на Джош от архива. Исках да говорим за това. Не научих нищо ново, разбира се. Но когато я срещнах тук, това ми се стори като някакъв знак свише, така че поисках да го последвам. Във всеки случай, тя ми харесва. От нея блика енергия, което може би се дължи на факта, че изпи един галон кафе за двадесет минути.
— Тя живее от него — съгласи се Бо. — Не може да разбере как мога да живея, без да пия кафе.
— Ти не пиеш кафе?
— Така и не можах да свикна с вкуса му.
— Аз също. Странно.
— Просто още едно доказателство, че си предопределена за мен. Още пиле?
— Не, благодаря. Боуен.
— Катарина.
Тя се засмя кратко и отпи още една глътка вино.
— Спеше ли с Манди, докато беше омъжена?
— Не.
— Добре. Защото това е едно от моите правила. Нямам много, но това е едно от тях. Аз ще измия чиниите — рече тя, като стана.
— Ще ги оставим за после — спря я Бо и като видя изражението й, въздъхна. — Добре, ще ги измием заедно. Не искаш ли първо десерт?
— Все още не съм решила дали ще спя с теб.
— Ха… Имам предвид десерт, който се слага в чиния и се яде. Имаме пай.
Тя остави чинията на плота и се обърна.
— Какъв пай?
Бо отвори хладилника и извади подноса.
— Лимонов, с целувки.
Рина пристъпи по-наблизо и погледна сладкиша внимателно.
— Не е купен от сладкарницата.
— Не е.
— Ти ли го направи?
На лицето му се появи невинно и леко обидено изражение.
— Защо това те изненадва толкоз?
Рина се облегна на плота и го загледа.
— Ако можеш да ми изброиш пет съставки, които се съдържат в този пай — освен лимон, — ще спя с теб веднага.
— Брашно, захар… по дяволите! Една клиентка ми го даде.
— Клиентка, която ти плаща с пай?
— Той беше бонус. Допълнителна награда. Имам също и шоколадови бисквити, но няма да те почерпя, освен ако не спиш с мен. Ще ги ядем на закуска.
— Може да те осъдят за опит за подкупване на полицейски служител.
— Какво, ти да не би да имаш записващо устройство?
Тя се разсмя. И си помисли: по дяволите да вървят чиниите! Наведе се и се подпря с лакти на плота, като отпусна брадичката на дланите си.
— Защо не оставиш този пай някъде, Гуднайт и не дойдеш тук, за да провериш това лично?
18.
Той приближи, без да откъсва очи от нея. В нейните светеше предизвикателство и очакване. Вече беше силно възбуден, когато допря тялото си до нейното. Кой мъж не би се възбудил?
Рина остана с разперени ръце, подпрени върху плота, дори когато той намери устата й и я превзе с въздишка.
— Носиш ли пистолета си? — попита Бо с устни върху нейните.
Тя леко се напрегна.
— В чантата ми е. Защо?
— Защото, ако този път някой почука на вратата, ще се наложи да го използвам.
За миг тя въздъхна с облекчение и кратко се засмя, след което той я взе в прегръдката си.
— И чиниите ще трябва да оставим за после.
— Аха.
— Нищо не си видяла още — но коленете му омекнаха, когато тя захапа леко шията му. Стегни се, нареди си, докато я носеше през стаята. Да не вземеш да се изложиш сега! — И няма да го правим на пода в кухнята. Не че имам нещо против — той изви глава така, че да може да вижда лицето й. — Просто не този път.
Тя докосна косата му, а усмивката й беше нежна.
— Не този път. През целия път по стълбите ли смяташ да ме носиш?
— Тази нощ, Скарлет, няма да мислиш за Ашли.
Докато се качваше, тя обви ръце около врата му и покри лицето му с целувки.
Беше забравил да светне лампите — имаше толкова много неща да приготвя, но знаеше пътя. Пък и в къщата не цареше пълен мрак, все пак можеше да се ориентира.
Ръцете й все още го прегръщаха през врата, когато я сложи на леглото и се отпусна върху нея, не спирайки да я целува. В ушите му ударите на сърцето биеха като барабаните на някое диво племе в джунглата.
— Почакай. Много е тъмно — устните му покриха шията й с целувки и намериха нежната трапчинка под челюстта. Ръцете му изгаряха кожата й. — Искам да те гледам. Трябва да те гледам.
Бо се протегна и порови в чекмеджето на нощната масичка за кибрит, с който да запали свещта, която бе купил, мислейки за нея.
Когато се обърна, тя се бе подпряла на лакти, а косата й светеше като ореол от разтопен кехлибар.
— Ти си бил романтик?
— Само с теб.
Ореолът блещукаше, когато я притегли към себе си.
— По принцип не вярвам на мъже, които казват точно каквото трябва. Но трябва да призная, че с теб е друго. Спомняш ли си докъде беше стигнал?
Той се наведе и почувства въздишката й.
— Да. Дотук.
Мечтите по нея го бяха придружавали почти през целия му съзнателен живот. В тях тя можеше да бъде — и беше, всичко, което той искаше. Но реалността бе много повече. Кожа и устни, аромат и звук. Всичко се изливаше върху него като горещ водопад, препълнен с копнеж, удоволствие и наслада.
Не беше сън това, което дишаше и мърдаше под него, което посрещаше устните му с нетърпелива и жадна уста. Не беше сън жената, която бе излязла от мечтите и сънищата му, за да го прегръща.
Той накара пулсът й да препуска, да бие ускорено, а съзнанието й да се замъгли. Леките ухапвания от зъбите, плъзгането на езика, смесването на въздишки и стенания. Устата му я караше да изгаря в треска, но същевременно й вдъхваше спокойствие. Като че ли изпитваше удоволствие да я изгори само с целувки.
Стори й се, че повече не може да издържи, тялото й се надигна като дъга, за да получи още, когато той включи и ръцете си.
Твърди, здрави, силни ръце, които изкушаваха, галеха, обещаваха. Гърди, бедра, нозе, всичко бе обхванато от топлина, и през ума й мина мисълта дали кожата й няма да се възпламени.
Бо издърпа ризата й през главата и сетне устните му се озоваха върху кожата й, наслаждаваха се на извивките на гърдите й през дантелата, езикът му се плъзгаше под тънката материя, за да вкуси, да опита.
Тя се претърколи върху него с лека въздишка, за да издърпа ризата от колана му и да се пребори с копчетата. Отметна назад косата си и го възседна, като разтвори ризата и прокара ръце по гърдите му.
— Ти си добре сложен, Гуднайт — дишането й вече бе тежко и задъхано. — Сериозно. Направен си от
