— Знам.
— Една наистина сериозна грешка.
С отворени очи вплете ръце в косата му и отново привлече устните му към своите.
Този път неговото тяло трепна и шокът от това отекна в него и го разтърси до кости. Бе опустошил устните й с тази първа целувка и тя искаше от него да го стори отново. И, по дяволите, щеше да го стори, докато цялото й същество престанеше да пищи.
Не можеше да вдиша, без да вдиша него, и всяка отчаяна задъхана глътка въздух бе като доза наркотик.
С едно рязко движение той измъкна ризата й от панталона, пъхна ръката си отдолу и я затвори върху гърдите й.
— И двамата простенаха.
— В момента, в който те видях… — Откъсна устни от нейните, за да ги спусне към шията й. — В първия момент, в който те видях…
— Знам. — Али отново искаше устните му, трябваше да ги има. — Знам.
Джона започна да сваля сакото й, бе го смъкнал наполовина по раменете, когато разумът надделя над лудостта. Лудостта го караше да я вземе, бързо и силно. И защо не? Да вземе това, което искаше, по начина, по който го искаше, за да си достави удоволствие.
— Али… — Произнесе името й и старомодната му красота върна света на мястото му.
Тя го видя как се отдръпва. Макар да не бе помръднал, в очите му видя съзнателната дистанция, която той издигна между тях. В невероятните му и ясни зелени очи.
— Добре. — Али пое дъх. — Добре, добре. — Почти разсеяно го потупа по рамото, докато Джона наистина се отдръпна. — Това беше… Уха! — Заобиколи го и влезе в кабинета. — Хубаво де, това беше… Нещо.
— Едно или друго нещо.
— Имам нужда от една минутка, за да си проясня главата. — Никога досега страстта не я бе връхлитала с такава сила, че да й замъгли съзнанието. Ала трябваше да се тревожи за това, да се справи с това по- късно. В момента най-важното бе да възстанови равновесието си. — Сигурно и двамата знаем какво беше. И сигурно най-добре е да го преодолеем.
За да си даде малко време, той се наведе да вдигне празната бутилка и я остави настрани. После пъхна ръце в джобовете си, защото не бяха съвсем стабилни, и влезе след нея в кабинета.
— Ще се съглася с първата част и ще се въздържа от мнение по втората. Какво ще правим сега?
— Сега ще го… Преодолеем.
— Просто така? — Бе му подкосила краката и сега просто очакваше от него, препъвайки се, да се оттегли и да го преодолее? — Добре. — Гласът му охладня от надигналата се гордост. Джона отиде до бюрото и извади оттам три ленти. — Мисля, че това удовлетворява твоето съдебно постановление.
Дланите й бяха влажни, но тя не можеше да жертва достойнството си, което се опитваше да възстанови, като ги изтрие. Взе лентите и ги пъхна в чантата си.
— Ще ти дам разписка.
— Няма нужда.
— Ще ти дам разписка — повтори Али и извади бележника си. — Такъв е редът.
— Няма да нарушаваме реда. — Той протегна ръка и взе разписката. — Не смея да те задържам, Флечър. Часовникът върви.
Тя отиде до вратата и я отвори. По дяволите достойнството, реши внезапно и се обърна.
— Спести си го. Ти направи първата крачка, аз направих втората. Според мен сме наравно и приключихме с това.
— Миличка… Исках да кажа детектив Миличка, ако бяхме приключили, и двамата в момента щяхме да се чувстваме много по-добре.
— Ами… Да. Ще го преживеем — измърмори Али и жертва достойнството си, заради удовлетворението да затръшне вратата.
Али не бе създадена за сервитьорка. Убеди се в това, когато по време на втората си вечер в „Блекхоук“ изля питието, което Бет й бе разрешила да сервира, върху главата на някакъв клиент идиот, който я сграбчи за задника и й предложи сексуални дейности, противозаконни в няколко щата.
Клиентът доста бурно възрази срещу нейната реакция, ала преди да бе успяла да го просне на пода, Уил като дух се появи между тях. Тя трябваше да стои пасивно отстрани и да се остави да бъде спасявана.
Часове наред това я вбесяваше.
Но ако втората вечер се убеди в липсата си на сервитьорски дарби, третата вечер копнееше да се отърси от прикритието си.
Искаше нещо да прави, и то да не бе да сервира „дяволски крила в сатанински сос“ и да приема поръчки за напитки с име „торнадо“ от преуспяващи млади чиновници.
Първите двадесет минути от третата й вечер на смяна в „Блекхоук“ я бяха преизпълнили с уважение към тези, които сервираха, разчистваха и понасяха нетърпението, противните бакшиши и нецензурните предложения.
— Мразя хората — заяви Али, докато чакаше на бара Пит да отвори една бира.
— А, не, не ги мразиш.
— Мразя ги, наистина ги мразя. Толкова са груби, досадни, заплеснати. И всички се блъскат в „Блекхоук“.
— А е едва шест и половина.
— Моля ти се. Седем без двадесет и пет. Всяка минута се брои. — Тя погледна към Джан, която работеше в бара и само дето не танцуваше между масите, докато сервираше, разчистваше и изиграваше картите си. — Как го прави?
— Някои са родени за това, Русокоске. Извинявай, че ти го казвам, но ти не си. Не че не си вършиш работата, обаче не ти идва отвътре.
Али завъртя очи:
— Нямам и крака за това. — Посегна да вдигне таблата, оглеждайки както винаги помещението, забеляза мъжа, който влизаше, и отново я остави. — О, по дяволите. Пит, помоли Джан да занесе тази поръчка на осма маса. Аз трябва да свърша нещо.
— Али, какво правиш тук?
Това бе всичко, което Денис успя да произнесе, преди Али да го сграбчи за рамото и да го измъкне през бара, през кухнята и навън през задната врата.
— По дяволите, Денис. По дяволите!
— Какво има? Защо ме домъкна тук? — Той натъкми най-обърканата си физиономия, но тя я бе виждала и преди. Всичко бе виждала и преди.
— Тук съм по работа. Ще ми разбиеш прикритието, по дяволите. Казах ти какво ще стане, ако започнеш отново да ме следиш.
— Не разбирам за какво говориш. — Нараненото му изражение веднъж й бе подействало. Повече от веднъж.
— Чуй ме. — Али пристъпи към него и заби пръст в гърдите му. — Слушай внимателно, Денис. Ние сме приключили. Приключили сме от месеци. Няма шансове това да се промени и има всички шансове да подам жалба срещу теб и да направя живота ти истински ад, ако продължаваш да ме тормозиш.
Той стисна устни и свъси вежди, както когато се чувстваше притиснат в ъгъла.
— Това е обществено заведение. Аз не съм направил нищо, просто влязох в едно обществено заведение. Имам правото да си поръчам едно питие на бара, ако ми се иска.
— Нямаш правото да ме следиш и да застрашаваш прикритието ми в полицейско разследване. Ако прекрачиш границата, сутринта ще се обадя в кабинета на окръжния прокурор.
— Няма нужда. Хайде, Али, нямаше откъде да знам, че си тук по работа. Просто случайно минах и…
— Не ме лъжи. — Тя сви ръката си в юмрук, безпомощно я удари в собствената си глава и се извърна. — Не лъжи.
— Просто толкова ми липсваш. През цялото време мисля за теб. Нищо не мога да направя. Знам, че не
