— Оценка?
— Максимална.
— Секс?
— Почти, но здравият разум надделя.
— По дяволите!
— Освен това е забавен, интересен и толкова ловък манипулатор, че не усещаш как започваш да играеш по свирката му. Остоумен е и ми се струва изключително упорит.
— Явно е съвършен. Имам ли шанс с него?
— Съжалявам, приятел, но може би ще го запазя за себе си. — Извади дискетата, затвори всички документи и изключи компютъра. — Мисията е изпълнена без жертви. Благодаря, Тод. — Обви ръце около врата му и звучно го целуна. — Трябва да се залавям за работа върху това.
Върна се в апартамента си и прекара по-голямата част деня в преглеждане на информацията, отсяване и елиминиране, докато успя да състави сравнително кратък списък. Преди да тръгне към къщата на Флин, го бе свела до тридесет процента от клиентите на галерията. Дейна вече бе там, когато пристигна.
— Вечеряла ли си?
— Не. — Малъри предпазливо се огледа за Мо. — Забравих.
— Всичко е наред. Поръчали сме пица. Флин изведе Мо разходка. Имаш ли нещо против, че му разказах съня?
— Не, вече го въвлякохме в тази игра.
— Добре. Настанявай се. Ще пийнем вино.
Току-що бе седнала, когато пристигна Зоуи заедно със Саймън.
— Надявам се, че няма проблем. Не можах да намеря детегледачка.
— Нямам нужда от детегледачка — заяви Саймън.
— Аз имам. — Зоуи сложи ръка на рамото му. — Има домашно за писане, ще се намери ли някое удобно кът? Донесох оковите.
Дейна му намигна.
— Ще го затворим в тъмницата. Какво ще кажете да го мъчим, а после да го нахраним с пица?
— Вече сме…
— Мога да хапна пица — прекъсна майка си Саймън и нададе вик, когато Мо се втурна в къщата през задната врата. — Ау, какво голямо куче!
— Саймън, недей…
Но момчето и кучето вече се боричкаха, привлечени от взаимна любов от пръв поглед.
— Хей, Флин, виж кого ни е довела Зоуи. Трябва да го караме да напише домашното си.
— Отдавна ми се иска да поизмъчвам някого. Ти сигурно си Саймън.
— Аха. Страхотно куче, господине.
— Кучето се казва Мо, а аз съм Флин. Зоуи, ще позволиш ли на Саймън да заведе Мо в задния двор и да потичат като луди?
— Добре. Двадесет минути, Саймън, и после залягаш над учебниците.
— Супер!
— Ето там, отзад — каза му Флин. — Отвън има топка, цялата в драскотини и лиги. Обича да я хвърля, а ти да му я носиш обратно.
— Много смешно — отбеляза Саймън. — Да вървим, Мо.
— Пицата — каза Дейна, когато на вратата се позвъни. — Да го повикам ли? — обърна се тя към Зоуи.
— Не, току-що изяде три порции спагети.
— Флин, бъди кавалер. Плати за пицата.
— Защо винаги трябва да се правя на кавалер? — Хвърли поглед към Малъри и се усмихна. — Ето защо.
Дейна седна на пода с нова тетрадка в скута.
— Нека бъдем организирани. Като библиотекар държа на това. Зоуи, налей си вино. Всеки ще разкаже какво е открил или измислил от последната ни среща досега.
— Аз не успях да намеря много. — Зоуи извади папка от платнената си торба. — Но напечатах записките си.
— Добро момиче. — Дейна със задоволство взе папката и посегна към първата кутия с пица, когато Флин остави двете на масата. — Умирам от глад.
— Да започваме с новините. — Той седна на дивана до Малъри, повдигна брадичката й и я целуна дълго и страстно. — Здравей.
— Господи, аз няма ли да получа същото?
Обърна се, когато чу въпроса на Зоуи и се наведе към нея, но тя се засмя и леко го побутна.
— По-добре да се задоволя с вино.
— Ако Флин е свършил с целувките… — заговори сестра му.
— Почакай да си поема дъх.
— По-сериозно — строго нареди Дейна. — Вече знаем преживяването на Мал. Ето напечатаните й записки, които ще добавя към информацията, събрана досега.
— Имам още. — Малъри си взе парче пица от кутията и сложи върху картонена чинийка. — Списък от клиенти на галерията, които са купили или проявили интерес към творби с класическа или митологическа тематика. Освен това започнах да търся подобен стил, но това ще отнеме време. Реших утре да се обадя на тези хора по телефона.
— Мога да помогна — предложи Зоуи. — Хрумна ми, че може би трябва да издирваме произведения, в които ключът присъства като мотив.
— Добра идея — съгласи се Малъри и откъсна парче от хартиените кърпи, които служеха за салфетки.
— Имам няколко уговорени срещи, но ще ги отложа.
— Прегледах напътствията. — Дейна повдигна чашата. — Можем да извадим някои ключови фрази и да търсим места с подобни имена. Например „Пеещата богиня“. Не попаднах на нищо, наречено така, но би могло да бъде име на магазин или ресторант.
— Не е лошо — каза Флин и си взе второ парче пица.
— Имам още новини. — Но продължи едва след като хапна залък и отпи глътка вино. — Въведох в Интернет трите имена, които Малъри е чула в… съня си. „Ниниан“ се среща на няколко места. В някои легенди така се нарича магьосницата, която е пленила Мерлин в кристалната пещера. В други това е името на майка му. Но когато написах заедно с другите две, имах сполучливо попадение в сайт за езотерика и божества. Там прочетох версия на легендата, в която трите дъщери са назовани точно с тези имена.
— Така се казват. Едва ли смяташ, че съвпадението между имената от съня ми и тези, които си открила, е случайно.
— Не — колебливо каза Дейна. — Но не е ли възможно си влязла в същия сайт и трите имена просто да са се печатали в съзнанието ти?
— Не. Щях да ги напиша и да ги запомня. Никога не ги чувала преди онзи сън.
— Добре. — Флин докосна коляното й. — Първо, ще ви кажа, че не намерих никакви сведения за транспортиране на мебели до „Уориърс Пийк“, както и за клиенти на фирма за превоз, записани под името „Триад“.
— Трябва да са ги пренесли там по някакъв начин — възрази Дейна. — Не е станало с магическа пръчка.
— Просто излагам фактите. Агенцията за недвижими имоти също не е уредила това. До момента не съм попаднал на никаква следа как Роуина и Пит са се озовали в „Пийк“. Не твърдя, че няма такава — побърза да обясни той, преди Дейна да го прекъсне. — Просто не се натъкнах на нея по логически път.
— Предполагам, че трябва да опитаме по нелогически.
Флин се усмихна на Зоуи.
— Права си. Но остава още една логическа стъпка, която може да се направи. Кой от познатите ми е
