Стъпки от огън

камък. И откъде са тези белези? — Тя плъзна пръсти по един от тях, който минаваше по ребрата му и почувства как той потръпна. Сетне наведе глава да докосне с устни, зъби и език плътта му.

Той я премести така, че краката й се обвиха около кръста му. Ръцете, които сега галеха гърба й, бяха грапави и твърди от мазоли, но това още повече я възбуждаше. С едно движение на пръстите тя разкопча сутиена си. Изви се назад и простена, когато той залепи устни върху гърдите й.

Бо усещаше как сърцето й бие под устните му, сякаш можеше да го вкуси. Стройното й тяло бе така гладко, така подвижно и гъвкаво. Тънък кръст и безкрайни крака. Искаше да прекара с нея много време, за да я изследва — може би дни, може би години. Но тази нощ всички години на копнеж и мечти го пришпорваха да взема, само да взема.

Той я отблъсна назад и смъкна панталоните й, следвайки с ръце и устни пътя им. Извивките на тялото й бяха вълнообразни и когато устните му отново стигнаха до дантела, тя се раздвижи.

Ръцете й хванаха главата му и я притиснаха към себе си, когато стигна до оргазъм, цялата трепереща и викаща. Кръвта й блъскаше в слепоочията, когато той свали дантелата и отново легна отгоре й.

Сега тя го придърпа нагоре, думите й бяха неразбираеми, двамата се затъркаляха по леглото. Ръцете й бързо го разсъбличаха. Събличаше не само тялото, но и душата му. Устата й бе гореща и нетърпелива, тялото й потръпваше.

Рина не разхлаби прегръдката си, докато той късаше опаковката на кондома, след което изпадна в поредната възбуда и го взе, за да го постави сама.

Сетне го възседна. Той я гледаше от долу на горе. Кожата й, косата, очите, всичко грееше като златно на светлината на свещта.

И тя го прие във влажното си лоно.

Тялото й отново се изви назад, докато поглъщаше тласъците на удоволствието. Кожата й прозираше и блещукаше — копринена, топла. Яздеше го, поемаше го все по-дълбоко, отдавайки се на отчаяната хватка на ръцете му, обхванали бедрата й.

Това бе върховното тържество на плътта, помисли си разсеяно Рина, докато оргазмът се надигаше в нея и тялото й се люшна.

Главата й все още се въртеше, когато той се търкулна и я положи под себе си. Чуваше дишането му — накъсано и премесено с нейното.

Беше дълбоко в нея, твърд и пулсиращ.

Рина се надигна и обгърна с ръце раменете му. Сега очите му бяха зелени, като кристал, замъглени с онази мъгла, която се ражда от страстта.

Той потъна в нея, превземайки дори дишането й. Пръстите й се забиха в раменете му и цялото й тяло се разтресе от изненада.

Рина си помисли, че може би вика. Всъщност чуваше само някакъв безпомощен звук, докато кръвта бушуваше в нея като буря. Тялото й искаше още и вземаше още, удоволствието стана непоносимо.

Тя почувства как мускулите, които прегръща, се втвърдиха като желязо.

И докато ръцете й се плъзгаха обезсилени по раменете му, си помисли объркана — беше като избухването на огън. Възпламеняване.

Лежеше като мъртва под него. Като някой загинал, убит в битката на бойното поле на любовта, помисли си Рина. Потна и без сили. След като и той не помръдна през следващите няколко минути, тя реши, че войната е завършила с равен резултат.

— Това телефонът ли е? — промърмори Рина.

Бо остана както си беше проснат върху нея, с лице, заровено в косите й.

— Не. Кое?

— Почакай — тя си пое дъх и се концентрира. — Боже, това са ушите ми. Ушите ми звънят. Ау!

— Ще спра да ти тежа веднага щом съм в състояние да използвам отново крайниците си.

— Не бързай. Знаеш ли, беше прав. И двамата не сме били готови за това преди тринадесет години. Щяхме да се убием.

— Не съм сигурен, че не сме го направили сега. Може да ни погребат в тази поза.

— Жалко, защото, ако сме мъртви, няма да можем да правим любов отново.

— Ами! Ако раят не предлага много и хубав секс, защо е рай тогава?

Дали досега бе познавала мъж, който да я разсмива така лесно? — зачуди се Рина.

— Такива разсъждения ще те пратят направо в ада.

— Ако не Бог е измислил секса, кой тогава? — той успя да се обърне и подпре на лакът, за да я погледне. — Или това беше адът на един религиозен опит?

— Чух някой да пее, но не съм сигурна, че бяха ангели.

— Аз бях — той наведе глава и я целуна.

Ядоха пай в леглото и отново се любиха с вкус на лимон в устата и трохи по чаршафите.

Тя го целуна дълго, бавно и страстно, преди да се изтърколи от леглото, за да потърси дрехите си.

— Отиваш ли си?

— Почти два е. И двамата работим, за да се издържаме.

— Можеш да останеш и да спиш тук. Не е хубаво да вървиш толкова надалеч. И забравяш, че имам шоколадови бисквити за закуска.

— Силно изкусително — тя навлече панталоните, ризата и пъхна бельото си в джобовете. Беше забележително, но възхитително изморена, с онази умора, която човек чувства след добър и здравословен секс. — Но колко смяташ, че ще успеем да спим? Ние сме прекалено разгорещени, за да стоим мирно.

— Аз лично не съм в състояние да издържа още един рунд — призна той. — Направо съм гроги.

Рина изви глава и огледа лицето му на светлината на свещта.

— Лъжец.

Той се ухили.

— Докажи го.

Рина се засмя и поклати глава.

— Благодаря за вечерята, за десерта и за всичко останало.

— Удоволствието беше мое. Какво ще правиш утре?

— Какво имаш предвид? Не е нужно да ставаш — спря го, когато той се изправи и посегна към панталоните си. — Знам пътя.

— Ще те изпратя. Да речем, да вечеряме заедно? При теб, при мен, навън?

— Всъщност може да намеря два билета за мача на „Ориоулс“ за утре. Трети сектор. Ако успея, интересува ли те?

— Дъждът мокър ли е? И още питаш. Значи харесваш бейзбол?

— Не — тя приглаждаше косата си с пръсти. — Обичам бейзбол.

— Сериозно? Кой спечели сериите през 2002 година?

Тя сви устни за миг.

— Това беше годината на Калифорния. „Ангелите“ срещу „Гигантите“. Лейки отнесе трофея.

— О, Господи! — без да откъсва очи от нея, той сложи ръка на гърдите си. — Ти наистина си моето момиче от мечтите. Ожени се за мен и ми роди деца. Но след мача утре.

— Това ми дава време да си купя булчинска рокля. Ще ти съобщя, ако ми донесат билетите.

— Ако пък не, аз ще започна да се приготвям за следващия мач вкъщи — той хвана ръката й и тръгна с нея по стълбите.

Рина взе чантата си.

— Няма нужда да ме изпращаш чак до вратата, Бо.

— Но ще го направя. Навън може да има крокодили. Или извънземни. Човек никога не знае.

Взе ключовете и ги пъхна в джоба си, като мина пред нея.

— Значи освен романтичен си и старомоден.

— И все пак мъжествен и с отлични рефлекси.

— Което ще бъде от полза, ако срещнем извънземни.

Двамата слязоха по неговите стълби, после изкачиха нейните. На площадката тя го остави да я