— Обнадеждена съм — промълви тя. — Не мога да си спомня кога за последен път съм била изпълнена с надежда. Боя се… вече не смея да я изпитвам.
Пит обви ръка около раменете й и я притегли към себе си.
— Не плачи, любов моя.
— Глупаво е. — Роуина изтри сълза. — Да тъгувам за кучето на един непознат. Когато си отидем у дома…
Пит застана с лице към нея и повдигна брадичката й. Гласът му бе нежен и задъхан:
— Когато си отидем у дома, ще имаш сто кучета. Хиляда.
— Искам само едно.
Тя се повдигна на пръсти и докосна устните му със своите.
В колата Малъри въздъхна дълбоко.
— Предполагам, че това е израз на облекчение, защото си успяла да направиш снимките.
— Точно така. Почувствах се като крадец на произведения на изкуството. Трябва да благодаря на Мо за това, че отвлече вниманието им. Кажи ми, какво е мнението ти за тях?
— Изглеждат интелигентни, проницателни и загадъчни. Но не мисля, че са луди. Свикнали са да имат пари, много пари. Пият чай от старинни чаши, сервиран от прислужница. Образовани са, изтънчени и с малко снобски маниери. Домът им е пълен с ценни вещи. Тук са от няколко седмици, така че едва ли са поръчали мебелите си от местни фирми. Пренесли са ги от някъде, което би могло да се проследи. — Смръщи вежди и заудря с пръсти по волана. — Тя полудя по Мо.
— Какво?
— Сякаш се разтопи, щом го видя. Не, че е лишен от чар, но наистина полудя по него. Вътре ми се струваше изключително властна и самоуверена. От привлекателните жени, които осъзнават въздействието си върху околните. Като дамите, които вървят по Медисън Авеню с чанти „Прада“ или председателстват заседания на управителни съвети в Ел Ей. Власт, пари, ум и изтънченост, всичко това в секси опаковка.
— Разбирам. Значи смяташ, че е секси.
— Всеки нормален мъж би споделил мнението ми. Но трябваше да видиш лицето й, когато Мо изскочи от колата. Цялата й изтънченост просто изчезна. Засия от радост като дете на Коледа.
— Явно обича кучета.
— Нещо повече. Не само го галеше и му говореше, както някои жени изразяват обичта си към кучетата, а легна на тревата и започна да се търкаля с него и да се залива от смях. Тогава защо не си вземе куче?
— Може би Пит не е съгласен.
Флин поклати глава.
— Едва ли мислиш така, по-наблюдателна си. Той би прерязал вените си заради нея. По странен начин успя да накара Мо да подаде лапа. Всичко беше странно.
— Безспорно. Аз ще се съсредоточа върху картината, докато някой от нас стигне до нещо ново. Оставям на теб да разкриеш тайните на Роуина и Пит.
— Тази вечер ще правя репортаж за заседанието на общинския съвет. Какво ще кажеш да се видим утре?
„Той налага волята си. Той е манипулатор“. Спомни си думите на Дейна и му хвърли подозрителен поглед.
— Какво имаш предвид под „да се видим“?
— Разбирай го както искаш.
— Имам четири седмици, вече дори по-малко, за да открия ключа. В момента съм безработна и трябва да реша с какво да се занимавам, поне в професионално отношение, през останалата част от живота си. Наскоро приключих една връзка, която нямаше бъдеще. Като се има предвид всичко това, ясно е, че нямам време да излизам с когото и да било.
— Почакай.
Флин спря в една отбивка от криволичещия път и разкопча предпазния си колан. Наведе се, обхвана раменете и я притегли към себе си, доколкото позволяваше коланът й, а устните му ненаситно се впиха в нейните.
По гръбнака й премина силна струя топлина, която изпълни цялото й тяло.
— Да, наистина те бива в това — успя да каже тя, когато възстанови дишането си.
— Често практикувам. — За да го докаже, отново я целуна. Този път по-бавно, по-дълбоко, докато усети, че цялата затрепери. — Просто исках да добавиш това към плюсовете и минусите в уравнението.
— Следвала съм история на изкуството. Не съм добра по математика. Ела насам.
Сграбчи го за ризата, дръпна го рязко към себе си и се предаде на усещанията. В кръвта, костите и главата й нахлу огън.
„Щом това означава да бъдеш манипулирана — каза си тя, — остави се да те водят“. Когато пръстите му стиснаха в шепа кичур от косите, в нея се прокрадна силна тревога, макар и да бе замаяна като от наркотик.
— Не можем да го направим.
Но докато изричаше тези думи, издърпа ризата му от колана в отчаян стремеж да докосне плътта му.
— Зная. Не можем. — Ръката му трескаво потърси токата на предпазния й колан. — След малко ще спрем.
— Добре, но първо…
Тя придвижи ръката му към гърдите си и простена. Сякаш сърцето й скочи в дланта му.
Притисна я и изрече проклятие, когато удари лакътя си във волана. В този миг Мо, явно готов за боричкане, провря глава между седалките и обсипа и двамата с грубовати ласки.
— Господи! — Чудейки се дали да избухне в смях, или да изкрещи, Малъри повдигна ръка към устните си. — Надявам се езикът да е бил твоят.
— Аз също.
Задъхан, Флин се загледа в нея. Косите й бяха съблазнително разрошени, страните зачервени, а устните леко подути от страстните атаки на неговите.
Силно перна Мо по носа и му нареди да седне. Кучето се отпусна на седалката и заскимтя, сякаш го бяха ударили с кол.
— Нямах намерение да прибързвам.
Малъри поклати глава…
— Аз също. А винаги действам по план.
— Отдавна не съм опитвал това в кола край пътя.
— Аз също. — Хвърли поглед по посока на жалните звуци откъм задната седалка. — При тези обстоятелства…
— Да. По-добре не. Искам да се любим. — Отново я притегли към себе си. — Да те докосвам. Да усещам движенията ти в ръцете си. Желая те, Малъри.
— Трябва да помисля. Всичко е толкова сложно.
Определено имаше върху какво да помисли и това бе фактът, че току-що едва не бе разкъсала ризата на един мъж в кола край пътя посред бял ден.
— Животът ми е в пълен безпорядък, Флин. — Мисълта бе толкова потискаща, че пулсът й изведнъж отново стана нормален. — Каквито и да са плюсовете и минусите, оплесках нещата и трябва да стъпя на крака. Не умея да се справям със сложни ситуации, така че нека успокоим малко темпото.
Флин погледна към деколтето на блузата й.
— Колко малко?
— Все още не зная. О, не мога да търпя това. — Малъри се обърна и надникна над облегалката. — Не плачи, нали си голямо момче? — Разроши козината между ушите на Мо. — Никой не се сърди на теб.
— Говори само от свое име — промърмори Флин.
