разливаше и превръщаше тялото й в бушуващ вулкан, който всеки миг щеше да избухне и се разлее. Съществуваше само тук и само сега. Нищо друго вече нямаше значение.
Дениъл зарови ръце в косите й. Пръстите му я галеха и фибите, с който бе прихванала косата си, паднаха на земята. Устните му бяха настойчиви, преминаваха по лицето, по устата, по шията й, сякаш бе жизненоважно да вкуси всяка частица от нея. Шепнеше името й и не спираше да я целува. Когато се притисна към него, тя почувства невероятния прилив на чувство, което само една жена може да изпита. Главата й се завъртя от откритието да бъде едновременно покорна и в същото време да заповядва безмълвно. После всичко се завъртя и остана само усещането за съществуване. Беше там, където искаше да бъде.
Без да се изпускат от ръце, те легнаха на тревата. Дори вятърът не можеше да мине помежду им, толкова плътна бе прегръдката им. Като любовници, които са били разделени дълги години, те се хвърлиха един към друг без колебание, без мисъл, жадни да чувстват удоволствието от докосването на плът до плът. Ана измъкна ризата му. Мускулите му играеха под ръцете й. Тя започна да гали кожата му и чу как той простена.
Дениъл я искаше, сега, тук, веднага. Можеше да го по чувства със всеки удар на собственото си сърце До този момент не бе разбирала колко важно е да бъде сигурна в това. Каквото и да бе искал от нея, каквито и планове да бе правил, всичко бе издухано и забравено заради едно всепоглъщащо чувство. Желание. Силно, безразсъдно отчаяно. И взаимно.
Той искаше да бъде внимателен, нежен, но Ана го подлудяваше и го хвърляше в светове, за които не бе и сънувал. Фантазиите и мечтите му бледнееха пред това, което изпитваше. Тя бе много повече от целта, която трябваше да постигне. Повече от битката, която трябваше да спечели или жената, която трябваше да покори. Ръцете й бяха нежни и учудени, а устните топли и настоятелни. Желанието, което го тресеше, се бе концентрирало в основата на врата му и изпращаше в мозъка му стрели, които го оставяха безсилен и оглушал. Не чуваше дори грохота на вълните в скалите. Чувстваше мириса на диви треви, когато целуваше шията й, ала нейното ухание бе по-силно. Беше толкова мъничка, така сърцераздирателно фина и крехка, че Дениъл я събличаше с внимание, сякаш се страхуваше, че ще я счупи. Но Ана се притискаше към него без да се страхува, без да се пази.
Повече не можеше да се въздържа. Кожата й бе като кипнало мляко под горещото слънце, тялото й бе тънко и оформено като порцеланова статуетка. Никоя друга жена не беше му действала по този начин. Със стенание, което излезе приглушено от гърлото му, Дениъл посрещна задъханото й дишане.
Можеше ли да има повече удоволствие на света, помисли си Ана. Не, не беше възможно. И всеки път, когато устните му минаваха по кожата й, получаваше ново. Не беше си представяла, че един мъж и една жена могат да споделят нещо толкова знойно под слънцето! Не беше знаела, че тя самата, дисциплинираната, рационална и самовладееща се Ана, ще се отдаде на страстта сред тревите, под небето на един каменист бряг. Всичко, което знаеше в момента бе, че няма значение кога, няма значение къде, отсега нататък винаги щеше да бъде Дениъл.
Искаше да съхрани всеки миг, всеки звук и ласка. Но когато скъташе една, на мига я връхлиташе следващата и изместваше спомена за първата с новата си сила. И всичко се превръщаше във вихрена въртележка от чувства, които бе невъзможно да бъдат разделени. С беззвучен смях Ана осъзна, че всъщност не бе необходимо да разбира. Трябваше само да чувства. Когато повече не можеше да устои на желанието, тя му се отдаде с дива страст.
Кръвта бушуваше във вените и блъскаше в главата му, докато си помисли, че всеки миг ще избухне. Нейното тяло гореше в същия огън като неговото, а движенията й следваха същия ритъм. Но тя бе невинна. Знаеше го, и въпреки че искаше да я обладае диво и с всичката сдържана досега сила, успя да се овладее. Ръцете й го притискаха здраво към себе си, а устните й го подканяха със сладка готовност и всеотдайност. Дениъл стисна зъби и задържа дъха си, когато ръката й посегна към него.
— Ана…
— Искам те! — Шепотът й се блъсна като гръмотевица в ушите му. — Нуждая се от теб, Дениъл. — По тялото му се разля болка. Казвайки тези думи, тя се почувства горда.
— Няма да те нараня. — Той повдигна главата й и видя, че очите й са затворени.
— Зная.
Дениъл повика всичките си сили на помощ, за да бъде внимателен. Тя беше топла и влажна и той за малко да загуби контрол, замаян от новото усещане. И преди беше имал жени, много жени. Ала нито една не бе като тази. Никога не бе изпитвал подобно нещо. Никога.
Ана го почувства в себе си, почувства, че я разкъсва и изпълва. Невинността й бе пометена за секунда и заместена от удоволствие, което бе толкова всепоглъщащо, че надделя над болката. Почувства сила, която я връхлетя като вятърът, който блъскаше скалите. Опиянена от новото усещане, тя му се отдаде и се притисна още по-плътно към Дениъл. Чуваше го да повтаря името й преди устните му да намерят отново нейните. После всичко изчезна в тъмната бездна на удоволствието и остана само екстазът.
Дениъл знаеше приказката за котката, която глътнала канарчето. Докато лежеше на тревата до Ана, сгушена в него, той се чувстваше точно като котарак, който току-що бе закусил с дузина.
Беше избрал красива и интелигентна жена, за да се ожени. Това бе изборът на мъж, който има намерение да построи империя, която ще просъществува поколения наред. А не беше ли щастие, че се бе влюбил в тази жена и бе открил, че освен красива и умна, тя бе ласкава, сладка, нежна и страстна! Неговата бъдеща съпруга, майката на неродените му още деца, му пасваше в любовта като ръкавица. Господ я беше направил за него!
Ана лежеше тихо до него, но той чувстваше по дишането и по начина, по който ръката й лежеше върху гърдите му, че бе потънала в мисли. Знаеше, че не съжалява. Главата й лежеше на рамото му толкова естествено. Можеше да се закълне, че винаги са лежали така един до друг. Можеше да се закълне, че тревата под тях винаги е била мека, небето синьо, а слънцето горещо. Дениъл проследи облаците — небесни скитници, които плуваха над тях. След време децата им щяха да лежат на тази трева и да гледат същите облаци, рисувайки в мечтите си своето бъдеще. Той никога не бе имал време за това като малко момче. Но заедно с Ана щеше да намери време и щеше да мечтае отново.
Можеше да лежи така часове наред, с шума на вълните и гальовните пръсти на вятъра и слънцето. Имаше своята жена, своята земя. И това бе само началото на пътя.
Знаеше, че бе време да тръгват. Това, което искаше да постигне за нея, не можеше да бъде направено на празната ливада. Въпреки това Дениъл прегърна силно Ана и се остави на удоволствието да лежи до нея и да крои прекрасни планове за бъдещето.
— В моята къща има достатъчно стаи — каза сякаш на себе си той. С полузатворени и преизпълнен с любов очи си представи Ана в къщата си. Тя щеше да добави нещата, които обикновено забравяше — вазите с цветя, музиката. — Разбира се, можеш да промениш всичко, каквото поискаш, или да изхвърлиш.
Тя загледа слънцето, което светеше през листата. Беше направила крачка напред. Сега бе време за крачката назад.
— Твоята къща и така си е хубава, Дениъл.
— Тъй, но е временна. — Той прокара пръсти през косата й, като гледаше към мястото, където щеше да построи другата, къщата от мечтите му. Сега мечтите бяха станали общи, и на двамата. Колко бе хубаво, че вече имаше с кого да ги сподели. — Когато завърша тази, ще продам другата в Бостън. Или може да я запазим, заради бизнеса ми. Ще намаля пътуванията си, след като вече имам жена.
Облаците минаваха бавно над главите им.
— Ти трябва да пътуваш, това е важно за работата ти.
— Засега, да. — Ана почувства как ръката му се размърда под главата й. — Ала не след дълго те ще идват при мен. И ще трябва да идват тук. Нямам намерение да оставям жена си сама и да прекарам живота си далеч от нея.
Ръката й спря леко на гърдите му. Тя си помисли дали осъзнава колко самодоволно произнася фразата „моя жена“. Със същия тон мъжете казват „моята нова кола“.
— Аз няма да се оженя за теб, Дениъл.
— Пак ще ходя до Ню Йорк, но и ти ще идваш с мен — продължи той, сякаш не я чу.
— Казах, че няма да се оженя за теб.
