— Не, всъщност от около пет месеца.
— Пет месеца. Не си спомням да съм ви виждала в „Сирико“.
— „Сирико“ ли? Най-хубавите пици в Балтимор? Поръчвам си за вкъщи. Спагетите с кюфтенца са невероятно вкусни.
— Родителите ми са собственици на „Сирико“ — обясни Рина, като подаде глава от багажника.
— Сериозно?
— Защо не дойдете — рече Бианка — да хапнете нещо?
— Непременно ще го направя. Просто през последните месеци работих много усилено и… Я чакай да взема това — той бутна Рина встрани и извади кутиите, докато говореше с майка й. — Не съм се виждал с никого. Напоследък не съм излизал. Не обичам да ям сам в ресторант.
— Какво не ви е наред? — попита Бианка. — Млад, хубав. Защо не ходите на срещи с момичета?
— Ами, ходех. Ще ходя пак. Но имах много работа. А в свободното си време работех тук.
— Бил ли сте женен преди?
— Мамо!
— Какво има? Ние просто си говорим.
— Това не е разговор, а разпит. Светата инквизиция.
— Не мисля така. Не, госпожо, не съм женен, нито сгоден. Чаках Рина.
— Стоп! Стига толкоз! — ядоса се Рина.
— Ние просто си говорим — напомни й Бо. — Вярвате ли в любовта от пръв поглед, госпожо Хейл?
— Аз съм италианка. Разбира се, че вярвам. Наричай ме Бианка. Хайде, влез да се запознаеш със семейството.
— С удоволствие.
— Много си ловък — промърмори Рина, като отстъпи встрани, за да стори път на майка си да влезе.
— Отчаяно ловък — поправи я той.
— Просто остави това тук.
— Мога да го занеса където кажеш.
— Засега ще стои тук — посочи тя стълбите и затвори вратата.
— Добре. Майка ти ми харесва.
— Че защо не? — Рина свали слънчевите си очила и потупа с тях ръката си, докато го изучаваше. — Можеш да влезеш, но помни, че сам си го изпроси.
Поведе го към кухнята, избягвайки сблъсъка с няколко от племенниците си, които тичаха в обратна посока. В кухнята сосът вреше и вдигаше пара над печката, виното бе разлято в чашите, около масата се водеха едновременно няколко спора.
— Това е Бо — представи го Бианка и настана тишина. — Живее в съседната къща. Дърводелец е и е влюбен в Рина.
— Всъщност съм напълно сигурен, че тя е любовта на живота ми.
— Ще престанеш ли! — извика Рина, но все пак се засмя, като клатеше глава. — Запознай се с баща ми Гиб, сестра ми Фран и мъжа й Джак. Едното от децата, които тичат там, е синът им Антъни. Това е другата ми сестра Бела — онзи разбойник, дето тича с Антъни, е нейният син Дом, а дъщерите й — Вини, София и Луиза, са някъде наоколо. Това е брат ми Ксандър, жена му Ан и тяхното бебе Дилан.
— Приятно ми е да се запознаем — усмихна се Фран. — Мога ли да ти предложа чаша вино?
— Да, благодаря.
Фран и Джак ръководят ресторанта вместо родителите ми. Съпругът на Бела не можа да дойде днес. Ксандър и Ан са лекари и работят в клиниката в квартала.
— Радвам се да се запозная с всички вас.
Рина знаеше какво вижда той. Един висок възрастен мъж до печката, който го оглежда преценяващо. Красивата бременна Фран налива вино, докато червенокосият Джак носи червенокосата си дъщеричка на конче. Бела се обляга на барплота, с модни скъпи обувки и модна прическа. Ксандър пие вино, прегърнал прекрасната си съпруга със златиста кожа, която държи на ръце шестмесечното им бебе.
Въпросите им, разбира се, заваляха от всички страни, но Бо се справи много лесно. И като че ли не бе никак изненадан да види в кухнята на почти празната къща тази безподобна смесица от ирландци, италианци и китайка.
Приспособи се толкова лесно, че тя се изненада от отговора му, че е единствено дете, когато го питаха за семейството му.
Родителите ми се разделили, когато съм бил малък. Израснах в приют. Сега майка ми живее в Северна Каролина, а баща ми в Аризона. Моят съдружник ми е повече от брат. Познаваме се едва ли не вечно. Може би си го спомняш — обърна се той към Рина. — Ходеше с едно момиче, позната на Жан. Сега живее в Мериленд. Мисля, че името й беше Ками.
— Не, съжалявам. Не познавах много хора в колежа.
— Тя прекарваше цялото си време в учене — намеси се Бела със самодоволна усмивка. — Сетне сърцето й бе разбито от една трагедия.
— Бела! — гласът на Бианка беше остър като камшик.
— О, за Бога, мамо, минаха толкова години! Ако не го е преодоляла, крайно време е да го направи.
— Когато някой умре, няма значение колко години са минали.
— Съжалявам — каза Бо на Рина.
— Няма за какво да се извиняваш — рече тя, като изгледа продължително сестра си. — Заповядай, вземи си маслини — Подаде му чинията. — Докато се обзаведа с маса, ще ядем или прави, или седнали на пода.
— Мога да ти направя.
— Какво? Маса ли?
— Да. Обичам да правя маси. Изобщо мебели. Дай ми някаква идея, кажи какво искаш и аз ще ти го направя. Като подарък за преместването ти в новата квартира.
— Няма нужда. Просто ми направи маса.
— Виж ти — Бианка се премести при тях. — Хубави неща ли правиш, Бо?
— Всъщност са направо изключителни. Ако се нуждаете от препоръки, може би познавате господин и госпожа Бачо, на Фаун Стрийт?
— Очите на Бианка се присвиха.
— Познавам ги, Дейв и Мари Тереза. Значи ти си момчето, което е направило техния бюфет за сервизи.
— Дъбов, с вградени витрини. Да, това е мое дело.
— Чудесна работа — очите й срещнаха погледа на съпруга й. — Би ми харесало нещо такова. Я ела тук, да погледнеш трапезарията. — Мамо!
— Няма да попречи на никого, ако човекът погледне празната ти трапезария — извика Бианка и го помъкна със себе си.
Ан подаде бебето на Ксандър. Тя бе съвсем дребничка, слабичка китайка, с лъскава, черна като катран коса и дълбоки черни очи. Като си взе пълнена гъба от чинията, която Рина й подаде, промърмори:
— Той е пламенен. Сериозно предимство при секса.
— Я престани и ти! Още не съм се пренесла и вече ми уреждате среща с момчето от съседната къща! Ама какво ви става?
— Хей, най-лошото, което може да ти се случи, е да получиш една безплатна маса от него — Ан се усмихна и налапа гъбата. — Струва ми се, че може да върти добре… чука.
— Разбрах намека ти — смигна мъжът й.
— Ще отида да ги разделя — закани се Рина, пъхна чинията в ръцете на Ан и бързо отиде в трапезарията.
Майка й махаше с ръце, жестикулираше и обясняваше необходимостта от столове.
При появата й Бо сложи ръка на сърцето си.
— Тя просто влезе в стаята и главата ми се завъртя. Рина вдигна вежди.
— Ще трябва да укротиш малко топката, съседе!
— Това е първият ми ден, дай ми малко време. Мисля, че ти трябва по-малка маса, но разтегателна за
