Може и да бе уморена, ала въпреки това долавяше добре сарказма.
— Точно така. Блекхоук. Без моето зорко око градът е в хаос. Това е тежък товар, но все някой трябва да се нагърби с него. Спри на ъгъла, моят блок е на половин пряка.
Той не й обърна внимание, мина светофара и плавно спря до тротоара пред сградата.
— Добре. Благодаря. — Али протегна ръка да вземе чантата си от пода.
Той вече бе излязъл от колата и я обикаляше. Може би умората бе причината да реагира толкова бавно, сякаш се движеше не във въздух, а в гъст захарен сироп. Ала Джона хвана дръжката от външната страна на вратата й секунди преди тя да хване дръжката отвътре.
Около пет секунди се бориха за надмощие. Накрая Али изръмжа апатично и го остави той да й отвори вратата.
— Ти какво, да не си от друг век? Изглеждам ли ти неспособна да се справя със сложния механизъм на една автомобилна врата?
— Не. Изглеждаш ми уморена.
— Е, наистина съм уморена. Така че, лека нощ.
— Ще те изпратя.
— Няма да се борим.
Но Джона тръгна до нея и, дяволите да го вземат, бе до входа една крачка преди нея. Без да казва нищо, само я погледна с невъзможно зелените си очи и й отвори вратата.
— След малко ще трябва да направя реверанс — процеди тя през зъби.
Той се ухили, пъхна ръце в джобовете си и прекоси с нея фоайето.
— Оттук вече мога да си стигна.
— Ще те изпратя до вратата ти.
— Да не сме били на среща!
— Липсата на сън те прави раздразнителна. — Влезе с нея в асансьора. — Не, чакай, ти винаги си раздразнителна. Грешката е моя.
— Аз не те харесвам. — Али натисна бутона за четвъртия етаж.
— Слава Богу, че изяснихме това. Бях се уплашил, че си започнала да се влюбваш в мен.
Движението на асансьора разклати и без това вече нестабилното й равновесие. Тя залитна и Джона я хвана за рамото.
— Престани.
— Не.
Али се опита да се отскубне, той я хвана по-здраво.
— Не се притеснявай, Флечър. Ти спиш права. Кой номер е твоят апартамент?
Бе прав и бе глупаво да се преструва, че не е така, или да си го изкарва на него.
— Четиристотин и девет. Пусни ме, а? След два часа сън ще съм съвсем добре.
— Не се и съмнявам. — Ала не я пусна, когато вратата на асансьора се отвори.
— Няма да влизаш.
— Е, имах планове да те метна на рамо, да те хвърля в леглото и да правя каквото си искам с теб. Следващия път. Ключа?
— Моля?
Очите й с цвят на прегорял мед бяха замъглени, нежната кожа под тях потъмняла. Вълната от нежност, която се надигна в него, бе пълна изненада и усещането съвсем не бе приятно.
— Миличка, дай ми ключа си.
— О, колко съм глупава. — Тя извади ключа от джоба на сакото си. — И не ме наричай миличка.
— Имах предвид детектив Миличка. — Чу я как се подсмихна, докато той отключваше вратата. Извади ключа от ключалката, хвана ръката й, сложи го вътре и затвори пръстите й около него. — Лека нощ.
— Аха. Благодаря, че ме докара. — Тъй като това изглеждаше нещото, което трябваше да направи, Али затвори вратата под носа му.
Но какво лице, мислеше тя, докато залиташе към спалнята си. Такова опасно лице би трябвало да се регистрира като оръжие. Една жена, която повярва на такова лице, отива там, където й е мястото.
И вероятно се наслаждава на всяка минута.
Али смъкна сакото си и изохка, докато събуваше обувките си. После нави будилника и падна по лице на леглото. И моментално заспа.
Четири и половина часа по-късно довършваше сутрешната си среша в заседателната зала в полицейското отделение. И четвъртата си чаша кафе.
— Ще обиколим квартала — каза Али. — Може да имаме късмет. В такива райони хората се грижат един за друг. Трябва да е имало някаква кола, с която престъпниците са стигнали до къщата и са изнесли поне част от откраднатите вещи. Спортното беемве, което са отмъкнали, не може да отиде далеч. Имаме пълното му описание и сме го обявили за общонационално издирване.
Лейтенант Киники кимна. Той бе набит мъж на около четиридесет и пет години, който харесваше как пагоните седят на раменете му.
— „Небесен огън“ е ново поле за действие за тях. Искам двама души да отидат да проучат нещата там. Неофициално облекло — добави той. — Да не вдигаме шум.
— Хикмън и Карсън проверяват заложните къщи, натискат известните прекупвачи на крадени вещи. — Али погледна към двамата си помощници.
— Засега нищо — вдигна ръце Хикмън. — Ние с Лидия имаме някои сигурни източници и сме вдигнали пара. Никой нищо не знае. Обзалагам се, че този, който стои зад това, има външен канал.
— Поддържайте парата — нареди Киники. — А какво става със застраховките?
— Нищо — отвърна Али. — Имаме девет удара и пет различни застрахователни компании. Още се опитваме да намерим връзка, ала засега сме в задънена улица. Няма нищо общо между жертвите. От деветте случая имаме четири различни банки, три различни брокерски компании, девет различни доктори, девет различни местоработи. — Разтърка схванатия си врат и продължи по списъка си: — Две от жените ходят в един и същ фризьорски салон, но при различни фризьорки и в различни часове. Ползват различни пунктове за химическо чистене, различни автомонтьори. Две от семействата през последните шест месеца са ползвали услугите на един и същ доставчик и сега го проверяваме, ала не вярвам, че ще излезе нещо. Единственото общо засега е нощният живот в града.
— Дай ми анализ на „Блекхоук“ — поиска Киники.
— Заведението върти сериозен оборот — започна Али. — Събира доста голяма клиентела, която се мени, макар че това са все хора от горната прослойка. Двойки, самотни, търсещи плячка, групи. Има добра охранителна система. — Разсеяно потърка очи, усети се и сведе поглед. — Има камери и аз се опитвам да получа записите. Слоун обикаля навсякъде и има достъп до всички места. В бара има шест маси, а в клуба тридесет и две. Ако се събере компания, ги съединяват. Има гардероб, но не всички си правят труда да си оставят нещата там. Не мога да преброя колко чанти останаха по масите, когато започнаха танците.
— Хората се тълпят там — добави Лидия. — Особено по-младите. Това за тях е обичайно място за срещи и те се отпускат. Много сексуални флуиди. — Хикмън се изкиска и тя го изгледа студено. — Това е сексуално място. Когато Блекхоук минава, се надига вълна.
Вълна ли? — повтори Хикмън. — Това технически термин ли е?
— Жените го гледат. Не си гледат чантите.
— Точно така. — Али отиде до дъската, на която бе закачен списъка на жертвите и откраднатите вещи. — Всеки удар включва по една жена. В списъка няма самотни мъже. Основната цел е жената. Какво носи една жена в чантата си?
— Това — заяви Хикмън — е една от най-сложните загадки на света.
— Ключовете си — започна да изброява Али. — Портфейла си, в който държи паспорта и кредитните карти. Снимки на децата, ако има такива. Никоя от жертвите не е имала вкъщи деца. Ако сведем всичко до основата, преди всичко търсим джебчия. Някой с ловки пръсти, който може да измъкне нещо от една чанта и да го пъхне отново там, преди жертвата да е разбрала, че е било измъкнато. Да вземе отпечатък от ключа, да направи копие.
— Ако ще пребъркваш един джоб, защо трябва да връщаш нещата в него? — полюбопитства
