дойдат при мен някоя нощ и да ме отвлекат.
— Ако бяха таласъми, не бих се тревожил. — Но я познаваше добре и реши, че няма смисъл повече да я убеждава. — Моля те, спомени на новата си приятелка Малъри колко съм неотразим. Остроумен, чувствителен и забавен.
— Искаш да я излъжа?
— Толкова си подла, Дейна. — Отпи още бира. — Просто си подла.
Щом остана сам, Флин се затвори в кабинета си на горения етаж. Предпочиташе да го нарича „кабинет“, вместо „офис“, защото „офис“ означаваше работа и нищо друго, докато в кабинет човек можеше да почете, да подремне или просто дълго да се взира през прозореца, потънал в размисъл. Би могъл и да работи, разбира се, но не бе задължително.
Бе обзавел стаята с масивно бюро и две широки кожени кресла, в които му се струваше, че може напълно да потъне.
Държеше папките си скрити в големи шкафове. На едната стена висяха картини в рамки на красавици от четиридесетте и петдесетте години.
Ако не можеше да се съсредоточи върху нищо друго, часове наред ги съзерцаваше в пълно уединение.
Включи компютъра и когато стана да си вземе още една бира от хладилната чанта, която му бе хрумнало да сложи под плота, едва не се препъна в Мо, вече изтегнат на пода.
Тази идея му се струваше гениална.
Най-сетне седна, завъртя глава като боксьор преди рунд и се залови да сърфира из Мрежата.
Ако в киберпространството имаше нещо за новите обитатели на „Уориърс Пийк“, щеше да го открие.
Както винаги, бе напълно погълнат от света на информацията. Бирата му се затопли. Измина час, два, почти изтичаше третият, когато Мо го накара най-сетне да откъсне поглед от екрана, като блъсна стола му така силно, че го изтласка почти до средата на стаята.
— По дяволите, знаеш, че мразя това. Почакай още няколко минути.
Но Мо неведнъж бе чувал тези думи и показа негодуванието си, като опря тежките си лапи и главата си на коленете му.
— Е, добре, ще те изведа на разходка. Ако случайно минем покрай вратата на една русокоса жена, ще се отбием, за да споделим току-що събраните сведения. Ако нещата не се развият както бих искал, ще вземем пица, така че излизането няма да бъде съвсем напразно.
Думата „пица“ накара Мо да се втурне към прага. Когато Флин слезе на долния етаж, кучето вече бе до входната врата, захапало каишката си.
Беше прекрасна вечер за разходки, спокойна и наситена с омайващи ухания, в която малкото живописно градче се наслаждаваше на последните топли лъчи преди края на лятото. В такива моменти приятният бриз го караше да се чувства доволен от решението си да се вслуша в съвета на майка си и да работи за „Диспеч“, вместо да преследва кариера в някоя престижна редакция в големия град.
Много негови приятели се бяха преместили там, а жената, която мислеше, че обича, бе предпочела Ню Йорк пред него.
Или той бе предпочел Вали пред нея. „Зависи от гледната точка“, каза си Флин. Може би новините тук не бях толкова значими или сензационни, колкото във Филаделфия или Ню Йорк, но имаше предостатъчно. А нещата, които се случваха във Вали и по възвишенията наоколо, бяха важни.
Точно сега предвкусваше история, по-пикантна от всичко, за което „Диспеч“ бе писал в шестдесет и осем годишната си история.
Ако успееше да помогне на три жени, една от които бе любимата му сестра, да пофлиртува с ослепителна блондинка и да изобличи голям пъклен заговор… е, с един куршум — три заека.
— Трябва да бъдеш мил — каза той на Мо, когато наближиха кокетната тухлена сграда, в която Малъри бе влязла сутринта. — Ако се държиш както обикновено, дори няма да ни пуснат вътре.
За по-сигурно Флин уви каишката около ръката си два пъти, преди да влезе в четириетажната кооперация.
За негов късмет Малъри живееше на партера. Не само нямаше да се наложи да дърпа Мо по стълбите или към асансьора, а и апартаментите имаха малки веранди.
Това щеше да му даде възможност да примами кучето с бисквитката, която бе пъхнал в джоба си, и да го затвори отвън.
— Бъди мил — напомни му той шепнешком и го изгледа с присвити очи, преди да почука на вратата на Малъри.
Поздравът й, когато отвори, не би могъл да се нарече учтив.
Погледна първо него, а после Мо.
— Господи. Сигурно се шегуваш.
— Мога да го изведа навън — припряно каза Флин. — Но наистина трябва да поговорим.
— Ще изрови цветята ми.
— Той не рови. — „Господи, дано не го направи“, мислено промълви той. — Имам… не мога да изрека думата с „б“, защото ще полудее, но имам една в джоба. Ще го изведа на верандата, за да не ни пречи.
— Не… — Носът на Мо се устреми право към скута й. — Мили боже.
Малъри се отдръпна назад, а Мо сякаш само това чакаше.
Прескочи прага, повлече Флин след себе си по старинния персийски килим и едва не събори вазата в стил „Деко“, пълна с късни лилии.
Ужасена, Малъри изтича до вратата на верандата и рязко я отвори.
— Вън, вън, веднага!
Мо познаваше тази дума, но отказа да излезе от апартамента, в който имаше толкова съблазнителни ухания. Просто отпусна тежките си задни части на пода и удари с лапи.
За да запази достойнство, Флин нямаше друг избор, освен да го повлече за нашийника към вратата.
— Добре, наистина си много мил. — Останал без дъх, уви каишката около едно дърво в градината. Когато Мо започна да скимти, той застана на колене. — Престани. Нима нямаш нито гордост, нито чувство за мъжка солидарност? Как ще успея да сваля тази жена, ако ни намрази? — Зарови лице в козината на главата Му. — Легни долу и кротувай. Ако го направиш заради мен, целият свят е твой. За начало ще ти дам това.
Извади бисквитката. Скимтенето изведнъж престана и опашката заудря по земята.
— Още една издънка и следващия път ще те оставя затворен у дома.
Стана и отправи най-чаровната си усмивка към Малъри, която отегчено стоеше до вратата отвътре. Когато я отвори и го покани да влезе, той реши, че е постигнал малка победа.
— Водил ли си го в школа за дресировка? — попита тя.
— О, да, но имаше инцидент. Сега не ми се говори за това. Страхотен апартамент.
„Обзаведен е с женски вкус“, реши той. Нямаше дребни момичешки дрънкулки, а личеше уникален усет и стил.
Стените бяха боядисани в наситен розов цвят, ярък фон за картините. Бяха истински антики или толкова добри репродукции, че можеха да минат за автентични. Нежни тъкани и изящни форми.
Всичко бе ново и съвършено подредено.
Уханието на цветята и венчелистчетата, поставени в купички с вода, също издаваше женско присъствие и се съчетаваше с парфюма й.
Звучеше тиха музика. Коя бе песента?… Ани Ленъкс редеше иронични стихове за сладки мечти.
Всичко говореше за неповторим, много изтънчен вкус.
Флин се приближи към картина на жена, излизаща от тъмносиня вода. Имаше мощно еротично въздействие.
— Красавица е. В морето ли живее, или на сушата?
Малъри повдигна вежди. Поне бе задал остроумен въпрос.
