седна в стол, който сигурно би подхождал повече на средновековен замък, но се почувства много удобно в него.
Слънцето хвърляше златно-червени отблясъци през прозорците. Докато вечеряха, светлината избледня и помръкна. Макгий влезе безшумно и запали свещниците, сетне отново ги остави сами.
— Ако разкажа на мама за това ядене, тя ще се опита да открадне готвача ти.
Ана си взе от шоколадовата торта и си помисли за израза „греховно богат“. Думата отговаряше точно на Дениъл Макгрегър.
Доставяше му удоволствие да я гледа как яде от неговата храна, от чиниите, които той бе избирал и купувал.
— Значи можеш да разбереш защо предпочитам да вечерям в къщи.
— Напълно. — Тя си взе още едно парче, защото на някои неща човек просто не може да устои. — Ще ми липсва домашната кухня, когато се преместя в апартамента.
— А не си ли мислила за собствена?
— Собствена какво?
— Кухня.
— Такава не съществува. — Ана го погледна изпитателно. — Веждите ти се събират в една черта, когато се мръщиш, Дениъл. Аз си имам свое мнение за кухните. — Като преплете пръсти, тя подпря брадичката си с тях. — Ти също не можеш да готвиш.
Той започна да се смее.
— Не мога.
Ана си помисли, че й харесва да го обезоръжава по този начин.
— Обаче ти се струва странно, че аз, жената, не зная да готвя.
Беше му трудно да не се възхити на логиката й, дори когато губеше от това.
— Имаш навика да вкарваш противника в ъгъла, Ана.
— На мен пък ми харесва начина, по който ти спориш. Знам, че може да е опасно, ала ти си интересен мъж.
— Имам много голямо самочувствие. И трябва да го поддържам. Защо не ми кажеш с какво съм ти интересен?
Тя се усмихна и стана.
— Може би друг път.
Дениъл хвана ръката й и също стана.
— Ще има друг път.
Ана не обичаше лъжите, нито уклончивите отговори.
— Изглежда наистина ще има, Дениъл. Госпожа Хигс говори днес само за теб — каза тя и се върна в дневната.
— Обичам я тази жена!
Ана се усмихна.
— Очаква те да я посетиш отново.
— Казах, че ще се върна. — Видя въпроса в очите й и продължи. — Аз държа на думата си.
— Много мило от твоя страна, Дениъл. Тя си няма никого.
Стана му неудобно.
— Не ми слагай ореол, Ана. Смятам да спечеля баса, но ще го направя без каквито и да е фалшиви комбинации и маневри.
— Нямам намерение да ти слагам ореол. Както нямам намерение да губя баса.
На вратата на приемната тя се спря. Вътре светеха дузина свещи Луната гледаше през прозорците. Свиреше музика, тиха и нежна, сякаш извираше от сенките. Почувства, че пулсът й се ускорява.
— Колко е красиво — прошепна. На ниската масичка до канапето бе сложен сребърен сервиз за кафе.
Докато Дениъл наливаше бренди, Ана остана права, опитвайки се да успокои забързаното си сърце. Чудеше се дали бе възможно човешките мускули да се стегнат повече от това, което усещаше да става с нейните.
— Много си хубава на светлината на свещите — рече Дениъл, докато й подаваше чашата с бренди. — Напомня ми за първата вечер, когато те видях. Стоеше на терасата до градината. По лицето ти имаше лунни лъчи, а очите ти бяха като нощта. — Взе ръката й и си помисли за миг, че тя трепна. Ала очите й бяха спокойни. — Още тогава разбрах, че трябва да те имам. Оттогава мисля всеки ден и всяка нощ за теб.
Щеше да бъде лесно, много лесно, ако оставеше думите му да завземат съзнанието й. Тогава щеше да почувства устните му върху своите и тези огромни и толкова нежни ръце отново щяха да я докосват. Щеше да бъде лесно! Но животът, който вече си бе избрала, или който я бе избрал, не беше лесен.
— Мъж с твоето положение би трябвало да знае колко е опасно да вземаш решение по интуиция.
— Не ме интересува. — Той вдигна ръката й и целуна пръстите й бавно, един по един.
В дробовете й въздухът свърши. Въпреки трепета, тя се опита да говори спокойно и се надяваше, че е успяла.
— Дениъл, да не би да се опитваш да ме съблазниш?
Как би могъл, при този леден глас и остър като кама език? Той се засмя и отпи от брендито си.
— Един мъж, който възнамерява да се жени, не съблазнява жената, за която ще се жени.
— О, напротив — поправи го Ана и го потупа по ръката. — Точно както когато я съблазнява и не възнамерява да се жени за нея. Ала аз нямам намерение да се женя за теб Дениъл. — Обърна се и тръгна към масичката с кафето, сетне се обърна и го погледна през рамо — И нямам намерение да бъда съблазнявана. Кафе?
Аз не само я обичам, помисли си той. Аз й се възхищавам. Обожавам я. Имаше много неща, за които не бе сигурен по отношение на тази жена, но в едно беше абсолютно сигурен. Не можеше да живее без
