върне в небостъргача си в Ню Йорк. Колкото повече остане…
— Толкова по-трудно ще ти бъде да видиш как си отива — довърши мисълта му Бен. — Може би тя няма да си тръгне, Ед.
Човек не можеше да избяга от партньора си.
— Обичам я толкова много, че ще е по-добре да знам, че е в безопасност далеч от мен, отколкото, че е тук с мен.
Бен седна на облегалката на дивана и си извади цигара. Осемнадесетата за днес. По дяволите, Ед му създаде този проклет навик да ги брои.
— Знаеш ли на какво най-много ти се възхищавам… освен на умението на ръцете ти?… На това, че дяволски добре преценяваш хората, Ед. Обикновено ти трябват само десет минути, за да прецениш някого. Предполагам, знаел си, че Грейс няма да отстъпи.
— Може би не съм я убеждавал достатъчно сериозно. — Ед пъхна големите си ръце в джобовете.
— Преди няколко месеца и аз сериозно се бях замислил дали няма да направя грешка, като отпратя Тес, само и само да бъде настрани оттук. — Бен съсредоточено гледаше върха на цигарата си. — Сега, като си спомням за онова време, преценявам много по-трезво. Нямаше да се получи. Тя е именно Тес, защото когато реши да направи нещо, го прави. Бях изплашен до смърт и й внуших много от моя страх.
— Може би ако беше по-настоятелен, нямаше да се стигне до това почти да я изгубиш. — Просто му се изплъзна от езика и Ед дълбоко съжали за казаното. — Извинявай. Не съм прав.
Ако беше някой друг, Бен би дал воля на гнева си. Но това беше… Ед и той се овладя.
— Нищо. И аз самият съм се питал хиляди пъти. Не мога да забравя какво изпитах, когато я видях в ръцете му. Никога няма да го забравя. — Смачка цигарата си, изправи се и закрачи из стаята. — Искаш да държиш Грейс настрани от тази част на своя живот, изцяло да я отделиш от нея. Искаш тя да не бъде докосната от всичките лайна, с които се занимаваш цял ден — банди, експлозиви, сутеньори. Искаш ли да ти кажа нещо? Това никога не може да стане. Няма значение какво работиш, но когато се връщаш у дома, винаги носиш частица от него със себе си.
— Но това, че човек носи нещо със себе си вкъщи, не означава, че другият трябва също да ври в казана.
— Не, но тя сега е вътре. — Бен прокара ръка през косата си. — Господи, знам как се чувстваш и ме боли за това. Не само заради теб, но и заради мен самия. Но това, което най-много ме притеснява, е, че тя може да пострада. Независимо колко силно желаеш да не участва, тя е в играта и тя е тази, която ще пипне убиеца.
— Точно това смятам да направя — каза Грейс от вратата. И двамата обърнаха глави към нея, но тя погледна само Ед. — Съжалявам, но докато разбера, че водите личен разговор, бях чула твърде много. Отивам да си направя кафе. Но преди да го направя, искам само да ви кажа нещо. Винаги довършвам това, което съм започнала. Винаги.
Бен взе сакото си, когато Грейс излезе от стаята.
— Излизам. Ще мина покрай Билингс и ще се разберем как ще продължим тази нощ.
— Да. Благодаря.
— Ще те взема сутринта. — Кимна към вратата. — Бих ти казал да се успокоиш, но ще се въздържа. Ако трябваше да го направя отново, щях да го направя по същия начин.
Грейс чу как външната врата се затвори. След минута чу Ед да се отправя към кухнята. Веднага се залови с кафеварката, в която досега само се взираше.
— Не мога да разбера защо, по дяволите, Кет не си е купила микровълнова фурна. Всеки път, като реша да сготвя нещо, се чувствам като пещерен човек. Мисля си за една замразена пица. Гладен ли си?
— Не.
— Кафето сигурно вече има вкус на кал. — Тя дрънна с чашите в шкафа. — Може би в хладилника има някакъв сок.
— Благодаря, нямам нужда от нищо. Защо не седнеш и не ме оставиш аз да го направя?
— Стига. — Тя се обърна и тръсна чашата в чинийката. — По дяволите! Престани да се опитваш да ме поставяш на място и да ме потупваш по рамото. Не съм дете. С години сама съм се грижила за себе си, и то дяволски добре. Не желая да ми правиш кафето или каквото и да е.
— Добре. — Търсиш кавга. Чудесно. Той самият бе готов за това. — Какво, по дяволите, искаш?
— Искам да се махнеш от пътя ми. Искам да престанеш да ме гледаш така, все едно че щом направя една крачка и ще си падна на носа.
— Щеше да бъде по-лесно, ако гледаше къде стъпваш.
— Знам какво правя и не искам ти или който и да било да се върти около мен и да чака да ме хване. Аз съм можеща, разумна, интелигентна жена.
— Вероятно си, когато нямаш капаци. Ти гледаш само пред себе си; Грейс, но не знаеш какво, по дяволите, става от двете ти страни или зад теб. Никой няма да се махне от пътя ти, особено пък аз, докато всичко това не приключи.
— Тогава престани да ме караш да се чувствам виновна, че правя единственото нещо, с което мога да помогна за залавянето на убиеца.
— Какво искаш от мен? Да спра да се притеснявам за теб? Да не ми пука какво може да ти се случи? Да не би да си мислиш, че мога да пускам и спирам чувствата си като с кранче?
— Ти си полицай! — извика тя. — Предполага се, че трябва да си обективен. Предполага се, че искаш да го хванеш, независимо какво ти струва.
— Искам да го хвана — процеди през зъби той. Грейс видя студения израз на лицето му и разбра, че е отишла твърде далеч.
— Тогава знаеш, че „възкръсналата“ Дезире може да ти го достави на тепсия. Помисли и за това, Ед. Може би някоя жена е жива тази нощ, защото той се е насочил към мен.
Вярваше й. Но проблемът беше друг. Не можеше да понася това тя да е примамката.
— Щеше да бъде дяволски по-лесно, ако не те обичах.
— Тогава обичай ме достатъчно, за да ме разбереш.
Искаше да бъде разумен. Искаше отново да стане хладнокръвният, умерен човек, какъвто винаги е бил. Но сега не можеше да бъде разумен. Ако тази история не приключеше скоро, може би той никога повече нямаше да бъде същият човек. Внезапно се почувства уморен и притисна с длан челото си. Един квадрат от шест къщи и бледа скица. Трябваше да бъде достатъчно. Щеше да сложи край на всичко това. Длъжен бе да намери начин да му сложи край или до утре вечер трябваше да намери начин да качи Грейс на самолета за Ню Йорк. Отпусна ръце.
— Ще ти изври кафето.
Тя сдържа една ругатня, обърна се и изключи газта. Протегна се за дръжката на кафеварката. Не я улучи и си опари пръстите.
— Не — каза тя, като разбра, че Ед стана. — Изгорих се, но ще се оправя.
Хвърли му бърз поглед и обля пръстите си със студена вода.
— Видя ли? Мога и сама да се справя. Не е необходимо да ги целунеш, за да ми мине.
С гневно движение тя затвори крана на чешмата. Стоеше и гледаше как водните капчици се стичат от пръстите й.
— Съжалявам. О-о, господи, съжалявам. Мразя, когато се държа отвратително.
Тръсна глава и се приближи до масата.
— Предполагам, че бях изнервена. И когато слязох и те чух да говориш с Бен, това ме изкара от равновесие. — Взе една кърпа и започна да я мачка в ръцете си. — Не знам как да се оправя с твоите чувства и с моите. Никой преди не се е отнасял така с мен.
— Това е добре.
Думите му я накараха да се усмихне и да го погледне в очите.
— В интерес на истината трябва да ти кажа, че аз никога не съм изпитвала към друг това, което изпитвам към теб.
Изчака един миг.
— Но? — подкани я Ед.
— Ако аз съчинявах всичко това, щях да се чудя как да го опиша. Работата е там, че искам да ти кажа
