майка усвоява при хормоналния обмен по време на бременността.
Момчето завъртя очи, но с гръб към нея, за да не го види. След това приятелски се усмихна на гостенката.
— Радвам се, че се запознахме.
— Аз също, Саймън.
Втурна се навън като затворник, прескочил оградата.
— Страхотен е.
При тези думи лицето на Зоуи засия от гордост и задоволство.
— Голям сладур, нали? Понякога се промъквам до прозореца, когато играе навън, и просто го гледам. Той е целият ми свят.
— Очевидно е. И сега се безпокоиш, че това, което направихме, би могло да му навреди по някакъв начин.
— Тревогите за Саймън са неразделна част от ежедневието ми. Извинявай, влез. Досега прекарвах съботите в салона и реших да използвам тази, за да поразтребя тук.
— Имаш красива къща. — Малъри прекрачи прага и се огледа. — Много красива.
— Благодаря.
Зоуи също се огледа, доволна, че е приключила с разтребването на хола. Възглавниците бяха изтупани и подредени върху яркия син калъф на дивана, а по старинната масичка за кафе, която бе купила от разпродажба, нямаше дори една прашинка. Бе сложила на нея три вазички с късни летни маргарити, откъснати от собствената й градина. Килимът, изтъкан от баба й още когато тя бе дете, току-що бе почистен с прахосмукачка.
— Тези са страхотни.
Малъри се приближи да разгледа отблизо изгледите от чужди страни, закачени на стената.
— Просто картички, които поставих в рамки. Винаги моля клиентките си да ми изпращат картички, когато пътуват.
— Много са интересни.
— Обичам да създавам уют. Купувам сносни неща от гаражни разпродажби и битпазари, намирам им подходящи места у дома и ги преобразявам както ми харесва. Така започвам да ги чувствам свои, а и не струват куп пари. Искаш ли да пийнеш нещо?
— Да, стига да не те задържам.
— Не. Не си спомням откога не съм почивала в събота. — Прокара пръсти през косите си. — Приятно е да си бъда у дома и да имам компания.
Малъри предчувстваше, че Зоуи ще я покани да седне и ще се върне в кухнята. За да избегне това, отиде до вратата и се облегна на касата.
— Двамата със Саймън… — Зоуи нямаше избор и й позволи да я последва. — Нямам нищо газирано. Съжалявам, но не мога да държа такива питиета у дома заради него. Имам само домашна лимонада.
— Чудесно.
Явно бе хванала Зоуи по средата на основното почистване на кухнята, но все пак стаята излъчваше същия уют като хола.
— Това ми харесва. — Малъри прокара пръст по ръба на боядисан в тъмнозелено шкаф. — Ето какво може да постигне човек с въображение, вкус и време.
Зоуи извади от хладилника стъклена кана.
— Това е голям комплимент от устата на човек като теб. Имам предвид човек, който разбира от интериор. Исках да имаме красиви мебели и все пак да остане място, където Саймън да може да тича. Нямаме нужда от по-голяма къща. Не ми пука за онези един милион долара. — Сложи две чаши на плота. — Господи, това прозвуча глупаво. Разбира се, че ми пука. Исках да кажа, че не са ни нужни толкова много пари, а само достатъчно, за да се чувстваме сигурни. Съгласих се да участвам само защото ми се струва интересно и заради двадесет и петте хиляди, които са истинско чудо.
— И защото онази вечер в „Уориърс Пийк“ всичко беше толкова завладяващо. Сякаш бяхме главни героини във филм.
— Точно така. — Зоуи се засмя, докато наливаше лимонада. — Бях заинтригувана от цялата идея, но дори за миг не ми хрумна, че ще поемем такъв риск.
— Не се знае какъв риск поемаме. Няма да се тревожа за това, докато не узная нещо повече. Но аз нямам дете, за което да мисля. Дойдох, за да ти кажа, че ако искаш да се откажем, бих те разбрала.
— Помислих по въпроса. Едно от хубавите неща на основното чистене е това, че имаш предостатъчно време за размисъл. Искаш ли да седнем отвън? Сложих няколко стола в задния двор. Приятно е.
Излязоха и наистина се оказа доста приятно. Под сянката на голям клен в малката спретната градина имаше два стола „Адирондак“, боядисани в същото слънчево жълто като къщата.
Щом седнаха, Зоуи въздъхна дълбоко.
— Ако Пит и Роуина са психопати, които, бог знае защо, са ни набелязали, няма начин да избягаме от тях. Единственото спасение е да намерим ключовете. Ако не са, длъжни сме да удържим на думата си.
— Изглежда, сме стигнали до един и същ извод. Мисля отново да се кача там горе, за да поговоря с тях и да добия още впечатления. След ден-два. — Малъри кимна. — Надявам се дотогава да открием повече подробности. Зная, че Дейна продължава да тършува из книгите, а компютърът на Флин вече е подпушил от ровене в Интернет. Ако попадне на нещо, ще ми каже днес на вечеря.
— Вечеря? Ще излизаш с Флин?
— Да. — Малъри намръщено сведе поглед към лимонадата си. — Пет минути след като ме придума, се питах как е успял.
— Много е симпатичен.
— Всеки би изглеждал симпатичен до онова голямо грозно куче.
— Откровено флиртуваше с теб.
Зоуи разклати чашата си така, че кубчетата лед иззвъняха.
— Забелязах. Флиртуването не влиза в плановете ми за следващите няколко седмици, през които ще се съсредоточа върху търсенето на първия ключ.
— Винаги е приятно да пофлиртуваш с един симпатичен мъж. — Зоуи въздъхна, облегна се назад и раздвижи пръстите на краката си, чиито нокти бяха лакирани в розово. — Поне доколкото си спомням от далечното си мрачно минало.
— Шегуваш ли се? — Малъри изненадано погледна привлекателното й лице. — Сигурно около теб непрекъснато се увъртат мъже.
— Интересът им моментално се изпарява, щом разберат, че имам дете. — Зоуи сви рамене. — А не си падам по мимолетните креватни приключения. Надраснала съм този етап.
— Точно сега и аз нямам намерение да се впускам в подобно приключние. Трябва да помисля какво ще правя с останалата част от живота си. Парите, които получих, няма да стигнат за цяла вечност, но имам време да реша дали наистина искам да се захвана със собствен бизнес и как да действам.
— Днес помислих и върху това. Ще се наложи да си намеря друга работа. Но мисълта да започна на ново място, с нови хора, в големия град… — Зоуи изду бузи и изпусна въздуха. — Последното, което искам, е да отворя салон тук. Никой не те взема сериозно, ако работиш в дома си. Хората мислят, че прическите са твое хоби, а не професия. Освен това къщата, в която живееш, вече не е дом, а не искам да отнема дома на Саймън, както беше отнет моят.
— Майка ти е отворила салон в къщата ви?
— В караваната ни. — Отново сви рамене. — Тя правеше всичко, което бе по силите й. Живеехме на затънтено място в Западна Вирджиния. Баща ми ни напусна, когато бях а дванадесет години, най-голямото от четири деца.
— Било е ужасно тежко. Съжалявам.
— За всички ни беше тежко, но както казах, майка ми правеше всичко, което бе по силите й. Просто се надявам да постигна нещо повече.
— Създала си прекрасен дом за себе си и детето си, което означава, че вече си постигнала много.
Страните й поруменяха.
— Благодаря. Впрочем, мисля да започна да разпитвам за помещение под наем, подходящо за
