Понечи да изпищи, но изневиделица се появи огромен език, който се плъзна по лицето й.
— Мо! Престани, ела тук, за бога! Господи! Съжалявам.
Докато се бореше да избегне ново облизване, Малъри чу гласа и долови в него лека тревога. Изведнъж зад огромната черна маса, която я притискаше, се подадоха ръце и втора глава.
Тази поне бе човешка и доста по-привлекателна от първата, въпреки слънчевите очила, които се плъзнаха надолу по правилния нос над тънки устни.
— Добре ли сте? Пострадахте ли? — Непознатият отмести масивната тежест и застана между нея и Малъри като защитна стена. — Можете ли да изправите гръб?
Въпросът бе безсмислен, защото, без да изчака отговора, той й помогна да се надигне. Кучето отново се опита да се промъкне до нея, но бе блъснато с лакът.
— Ти лягай долу, идиот такъв. Не вие — добави той с чаровна усмивка, докато отместваше косите на Малъри от лицето й. — Извинявайте. Безобиден е. Просто е тромав и глупав.
— Какво… какво е това?
— Мо е куче или поне такова се води. Мисля, че е кръстоска между кокер шпаньол и рунтав мамут. Наистина съжалявам. Вината е моя. За миг се разсеях и съм го изпуснал.
Тя плъзна поглед надясно, където кучето — наистина бе куче — играеше с опашката си, дебела колкото ръката й, така невинно, сякаш нищо не се бе случило.
— Нали не сте ударили главата си?
— Мисля, че не. — Забеляза, че собственикът на животното я гледа така съсредоточено, че кожата й настръхна. — Какво има?
Струваше му се неустоима като кифличка на витрината на сладкарница. С тези разрошени руси коси, нежна кожа и розови чувствени устни, съблазнително нацупени. Очите й бяха големи, сини и красиви въпреки гневните пламъчета, които святкаха в тях. Едва се сдържа да не оближе устни, когато тя смръщи вежди и прокара пръсти през заплетените си къдрици.
— Защо ме зяпате?
— Просто проверявам дали очите ви не издават признаци на мозъчно сътресение. Впрочем, имате страхотни очи. Аз съм Флин.
— Писна ми да седя на тротоара, имате ли нещо против?
— О, не, разбира се.
Стана и й подаде и двете си ръце, за да се изправи.
Оказа се по-висок, отколкото бе предполагала, и Малъри бързо се отдръпна крачка назад, за да не се налага да вдига очи към лицето му. Слънцето озаряваше косите му, чупливи и кафяви с кестеняв оттенък. Ръцете му притискаха нейните така силно, че загрубялата им кожа я одраска.
— Сигурна ли сте, че сте добре? Можете ли да стоите на крака? Доста силно се ударихте.
— Зная.
Разбира се, че знаеше, съдейки по болката в онази част от анатомията си, която първа бе усетила допира с тротоара. Приклекна и започна да събира разпиляното съдържание на кашона.
— Ще ви помогна. — Той приклекна до нея и заплашително размаха пръст срещу кучето, което сантиметър по сантиметър се придвижваше към тях, като слон, пристъпващ бавно през африканска савана. — Стой мирно или няма да получиш вечеря.
— Разкарайте кучето си от тук! Нямам нужда от помощ. — Грабна чантичка с козметични принадлежности и я стовари в кашона. Когато забеляза, че си е счупила един нокът, изпита желание да се свие на кълбо и да потъне в самосъжаление. Вместо това избра да излее гнева си върху него. — Нямате право да пускате толкова голямо куче без каишка на обществено място. То е животно и не знае какво върши, а вие би трябвало да знаете.
— Права сте. Напълно права. Хм… това сигурно е ваше. Подаде й черен сутиен без презрамки.
Напълно загубила самообладание, Малъри го грабна от ръката му и го пъхна в кашона.
— Вървете си. Тръгвайте веднага!
— Слушайте, какво ще кажете аз да нося този…
— Носете глупавото си куче — сопна се тя и се отдалечи с най-гордата походка, на която бе способна.
Флин я проследи с поглед, докато Мо се приближи и отърка доста едрото си тяло в краката на стопанина си. Вяло го почеса по огромната глава и се наслади на приятната гледка, която представляваше стегнатият женски ханш в прилепнала къса пола. Едва ли бримката на чорапогащите се бе появила преди срещата й с Мо, но според него тя не можеше да загрози страхотните й крака.
— Хубавица е — каза си той на глас, когато я видя да затръшва вратата на една сграда недалеч от ъгъла. — При това доста темпераментна. — Хвърли поглед надолу към обнадеждено ухиления Мо. — Добра работа, приятел.
След като взе горещ душ, облече други дрехи и хапна купичка сладолед, Малъри се отправи към библиотеката. Предишната вечер не се бе уговорила за нищо с партньорките си, за каквито предполагаше, че може да ги смята. Щом на нея се бе паднала честта да бъде първа, тя би трябвало да влезе в ролята на лидер.
Необходимо бе да си уредят среща, за да обсъдят насоките и да съставят план за действие. Не хранеше реална надежда да спечели милион долара, но нямаше да измени на думата си.
Не помнеше кога за последен път е влизала в библиотека. Щом прекрачи прага, изпита странното чувство, че се е върнала в студентските си години, изпълнена с наивни младежки надежди и жажда за знание.
Главното помещение не бе голямо и повечето маси бяха свободни. Възрастен мъж четеше вестник, няколко души стояха до лавиците с книги, а жена с малко дете чакаше на регистрацията.
Беше толкова тихо, че звънът на телефона прозвуча като сигнал за бедствие. Малъри погледна натам, откъдето бе дошъл звукът, и видя Дейна на бюрото в средата на залата. Притискаше слушалка между ухото и рамото си, докато натискаше клавишите на компютъра.
Доволна, че не се бе наложило да обикаля цялата сграда, за да я открие, Малъри тръгна към нея. Махна с ръка, когато Дейна й кимна и й даде знак да почака да довърши разговора си.
— Надявах се да наминеш. Не те очаквах толкова скоро.
— Вече съм свободен човек.
— О! — На лицето на Дейна се изписа съчувствие. — Изритали са те?
— Изритаха ме и затръшнаха вратата зад гърба ми, а после, на път за дома, кучето на някакъв идиот ме събори на тротоара. Общо взето, кошмарен ден… въпреки набъбването на банковата ми сметка.
— Длъжна съм да те предупредя, че не вярвам. Онези двамата на хълма са напълно откачени.
— За наш късмет. Все пак трябва да заслужим парите. Аз съм първа, така че е време да започна отнякъде.
— Аз вече успях да свърша нещо. Джан? Ще ме заместиш ли за малко? — Дейна стана и извади куп книги изпод бюрото. — Ела с мен — каза тя на Малъри. — До прозореца има чудесна маса, на която можеш да работиш.
— Върху какво?
— Събиране на информация. Намерих няколко книги за келтската митология, богове и богини, мъдрост и легенди. Насочих се към келтите, защото Роуина е от Уелс, а Пит е ирландец.
— Откъде знаеш това за Пит?
— Не зная. Говори с ирландски акцент. Имам твърде слаби познания за келтите, както, предполагам, и вие със Зоуи.
— Аз нямам представа.
Дейна стовари книгите с приглушено тупване.
— Трябва да добием. След няколко часа свършвам и ще ти помогна. Ще повикам и Зоуи, ако искаш.
Малъри замислено погледна купчината книги.
— Може би идеята е добра. Не зная откъде да започна.
— Избери една. Ще ти донеса тетрадка.
След около час Малъри имаше нужда и от аналгин. Когато Зоуи влезе и седна до нея, тя свали очилата
