салон.
— Потърси някое и за моето магазинче за художествени произведения. — Малъри се засмя и остави чашата си. Дори бихме могли да станем партньорки и да съчетаем красотата с изкуството на едно място. Трябва да тръгвам. — Изправи се. — Ще се отбия у Дейна и ще се прибера у дома да умувам върху онези глупави напътствия. Какво ще кажеш трите да се съберем някой ден в началото на следващата седмица? Да се посъвещаваме.
— Съгласна съм, стига да се съобразим с програмата а Саймън.
— Можем да уредим това. Ще ти се обадя.
Не бе сигурна дали ще открие нещо ново в напътствия, но се зае с тях.
Разгледа ги ред по ред и потърси метафори, скрит подтекст, двусмислени фрази и послания, нуждаещи се от тълкувание. След това ги погледна отдалеч, като цяло. Неведнъж бе спомената богинята, а за ключовете се знаеше, че ще освободят пленени души. Реши, че всичко това, взето заедно, напомня за религиозна проповед. С тази мисъл през останалата част от деня посети всички църкви и храмове във Вали. Върна се с празни ръце, но с чувството, че е свършила нещо смислено в този ден.
За вечерта избра семпъл черен панталон, горнище без ръкави и сако с цвят на ягода.
Точно в седем часа обу сандалите си с висок ток, готова да чака. От опит знаеше, че е единствената, която се старае да бъде точна.
За своя изненада, при това приятна, още докато проверяваше съдържанието на чантата си, чу почукване.
— Идваш тъкмо навреме — каза тя на Флин, когато отвори вратата.
— Всъщност пристигнах още преди десет минути, но не исках да изглеждам твърде нетърпелив. — Подаде й малък букет напъпили рози в цвят почти като сакото й. — Изглеждаш зашеметяващо.
— Благодаря. — Малъри го погледна с крайчеца на окото си над розите. „Наистина е симпатичен“ — помисли си тя. „Със или без кучето“. — Ще ги натопя. Чудесно хрумване.
— И на мен ми се стори такова. Мо предложи близалка, но се спрях на цветята.
Тя застина.
— Нали не е отвън?
— Не, у дома е. Хапва кучешка храна и гледа маратона на Бъгс Бъни по „Картуун Нетуърк“. Мо е луд по заека.
— Не се и съмнявам. — Малъри аранжира цветята в прозрачна стъклена ваза. — Искаш ли да пийнеш нещо, преди да тръгнем?
— Зависи. Можеш ли да вървиш пеша три преки с тези обувки, или предпочиташ да отидем с кола?
— Мога да извървя километри на висок ток. Аз съм от жените, които държат да бъдат елегантни с цената на всичко.
— Не мога да оспоря това. Донякъде заради него искам да направя нещо, за което не съм престанал да мисля, откакто те видях за първи път.
Приближи се. Малъри щеше да се пита какво е имал предвид по-късно, когато умът й отново заработеше нормално. Просто се плъзна към нея, бавно прокара ръце от двете страни на тялото й към раменете и шията и обхвана с длани лицето й.
Замаяна, след миг почувства устните му нежно да докосват нейните. Някак се бе озовала между плота и тялото му, ръцете му бяха обхванали ханша й и притискаха плътта й.
Неусетно се бе предала на тази целувка, без дори плах опит да се съпротиви.
Той зарови пръсти в косите й, а след това обхвана долната й устна със своите и когато дъхът й спря, закачливата целувка прерасна в израз на изгаряща страст.
— О, почакай.
В съзнанието й прозвуча заглъхващото ехо на предупредителни камбанки, но тялото й не помръдна.
— Добре. След минута.
Нужна му бе поне още една минута, за да се наслади на близостта й, на вкуса на устните й и блаженството, които получаваше вместо очакваната плесница.
Ароматът й имаше силно еротично въздействие. Сякаш устните й бяха рядък деликатес, от който той едва бе вкусил. От буйните й златисти коси и прелестните извивки на тялото й струеше покоряваща женственост.
За последен път потърка устните й със своите, преди а се отдръпне.
Гледаше го с широко отворени очи, в които се четеше удивление. В този миг му се струваха най- неустоими.
— Може би… — Малъри се надяваше гласът й да прозвучи спокойно след дълга, бавна въздишка. — Може би е най-добре да тръгваме.
— Разбира се. — Флин й подаде ръка и изпита задоволство, когато не го избегна, а просто го заобиколи, за да вземе чантата си. — Въобразявах си, че ако те целуна, няма да мисля за това цяла вечер и да изпускам нишката на разговора. — Отиде до вратата и я отвори. — Проблемът е, че след като го направих, може би ще си представям нова целувка и отново ще изпускам нишката. Ако забележиш, че се разсейвам, ще знаеш къде е умът ми и защо.
— Мислиш, че не зная защо го казваш? — Малъри излезе с него навън в чезнещата светлина. — За да ме накараш да мисля за тази целувка през цялата вечер. Това е целта ти.
— Много си проницателна. Щом си толкова добра в разгадаването на подлите мъжки замисли, свързани със секс, загадката с ключа ще бъде детска игра за теб.
— Така ли ти се струва? Истината е, че имам доста повече опит с подлите мъжки замисли, свързани със секс, отколкото със загадки за богини и митологични магии.
— Не зная защо… — Хвана ръката й и се усмихна, когато тя го изгледа укорително — но току-що ми хрумна един вълнуващ замисъл. Ако те напия с вино, може би ще ми разкажеш за опита си. Възможно е да има тактики, които все още не съм усвоил.
— Почерпи ме с мартини и ще видим.
Бе избрал един от най-красивите ресторанти и бе резервирал маса на задната тераса с изглед към планините.
Преди да отпие първата глътка, Малъри вече бе по-спокойна.
— Искам да поговорим за ключа. Ако усетя, че се разсейваш, ще те сритам под масата.
— Добре, но първо ми позволи да кажа нещо.
— Давай.
Наведе се към нея и вдъхна дълбоко.
— Ухаеш страхотно.
Малъри също се наведе към него.
— Зная. А сега искаш ли да чуеш какво правих днес?
Изчака няколко мига и леко го ритна по глезена.
— Какво? Да. Извинявай.
Тя повдигна чашата си и отпи нова глътка, за да скрие колко й е забавно.
— Първо отскочих до Зоуи.
Преразказа му разговора си с нея с кратка пауза, когато сервираха предястията.
— Жълтата къща? — Флин кимна, когато образът изплува в съзнанието му. — По-рано беше в грозен кафеникав цвят. Тя наистина я преобрази. Сега си спомням, че съм виждал хлапето да играе на двора.
— Саймън. Прилича на нея. Одрал е кожата й.
— Мисля, че бих забелязал това, когато се запознах с нея, ако бях откъснал очи от теб за две минути.
Устните й трепнаха. Макар и да не би го признала, чувстваше се поласкана.
— Винаги успяваш да кажеш нещо остроумно и уместно.
— Да, това е дарба.
— После се отбих у Дейна. Беше се заровила в книгите потънала в размисъл.
— Двете неща, в които е най-добра.
— Не е попаднала на версия на приказката за трите дъщери, но работи по въпроса. След това ми хрумна
