трябваше да те следя. Нямах такова намерение. Просто се надявах да си поговорим. Хайде, любов моя. — Денис я хвана за раменете и зарови лице в косите й по начин, от който кожата й настръхна. — Ако може само да си поговорим.
— Недей… Недей да ме докосваш. — Али изправи рамене и се опита да се отдръпне, ала той обви ръце около нея в собственически жест.
— Не се дърпай. Знаеш, че полудявам, когато си такава студена.
С два резки удара с крака си в гърлото му би могла да го просне. Не искаше да стига дотам.
— Денис, не ме карай да те наранявам. Просто ме остави на мира. Махни си ръцете от мен и ме остави на мира, иначе ще стане много по-лошо, отколкото вече е станало.
— Не. Ще стане по-добре. Кълна ти се, ще стане по-добре. Само ме приеми обратно и нещата ще бъдат както си бяха.
— Не, няма да бъдат. — Тя се стегна, готова да се отскубне от него. — Пусни ме.
Вратата на кухнята се отвори и оттам нахлу светлина.
— Бих ви препоръчал да направите това, което иска дамата — предупреди го Джона. — И то веднага.
Али затвори очи и през смущението почувства как в нея се надига гняв.
— Мога и сама да се оправя.
— Може би, но няма да се наложи. Това е моето заведение. Махнете си ръцете от нея.
— Ние имаме частен разговор. — Денис се обърна, ала я издърпа със себе си.
— Вече не. Влизай вътре, Али.
— Това не е твоя работа — повиши глас Денис. Тя и преди бе чувала този тенор. — Не се бъркай.
— Това не беше правилният отговор.
Джона пристъпи напред и Али се отскубна и застана между двамата мъже. В очите му имаше блясък, който я тревожеше, като светкавица върху лед.
— Недей. Моля те.
Не би се спрял пред гняв, нито пред заповед. Но молбата и умората в очите й го спря.
— Влизай вътре — повтори той, ала този път тихо и сложи ръка на рамото й.
— Така значи било. — Денис вдигна свитите си юмруци. — Няма никой друг. Така ми каза. Не, няма никой друг. Още една лъжа. Още една от твоите лъжи. През цялото време си спяла с него, нали? Лъжлива кучка.
Джона се стрелна като змия. Тя бе виждала улични битки, бе ги прекратявала, когато бе униформен полицай. Сега успя само да изругае и да скочи напред, но Джона вече бе притиснал Денис до стената.
— Престани! — каза Али отново и го хвана за ръката да го издърпа. Със същия успех би могла да се опита да отмести планина.
Той й хвърли един стоманен поглед.
— Не. — Произнесе го небрежно, сякаш сви рамене. После заби юмрук в корема на Денис. — Не обичам мъже, които тормозят жените или ги обиждат. — Гласът му оставаше студен и спокоен, докато нанасяше втория си удар. — Няма да го търпя в моето заведение. Разбра ли? — Пусна Денис, отстъпи крачка назад и Денис се свлече в краката му. — Мисля, че го е разбрал.
— Страхотно. Прекрасно. — Денис простена и Али притисна пръсти към очите си. — Ти току-що заби удар в корема на един заместник окръжен прокурор.
— И какво мислиш ти за това?
— Помогни ми да го вдигна.
— Не. — Преди да се бе опитала да издърпа Денис на крака, Джона я хвана за ръката. — Той сам се озова в тази ситуация, сам и ще излезе от нея.
— Не мога да го оставя тук, сгърчен като червей на тротоара.
— Той ще стане. Нали така, Денис? — Елегантен в безупречния си черен костюм, Джона приклекна до стенещия Денис. — Ти ще станеш и ще си отидеш. И докато си жив, няма да идваш тук. Ще стоиш много далеч от Алисън. Всъщност, ако разбереш, че по някакво нещастно стечение на обстоятелствата дишаш един и същ въздух с нея, ще задържиш дъх и ще избягаш в обратна посока.
Денис с мъка се надигна на ръце и колене. В очите му напираха сълзи, ала зад тях пулсираше гняв.
— Заповядай, вземи я. — Болезнено се изправи. — Тя ще те използва и ще те изхвърли. Както направи с мен. Заповядай, вземи я — повтори той и се отдалечи, накуцвайки.
— Изглежда, че сега си изцяло моя. — Джона изтупа ризата си, сякаш чистеше досадни прашинки. — Обаче ако ще започваш да ме използваш, предпочитам да го направим вътре.
— Не е смешно.
— Не е. — Той се вгледа в лицето й, видя помръкналите й очи и съжалението в тях. — Виждам, че не е. Извинявай. Защо не дойдеш за няколко минутки в моя кабинет, докато се успокоиш?
— Добре съм. — Но Али се извърна и измъкна шнолата от косите си, сякаш изведнъж се бе оказала много стегната. — Сега не ми се говори за това.
— Добре. — Джона сложи ръце на раменете й и започна леко да я масажира, за да разсее напрежението. — Все едно си почини една минутка.
— Мразя той да ме докосва и се чувствам гадно, че мразя. Не мисля, че това е застрашило прикритието ми.
— Не. Според Пит в заведението е влязъл някакъв глупак, ти си се ядосала и си го изхвърлила.
— Ако някой пита, аз ще се придържам близо до истината. Бивш приятел, който продължава да ме тормози.
— Тогава престани да се безпокоиш. — Джона я обърна към себе си. — И престани да се чувстваш виновна. Не можеш да бъдеш отговорна за чувствата на някой друг.
— Разбира се, че си отговорен ако си допринесъл за тях. Както и да е. — Тя потупа ръката му на рамото си. — Благодаря. Щях да се справя и сама, но благодаря.
— Няма защо.
Не се сдържа, наведе се към нея и я привлече към себе си. Видя как клепките й се притвориха, как устните й се протегнаха към неговите. И бе на един дъх разстояние от нея, когато ги обля ярка светлина.
— О… Извинявайте. — Френи стоеше в рамката на вратата на кухнята, хванала в едната си ръка запалка, а в другата цигара.
— Не. — Али се отскубна, бясна на себе си, че бе забравила какви са й приоритетите. — Тъкмо се връщах. Вече закъснявам. — Хвърли един поглед към Джона и бързо влезе вътре.
Френи изчака вратата да се затвори след нея, после влезе вътре и се облегна на стената.
— Е… — каза тя.
— Е…
Френи издуха облак дим.
— Красива е.
— Да.
— И умна. Личи си.
— Да.
— Точно твоят тип.
Този път той наклони глава:
— Така ли мислиш?
— Разбира се. — Френи поднесе цигарата към устните си и връхчето й проблесна в полумрака. — Класата си личи. Подхожда ти.
Притесняваше се да танцува около истината с един стар приятел, притесняваше се повече, отколкото бе очаквал.
— Ще видим колко си подхождаме.
Тя сви рамене. Ала вече бе видяла. Двамата си подхождаха като ключ и ключалка.
— Проблеми ли имаше с този костюмар?
Джона погледна към посоката, в която бе тръгнал Денис.
— Нищо особено. Един бивш, на който не му харесва да е бивш.
