— Имах вдъхновение. Това са от вещите на баба. Прекарах известно време снощи, ровейки из кутиите.
Тя проследи погледа му към шкафа. Сега там бяха наредени красиви старинни бутилки с интересни форми, тъмносини чинии и гравирани винени чаши.
— Хубаво. Сигурно ще й хареса, че си ги сложил там.
— Никога не съм събирал подобни неща. Излишно е, когато непрекъснато опаковаш багажа си и се местиш.
— А ти го правиш доста редовно.
Бо отвори виното и взе две гравирани чаши от бюфета.
— Не мога да продам къщата, ако все още живея в нея.
— Не си ли се привързвал?
— Няколко пъти. Но след това виждам следващото място и си казвам: „Уха, я виж само какво можеш да направиш тук.“ Възможностите и печалбата срещу удобството и привързаността.
— Ти си ненаситен на къщи.
— Така е — в очите му грейна смях, докато чукаше чашата си в нейната. — Сядай. Трябва да довърша някои неща.
Тя седна на един висок стол до барплота.
— А какво ще кажеш да започнеш от нулата? Просто купуваш терен и свършваш всичката работа?
— Мислил съм за това. Може би някой ден. Да построя къщата на мечтите. Все пак повече ми харесва да видя нещо построено, да реша как да го направя по-хубаво, да му вдъхна нов живот.
Той отвори фурната да нагледа пилето и Рина долови аромат на розмарин. Напомни си да му подари няколко саксии с билки и подправки за прозореца — ако нещата между тях потръгнеха.
— Каза, че можеш да направиш всичко, което поискам, в моята къща. Това свалка ли беше, или честно предложение?
— Свалянето също беше фактор, но иначе стоя зад думите си. Мога да направя всичко, стига да се вписва в конструкцията, но не обичам измишльотини и безсмислици. С това ограничение можеш да имаш всичко, което пожелаеш.
Той сипа олио в един тиган.
— Мога ли да имам камина в спалнята?
— За дърва ли?
— Не е задължително. Да речем на газ или електричество. Дори мисля, че го предпочитам. Не съм сигурна, че ще ми хареса да влача дърва по стълбите.
— Може д а се направи.
— Наистина? Винаги съм искала да имам камина в спалнята — като във филмите. И една в библиотеката. А мечтата ми е да превърна спалнята си в нещо като господарски апартамент. Да включва и баня. Може би ще се наложи помещението да се разшири. А над ваната да има прозорец на тавана.
Той я погледна отново.
— Искаш прозорец на тавана над ваната?
— Май това влиза в категорията на безсмислиците. Но ремонтът, разбира се, трябва да се прави на етапи. Ограничена съм в бюджета.
Бо добави счукан чесън в олиото.
— Ще дойда на оглед, ще представя няколко проекта, ще ти предложа цена. Е, какво ще кажеш?
Тя се усмихна, подпря лакът на масата и отпи от виното.
— Става. Може би ще се окаже, че си прекалено добър, за да си истински.
— Същото си мислех и аз за теб.
— Истината е, че не знам какво искам, Бо. За къщата, за себе си. Боже, та аз не съм наясно какво искам утре, та камо ли след една година.
— Аз също.
— Е, ти сигурно имаш представа, иначе ще правиш лоши проекти. Когато проектираш и строиш, трябва да си в състояние да визуализираш нещата.
— Знам, че те искам тази вечер. Искал съм те, представял съм си образа ти дълго време. Но нямам идея какво ще правим утре. Или следващата година.
Той сложи пилето в тигана и се обърна.
— Мисля, че нанасянето ти в съседната къща не е случайно. Навярно е имало причини да те видя преди толкова години, но да те срещна чак сега. Сигурно не съм бил готов за теб.
Наблюдаваше я как седи на високото столче, с очи на лъвица и прокарва пръст по изящната гравирана чаша от сервиза на баба му.
— Може би запознанството ни означава, че нещата са си дошли на мястото. А може да означава нещо друго. Но не е необходимо да го знам точно в тази минута.
— Ти говореше за потенциала на някое ново място, което те привлича. У теб виждам потенциал, който да ме накара да се влюбя. Това ме плаши.
Той почувства как сърцето му се устреми нагоре, нещо там се разгоря.
— Защото се боиш, че ще те нараня ли?
— Донякъде. Възможно е аз да те нараня. Или да забъркаме и двамата някоя голяма и сложна каша.
— А ако излезе нещо специално?
Рина поклати глава.
— Когато мисля за връзките, имам предвид моите, чашата е наполовина празна. А онова, което е останало, може да не е годно за пиене.
Бо вдигна бутилката и напълни чашата й до ръба.
— Просто не си срещнала подходящия мъж, който да я напълни.
— Може би — тя погледна към печката. — Ей, да не изгориш пилето.
Той не го изгори и Рина трябваше да признае, че бе впечатлена как успя да поднесе яденето на масата без каквито и да е инциденти. Вече пиеше втора чаша вино и опитваше от пилето.
— Браво — похвали го, — много е вкусно! Казвам ти самата истина. Това е сериозен комплимент от човек, израснал в семейство, където храната не е просто храна, нито чисто изкуство, а начин на живот.
— Пилето винаги става вкусно с розмарин.
Тя се разсмя и продължи да яде.
— Разкажи ми за първата си любов.
— Това си ти. Добре, добре — добави той, когато очите й се присвиха. — Тина Улрих. Осми клас. Имаше големи сини очи и малки като ябълки гърди, които ми позволи да докосна един хубав летен следобед в тъмното кино. А ти?
— Майкъл Грималди. Бях на четиринадесет и отчаяно влюбена в него, а той харесваше сестра ми Бела. Представях си как някой ден капаците ще паднат от очите му и той ще разбере, че аз съм неговата съдба. Но любовта ми не бе възнаградена.
— Бедният глупак Майкъл.
— Както и да е. Кой разби сърцето ти за пръв път?
— Отново ти. Иначе… никой.
— И моето си е цяло. Не знам дали това ни прави тъжни или щастливи късметлии. Бела например процъфтява, когато сърцето й е разбито или тя разбива други сърца. Фран плака в стаята си, защото някакъв негодник бе поканил друго момиче на бала. А аз, аз никога не страдах. Предполагам, че това е тъжно.
— Някога стигала ли си близо до думата, която започва с Б?
— Брак ли? — нещо проблесна в очите й. — Зависи от гледната точка. Ще ти кажа някой друг път. Днес говорих с Манди.
И с това изречение, предположи Бо, разговорът за връзките бе приключен.
— Така ли?
— Обади ми се да се извини и аз я поканих да се видим. От време на време изваждам папката с делото
