една дея. Чела съм, че много църкви са построени на места, където е имало езически светилища. Повечето християнки празници съвпадат с ранноезически, основани на сезони, земеделска работа и други неща. Затова обиколих църквите. Влязох във всеки храм в радиус от тридесет километра.
— Интересна връзка. Имаш ясна, логична мисъл.
— Това е една от силните ми страни. Безброй пъти препрочетох напътствията. „Надникни дълбоко в себе си“, „огледай се наоколо“, пеещи богини и прочее. Започнах а търся. Не очаквах да открия ключа на скамейка в някоя църква, но ми хрумна, че е възможно да попадна на символ, нали разбираш? Някаква фигура в стъклописите и статуите. Не открих нищо.
— Все пак идеята е била добра.
— Може би е по-добре отново да отида до онази къща да поговоря с Роуина и Пит.
— Може би. Искаш ли да знаеш какво открих аз?
— Да.
Флин изчака, докато сервираха основното ястие, и погледна рибата пред нея и пържолата пред себе си.
— Искаш ли да опиташ от порцията ми, а аз от твоята?
— Съгласна съм.
Размениха по хапка.
— Знаеш ли, добре е, че и двамата нямаме нищо против. Ето нещо общо помежду ни. Много хора го смятат неприлично. Не и аз. — Отряза парче пържола. — Исках да кажа, става въпрос за храна. Няма нищо лошо в това да я опиташ. Какво значение има, че е била в чужда чиния?
— Интересна основа за бъдеща връзка. Е, какво откри?
— Поговорих с баба ми за приказката. Има няколко подробности, които бях забравил. Първо, сред поданиците възникнало негодувание заради женитбата на краля със смъртна жена. Не било нередно боговете да се забавляват със смъртните, но той я взел със себе си отвъд Завесата на силата, или Завесата на сънищата. Наричали я и с двете имена. Заради това някои богове изменили на младия крал и смъртната му съпруга и установили своя власт.
— Политически интриги.
— Те са нещо неизбежно. Естествено, кралят не можел да търпи това. Както в много други приказки, и в тази се говори за героични битки, но важното за нас е съдбата на дъщерите, обожавани от родителите си и лоялните поданици, красиви и надарени, всяка с различен талант. Едната творяла музика, другата била бард, а третата — воин. Дълбоко привързани една към друга, те отраснали в кралството, обучавани на магическо изкуство от млада богиня и закриляни от най-доверения бог-воин на краля. Или учителката, или закрилникът трябвало да бъдат край тях непрекъснато, за да ги предпазят от кроените заговори.
— На картината имаше два силуета, на мъж и жена, които изглеждаха прегърнати.
Флин завъртя вилицата си, преди да набоде ново парче пържола.
— Това се връзва с продължението. Съветниците на краля го убеждавали да омъжи дъщерите си за трима богове от вражеския лагер, за да обедини кралството. Но самопровъзгласилият се нов владетел не бил съгласен да се откаже от трона. Бил покварен от властта и обсебен от жажда за още, за пълно господство и над божествения, и над земния свят. Искал да убие дъщерите, но знаел, че ако го направи, най-верните му последователи ще се обърнат срещу него. Затова съставил план и двамата, които били най-близо до момичетата и били влюбени един в друг, подпомогнали осъществяването му.
— Предали са сестрите?
— Не съзнателно. — Флин доля чашите с вино. — Просто се разсеяли. За миг изпуснали трите богини от поглед. Привързани към своите закрилници, младите девойки им позволявали от време на време да се усамотяват. Един ден, когато останали без надзор, магията била направена.
— Душите им били откраднати.
— Не само. Ще доизядеш ли това парче?
— Хм. — Тя погледна към чинията си. — Не. Искаш ли?
— За Мо. Ако се прибера с празни ръце, ще ми се сърди. — Помоли сервитьора да опакова остатъците и се усмихна на Малъри. — Десерт?
— Не, само кафе. Разкажи ми края.
— Две кафета и крем „Брюле“ с две лъжички. Няма да устоиш на крема — каза й и се наведе над масата да довърши приказката. — Лошият крал бил коварен магьосник. Не искал да поема риск, като отнеме живота на нейните, но използвал избора на краля и действията му срещу самия него. Щом една смъртна е достойна за кралица, а три полубогини заслужават да се нарекат кралски дъщери, нека смъртните го докажат. Само смъртни могат да развалят магията. Докато това не бъде сторено, дъщерите ще спят, невредими. Ако смъртни жени, представляващи всяка от тях, успеят да намерят своя ключ за ковчежето, душите им ще бъдат освободени и кралството ще бъде обединено.
— А ако се провалят?
— Най-популярната версия според баба ми е, че злият магьосник е поставил срок. Три хилядолетия, по едно за всяка дъщеря. Ако ключовете не бъдат открити и ковчежето не бъде отворено за това време, той ще управлява двата свята.
— Никога не съм разбирала защо някои хора искат да управляват света. Това означава само твърде много главоболия. — Малъри нацупи устни, когато сервираха купичката с крем „Брюле“ помежду им. Наистина нямаше да му устои. — Какво станало с двамата влюбени?
— И за това има няколко версии. — Флин загреба с лъжичката си от едната страна, а тя от другата. — Баба ми се спира на тази, че кралят ги е осъдил на смърт, но съпругата му се е намесила с молба да бъде милостив към тях. Вместо екзекуция изгнание. Били изпратени отвъд Завесата на сънищата и им било забранено да се върнат, докато не открият трите смъртни жени, които ще отключат ковчежето. И така богове, живеещи като смъртни, започнали да се скитат по земята, търсейки трите жени, които ще освободят не само душите на дъщерите, а и техните.
— Роуина и Пит се мислят за учителката и воина?
Доволен бе, че изводите им съвпадат.
— Така предполагам. Имате си работа с двама особняци, Малъри. Хубава приказка. Романтична, интригуваща. Но когато някой започне да се вживява в ролята на приказен герой и замесва и други хора, става дума за психични отклонения.
— Забравяш за парите.
— Напротив. Безпокойството ми е свързано главно с тях. Седемдесет и петте хиляди са доказателство, че всичко това не е игра за онези хора, а нещо сериозно. Или наистина вярват в мита, или целта им е измама.
Малъри загреба нова лъжичка крем.
— С двадесет и петте хилядарки в момента имам приблизително двадесет и пет хиляди двеста и пет долара, включително и двадесетте, които случайно намерих в джоба на едно сако. Произхождам от средно заможно семейство. Родителите ми не са богати и влиятелни. Нямам и богати приятели или любовници. Не могат да спечелят нищо от мен.
— Може би търсят нещо друго, за което не си се сетила. Щом нямаш богати любовници, бедни имаш ли?
Докато отпиваше кафе, тя го изгледа над ръба на чашата. Слънцето вече бе залязло и на масата гореше свещ.
— В момента не.
— Какво съвпадение. И аз съм свободен.
— Търся ключ, а не любовник, Флин.
— Вярваш, че този ключ съществува?
— Да. Ако не вярвах, не бих си правила труда да го търся. А и дадох дума, че ще се опитам да го открия.
— Ще ти помогна.
Малъри остави чашата си.
— Защо?
— Има много причини. Първо, вроденото ми любопитство. Както и да се развият нещата, историята е
