щом всичко е толкова странно.
— Не, това е невъзможно. — Зоуи пребледня и поклати глава. — Не могат да заличат част от миналото ни. Това би променило всичко. А ако ми отнемат годината, в която родих Саймън или в която забременях? Не може да бъде.
— Разбира се, че не може. — Флин поклати глава и погледна сестра си. — Къде е умът ти, Дейна? Не ти ли хрумна, че ако не занесеш ключа на онези хора, биха могли да ти навредят? Никой не дава толкова пари на непознати, което означава, че вече ви познават. Кой знае защо, те са ви проучили.
— Ти не беше там — каза Дейна. — Определено бих ги нарекла „ексцентрици“, но не и „психопати“.
— Освен това нямат мотив да ни навредят.
Той рязко се обърна към Малъри. Този път изразът на очите му не беше закачлив, а издаваше безпокойство, което все повече нарастваше.
— А какъв мотив имат да ви дадат толкова тлъста сума?
— Трябва да тръгвам — промълви Зоуи с треперещ глас и взе чантата си, — за да посрещна Саймън, сина ми.
Отправи се към вратата и Дейна скочи на крака.
— Браво, Флин. Успя да накараш една самотна майка да изпадне в паника.
Забърза след Зоуи с надеждата да я успокои. Той пъхна ръце в джобовете си и прикова поглед в Малъри.
— Ти изплаши ли се?
— Не, но аз нямам деветгодишен син, за когото да се тревожа. А и не мисля, че Пит и Роуина искат да ни навредят. Освен това мога да се грижа сама за себе си.
— Защо жените винаги казват, че са се забъркали в голяма каша?
— Защото мъжете обикновено усложняват положението още повече. Ще потърся ключа, защото се съгласих. И трите дадохме дума. И ти би постъпил така.
Почувства се хванат натясно и замислено потрака с монетите в джоба си. Бързо възвърна увереността си.
— Какво казаха, че ще стане, ако откриете ключовете?
— Душите ще бъдат освободени. И всяка от нас ще получи милион долара. Да, зная колко нелепо звучи всичко това за човек, който не е присъствал.
— Като добавим, че трите богини сега спят в кристални легла в замък отвъд Завесата на сънищата, права си, че е трудно за вярване, ако човек не е бил там.
— Имат картина на трите дъщери. Изглеждат точно като нас. Картината е великолепна. Разбирам от изкуство, Хенеси, и не е просто някаква цапаница, а истински шедьовър. Това трябва да означава нещо.
На лицето му се изписа любопитство.
— Кой я е нарисувал?
— Не видях подпис, а и стилът не ми е познат.
— Тогава откъде знаеш, че е шедьовър?
— Зная. Това е работата ми. Който и да я е нарисувал, притежава изключителен талант и изпитва огромна любов и уважение към това, на което е посветена. По всичко личи. Ако искат да ни навредят, защо снощи не ни сториха нищо? Дейна е била сама с тях там, преди да пристигна. Защо не са я халосали с нещо по главата и не са я хвърлили в тъмница, а после не сториха същото с мен и Зоуи? Защо не сипаха опиат във виното ни? Вече размишлявах върху всичко това и си зададох безброй въпроси? Ще ти кажа защо. Те вярват във всичко, което ни разказаха.
— И това те успокоява? Добре, кои са тези хора? Откъде са? Как и защо са дошли тук? Дали къщата не е някакъв таен щаб?
— Защо не проучиш въпроса, вместо да ни плашиш? — смъмри го Дейна, когато се върна.
— Добре ли е Зоуи? — попита Малъри.
— Да, ще бъде напълно спокойна, докато си представя как някой използва детето й за човешко жертвоприношение.
Удари Флин по рамото.
— Хей, щом не искаш никой да изтъква слабостите в плана, трябваше да проведеш тази сбирка на друго място. Разкажете ми всичко, което знаете за Роуина и Пит. — Отново започна да води записки и се постара да не подхвърля хапливи забележки за липсата на информация. — Някой пази ли поканата? — Взе онази, която Малъри извади от чантата си — Ще видя какво мога да намеря.
— В приказката на баба ти споменаваше ли се нещо за местата, на които са скрити ключовете?
— Не. Само че не могат да бъдат завъртени от ръка на бог, което оставя много неясноти.
Флин изчака, докато Малъри си тръгна, и даде знак на Дейна да го последва в кухнята.
Беше невзрачна, с остарели уреди, бели плотове на златисти петна и стар балатум, имитация на плочки.
— Кога ще направиш промяна в тази стая? Ужасна е.
— Всяко нещо с времето си, красавице.
Извади от хладилника бира и я размаха срещу нея.
— Да, защо не?
Взе още една и отстрани капачките на двете със стенната отварачка с форма на блондинка по бикини, ухилена до уши.
— А сега ми кажи какво знаеш за онази невероятно секси жена, Малъри Прайс, с големите сини очи.
— Познавам я едва от снощи.
— Аха. — Флин скри бирата зад гърба си. — Жените усещат някои неща една за друга. Нещо като телепатия. Колкото повече една жена харесва или не харесва друга, толкова повече знае за нея. Има няколко научни изследвания на този феномен. Говори или няма да получиш бира.
Не й се пиеше особено, но сега, когато той се опита да я изнудва, бирата изведнъж й се стори много примамлива.
— Защо се интересуваш точно от нея? Защо не от Зоуи?
— Интересът ми към Зоуи е по-скоро академичен. Не бих могъл да започна страстната връзка, която си представям с Малъри, без да зная всички нейни тайни и желания.
— Повдига ми се от теб, Флин.
Той спокойно взе бирата си и бавно отпи голяма глътка от нея, а другата задържа далеч от Дейна.
— Не съм глупавото ти куче, което чака да получи бисквитка. Ще ти кажа това, което зная само за да ти се подигравам, когато Малъри те разкара. Харесвам я — добави тя и подаде ръка за бирата. — Струва ми се интелигентна, амбициозна и открита, без да е наивна. Работеше в галерията, току-що я уволниха заради разногласия с младата съпруга на шефа й. Щом я е нарекла „глупава кукла“ право в лицето, не би могло да се каже, че е от най-тактичните и дипломатичните, но говори това, което мисли. Обича хубавите дрехи и знае как да ги съчетава. Харчи твърде много за тях и затова беше на червено, преди да получи неочакваното състояние тази сутрин. В момента няма приятел и мечтае за собствен бизнес.
— Наистина ме зарадва. — Флин отпи нова глътка. — Значи няма приятел. И е куражлийка. Не само е дръзнала да се сопне на жената на шефа си, а и шофира вечер сама до най-злокобната къща в Западна Пенсилвания.
— Аз също.
— Не мога да имам страстна интимна връзка с теб, сестричке. Просто би било нередно.
— Наистина ми се повдига от теб.
Но тя се усмихна, когато се наведе и я целуна по бузата.
— Защо не ми погостуваш няколко седмици?
Тъмните й очи го пронизаха с поглед.
— Престани да се грижиш за мен, Флин.
— Ти не ми позволяваш.
— Щом не се нанесох при теб, докато бях разорена, защо да го правя сега, когато съм богата? Знаеш, че обичам да бъда самостоятелна, както и ти. Така стоят нещата. Таласъмите от „Уориърс Пийк“ няма да
