на колата. Излезе на улицата.
— Не мисля, че имат много посещения на клиенти тук.
Вътре офисът имаше размери на обикновена спалня, без излишни украшения. Стените бяха бели, а килимът — сив. Имаше два стола, които изобщо не си подхождаха, сякаш бяха взети от някоя разпродажба на стари вещи. Беше достатъчно просторно, защото двете бюра бяха поставени близо до стената. На Бен му заприличаха на бюрата в армейските канцеларии — стабилни и безлични. Но компютърът беше първокласен.
Когато влязоха, жената зад монитора престана да пише по клавиатурата. Отметна назад падналия кичур кафява коса и откри овалното си красиво лице. Сакото на костюма й висеше върху облегалката на стола. А върху бялата й копринена риза се виждаха три реда златни синджири. Тя се изправи и посрещна двамата мъже с лека усмивка.
— Здравейте. С какво мога да ви услужа?
— Бихме искали да поговорим със собственика. Бен извади полицейската си значка. — Полиция.
Тя протегна ръка и взе личната карта на Бен, проучи я и му я върна.
— Аз съм собственичката. Какво мога да направя за вас?
Бен прибра значката в джоба си. Не беше сигурен какво точно бе очаквал, но във всеки случай не тази спретната и привлекателна млада жена, която изглеждаше, сякаш току-що се бе върнала след резервиране на пътуване из Броуниз.
— Бихме искали да поговорим с вас за една жена, която работи при вас, госпожице…
— Госпожа Коуфилд. Айлин Коуфилд. Става въпрос за Катлин Брийзуд, нали?
— Да, мадам.
— Детектив Парис, седнете, моля. — Тя погледна въпросително към Ед.
— Джаксън — представи се той.
— Моля, седнете. Да ви предложа ли кафе?
— Не, благодаря — отговори Ед, преди Бен да успее да приеме. — Знаете, че Катлин Брийзуд е била убита.
— Прочетох във вестниците. Ужасно. — Жената отново седна зад бюрото и сключи ръце върху розовата попивателна хартия. — Виждала съм я само веднъж, когато дойде на събеседване, но аз се чувствам близка с всички, които работят при мен. Тя беше много популярна. Всъщност Дезире… съжалявам, боя се, че имаме навика да говорим за тях с техните псевдоними… Катлин бе една от най-търсените. Имаше такъв успокояващ глас. Това е много важно за нашата работа.
— Катлин оплаквала ли се е някога от някой клиент? — Ед отвори бележника си. — Някой карал ли я е да се чувства притеснена, да я е заплашвал?
— Не. Катлин беше много стриктна по отношение на обажданията, които приемеше. Беше много консервативна жена и ние уважавахме това. Имаме една-две, които поемат по… необичайните фантазии. Извинете ме — каза тя, когато телефонът иззвъня.
— „Фентъси Инкорпорейтид“. — С жест на професионална телефонистка жената взе молива в ръка. — Да, разбира се. С удоволствие ще проверя дали Луиза е свободна. Кажете ми номера на кредитната си карта. Да? Срокът й е на изтичане. А сега телефонния номер, на който да ви се обади. Имате ли други предпочитания, ако Луиза не е свободна? Добре, ще проверя. Благодаря ви.
Щом затвори телефона, Айлин отправи към Бен и Ед извинителна усмивка.
— Само още една минута. Това е постоянен клиент и ние сме улеснени. — Натисна няколко клавиша на клавиатурата пред себе си. После отново взе телефонната слушалка. — Луиза? Да, аз съм, Айлин. Добре съм, благодаря. Мистър Даниген би искал да говори с теб. Да, както обикновено. Имаш ли номера? Точно този. Винаги си добре дошла. Засега довиждане.
Постави обратно телефонната слушалка и отново скръсти ръце.
— Съжалявам, че трябваше да прекъснем.
— Много ли обаждания имате? — попита Бен. — Такива постоянни клиенти?
— О, да. Има много самотни хора, хора със сексуални проблеми. А и в тези времена много хора предпочитат безопасността и анонимността на телефонния секс пред рисковете на истинския. — Облегна се назад и кръстоса краката си под бюрото. — Всички знаем как се увеличава числото на болестите, предавани по сексуален път. Начинът на живот през шестдесетте и седемдесетте години не е имал алтернатива преди средата на осемдесетте. Обажданията На „Фентъси“ са само една алтернатива.
— Да. — Ед всъщност беше съгласен с нея, но повече се интересуваше от убийството, отколкото от философските й разсъждения.
— Катлин имаше ли много постоянни клиенти?
— Както вече ви казах, тя беше много популярна. Няколко клиенти я търсеха през последните дни. Бяха много разочаровани, като разбраха, че не работи вече при нас.
— А има ли някой, който напоследък не я е търсил, а по-рано е бил редовен клиент?
Айлин замълча и се замисли. После отново се обърна към компютъра си.
— Разбирам, че искате да разпитате всеки, който е бил свързан по някакъв начин с Катлин. Но мъжете, които се обаждат тук, знаят само за Дезире. Тя беше един глас без лице или по-точно с такова лице, което те сами си изберат. Ние сме много внимателни както заради закона, така и от професионална гледна точка. Жените тук нямат фамилия, не им е позволено да дават домашния си телефон на който и да е клиент или да се виждат с него. Анонимността е част от илюзията, както е и част от предпазните ни мерки. Никой от клиентите ни няма възможност да установи контакт с някоя от жените, освен чрез телефона на нашия офис.
— Кой има достъп до файловете в компютъра ви?
— Аз, съпругът ми и сестра му. Това е семеен бизнес — обясни тя.
Телефонът отново иззвъня.
— Снаха ми учи в колеж и поема телефонните обаждания вечер. Само за минута.
Тя проведе следващия разговор със същата рутина. Ед погледна часовника си. Дванадесет и петнадесет. Очевидно телефонният секс беше много популярен по време на обедната почивка. Питаше се дали вече е свършило погребението и дали Грейс е отново сама в къщата.
— Съжалявам — каза отново Айлин. — Ще ви кажа, преди да ме попитате. Нашите файлове са поверителни. Никой от нас не говори с външни хора за клиентите ни или жените, които работят тук. Това е бизнес, господа, но не такъв, за който можем да си бъбрим с приятели по време на коктейл. Ние много внимаваме да поддържаме нещата в рамките на закона. Нашите жени не са проститутки. Те не продават телата си, а гласовете си. Дамите, които работят при нас се проучват много внимателно и много внимателно се наблюдават, й ако нарушат някое от правилата, ги уволняваме. Знам, че има подобен на нашия бизнес, които дава възможност на малки момчета да се обаждат и да използват телефонната сметка на родителите си. Но мисля, че това е безотговорно и тъжно. Ние обслужваме само възрастни. Обясняваме условията си, преди да приемем поръчката.
— Ние сме от отдел „Убийства“, а не от Нравствената полиция, госпожо Коуфилд — каза Бен. — Но за всеки случай проверихме вашия бизнес. Вие сте в рамките на закона. Сега се интересуваме само от Катлин Брийзуд. Може да ни помогне, ако имаме списък на клиентите й.
— Не мога да ви дам такъв списък. Той е поверителен по очевидни причини, детектив Парис.
— Убийството не е поверително също по очевидни причини, госпожо Коуфилд.
— Разбирам позицията ви, но и вие трябва да разберете моята.
— Можем да издействаме заповед за обиск — предупреди я Ед. — Но това ще отнеме време.
— Покажете ми първо тази заповед, детектив Джаксън. Но докато я нямате, аз съм длъжна да пазя своите клиенти. Ще ви кажа още веднъж, че никой от тях не би могъл да разбере къде живее Дезире, освен ако няма връзка с този компютър и успее да открие кода към програмата.
— Ще трябва да поговорим със съпруга ви и със снаха ви.
— Разбира се. Ако не се налага да посегнем на анонимността и доверието на нашите клиенти, ние сме готови да ви сътрудничим по всяко време.
— Госпожо Коуфилд, знаете ли къде е бил съпругът ви вечерта на десети април? — Ед я погледна и приготви молива си.
Бен забеляза, че тя здраво стисна пръсти.
