интересна. — Плъзна пръст по китката й и бавно продължи нагоре, едва докосвайки кожата й. — Второ, замесена е и сестра ми. Трето, за да бъда до теб. Предполагам, че рано ли късно няма да ми устоиш, както на крема „Брюле“.
— Винаги ли си толкова самонадеян?
— Просто съдба, скъпа. Слушай, защо не отидем у дома и… Господи, този поглед ме кара да мисля само за нова целувка. Изпуснах нишката на това, за което говорех.
— Без проблем следя мисълта ти.
— Добре, ще продължа. Исках да кажа, че не е зле да отидем у дома и да потършуваме още. Ще ти покажа на какво попаднах досега, което е почти нищо. Не мога да изровя сведения за тях нито с имената, с които са купили къщата, нито с подобни.
— Засега оставям ровенето на теб и Дейна. — Малъри сви рамене. — Аз имам други нишки за проследяване.
— Например?
— Логика. Богини. В града има две книжарници за езотерична литература. Ще ги посетя. Освен това ще разбера кой е нарисувал онази картина и ще издиря други негови творби. Ще проверя кой ги притежава и как се е сдобил с тях. Трябва отново да отскоча до „Уориърс Пийк“, а поговоря с Пит и Роуина и да разгледам картината по-подробно.
— Ще дойда с теб. В тази история има голям потенциал, Малъри. Може да се окаже престъпен заговор, а моят дълг е да информирам обществото.
Тя застина.
— Нямаш доказателства, че Роуина и Пит вършат нещо незаконно. Може би са луди, но не и измамници.
— Спокойно. — Флин махна с ръка. — Няма да пиша нищо, докато не се добера до факти, а не мога да узная всички факти, без да съм се срещнал с действащите лица. Трябва ми достъп до онази къща. Ако те придружа, ще го получа. В замяна ти предлагам своите детективски умения и репортерска упоритост. Или ще дойда с теб, или ще придумам Дейна да отидем заедно.
Малъри заудря с пръст по масата, докато обмисляше възможностите си.
— Може би няма да искат да разговарят с теб. Всъщност не зная дали ще одобрят това, че сме ти се доверили.
— Остави на мен. Проникването на места, където присъствието ми е нежелано, е част от професията ми.
— Затова ли така лесно успя да проникнеш в апартамента ми снощи?
— Аха. Искаш ли да тръгнем от там утре сутринта? Ще те взема в десет.
— Добре.
Не би навредило да го вземе със себе си.
— Няма нужда да ме изпращаш чак до вратата — каза Малъри, когато стигнаха до кооперацията й.
— Държа на това. Аз съм старомоден кавалер.
— Не, не си — промърмори тя, докато ровеше в чантата си за ключовете. — Няма да те поканя да влезеш.
— Добре.
Хвърли му подозрителен поглед, когато застанаха пред прага на апартамента й.
— Казваш го така, сякаш си кротко, срамежливо момче, което ще се примири. Това е номер. Имаш скрита цел.
Той се усмихна широко.
— Така ли?
— Да. Ти си упорит, напорист и дори арогантен. Разминава ти се безнаказано заради чаровната, невинна усмивка, която използваш, за да омилостивяваш жените и да получаваш това, което искаш.
— Напълно съм разкрит. — Загледан в нея, уви кичур от косите й около пръста си. — Сега трябва или да те убия, или да се оженя за теб.
— Чарът, който притежаваш, не те прави по-малко досаден. В това е проблемът.
При тези думи Флин обхвана с длани лицето й и нетърпеливо впи устни в нейните. В тялото й се надигна топлина, която сякаш изригна от върха на главата й.
— Както и това — успя да промълви тя. Пъхна ключа и в ключалката, отвори вратата и щом влезе, я затръшна пред лицето му. След миг отново я отвори и се показа навън. — Благодаря за вечерята.
Флин леко се залюля на пети, когато вратата се затвори пред него за втори път. Докато вървеше към дома, не престана да си подсвирква и да си мисли, че Малъри Прайс е от жените, които правят живота на един мъж безкрайно интересен.
Шеста глава
Дейна изпи първата чаша кафе, докато стоеше гола в малката си кухня, със затворени очи, неспособна да мисли. Погълна го горещо и силно и издаде тиха въздишка на облекчение.
Преполови втората чаша на път за банята.
Нямаше нищо против сутрините главно защото бе твърде сънена, за да негодува. Преминаваха почти по един и същ начин. Когато будилникът й звъннеше, тя го изключваше, ставаше и залитайки се отправяше към кухнята, където автоматичната кафе машина вече бе сварила първата кана.
След чаша и половина бе достатъчно будна за един душ.
Когато излезеше от банята, всички елементи вече функционираха нормално и бе напълно бодра. Допиваше втората половина на втората чаша и докато се обличаше за работа, слушаше сутрешните новини по радиото.
С препечена питка и третата чаша кафе за деня, сядаше да почете книга.
Едва бе отгърнала втората страница, когато почукване на вратата прекъсна най-свещения й ритуал.
— По дяволите.
Отбеляза докъде е стигнала. Раздразнението й леко намаля, когато отвори и видя Малъри.
— Много си ранобудна.
— Извинявай. Каза, че днес си на работа, и предположих, че по това време вече ще си станала.
— Всъщност станала съм.
Дейна се облегна на касата за миг и се загледа в ситните зелени карета на памучната риза, която съвършено подхождаше на широкия панталон на Малъри. Светлосините й обувки бяха в съвсем същия цвят и от същия материал като чантата й.
— Винаги ли се обличаш така? — попита тя.
— Как?
— Безупречно.
Малъри се засмя и погледна тоалета си.
— Боя се, че да. Това е неизкореним навик.
— Изглеждаш страхотно, както винаги. Може би ще те намразя по тази причина. Заповядай, влез.
Стаята приличаше на малка частна библиотека. Книгите бяха подредени върху високите до тавана етажерки покрай двете стени, струпани на купчини върху масички и строени като войници на различни места. Малъри имаше чувството, че служат не само за черпене на познание или развлечение, а придават пъстрота и издават цел, уникален подход в оформлението на интериора. В късата част на Г-образното помещение имаше още книги и малка масичка, върху която бе недоизядената й закуска.
Дейна проследи реакциите на Малъри със скръстени ръце. Бяха й до болка познати.
— Не, не съм ги чела всичките, но възнамерявам да ги прочета. И не, не зная колко са на брой. Искаш ли кафе?
— Ще ти задам един въпрос. Ползваш ли някога услугите на библиотеката?
— Разбира се, но предпочитам да си купувам книгите, които харесвам. Ако нямам двадесет-тридесет тук, чакащи да бъдат прочетени, чувствам, че нещо ми липсва. Това е моят неизкореним навик.
