сериозен колекционер на творби на изкуството, когото бих могъл да използвам като източник? Семейство Вейн. Позвъних на стария си приятел Брад. След няколко дни пристига тук.
— Брад ще дойде във Вали? — попита Дейна.
— Ще поеме ръководството на местния магазин на „Хоуммейкърс“. Наследил е страстта на предците си към изкуството. Описах му картината, доколкото можах. Още преди да свърша, той ми каза заглавието — „Дъщерите в стъклен плен“.
— Не, не може да бъде. Не съм чувала за нея. — Малъри стана и нервно закрачи из стаята. — Кой е художникът?
— Не се знае със сигурност.
— Не е възможно — продължи Малъри. — Такъв велик талант, а да не е известен. Би трябвало да съм виждала и други негови творби.
— Може би не. Брад казва, че никой не знае много за този художник. „Дъщерите в стъклен плен“ е видяна за последен път в частен дом в Лондон. Къщата, в която се е намирала, според всички сведения е била разрушена при бомбардировките през 1942-а.
Осма глава
Малъри не излезе от апартамента си цели два дни. Ровеше се в книги, провеждаше телефонни разговори и изпращаше писма по електронната поща. Струваше й се глупаво да поема в десетки различни посоки и като отправни точки да й служат само предположения. Далеч по-добре е да се довери на технологията и систематичната логика.
Не можеше да живее и дори да мисли сред безпорядък. „Затова се провалих като художник“, каза си тя, докато внимателно поставяше етикет на поредната папка.
Изкуството, истинското творчество изискваше известно влечение към загадъчното и вродена способност за оцеляване сред хаос. Поне такова бе нейното мнение. Умение човек да изпитва и разбира десетки различни емоции едновременно. Освен това безспорно бе необходим и талант да се изразят тези емоции върху платно.
На нея й липсваше дарба, докато създателят на „Дъщерите в стъклен плен“ я притежаваше в изобилие. Картината в „Уориърс Пийк“ или друга творба на художника бе пътят. Вече бе убедена в това. Защо винаги е връщаше към нея? Защо в съня си бе влязла в нея?
Защо бе избрана да открие първия ключ, ако не заради познанията си и връзките си в художествените среди?
В напътствията се казваше да се огледа наоколо. Но дали ставаше дума за обстановката около нея в съня й, или за тази около картината?
Отвори папката и отново разгледа разпечатките на снимките. От какво бяха заобиколени трите дъщери? Спокойствие и красота, любов и страст… и заплахата всичко да рухне. „Но и средството да бъде възстановено“, каза си тя.
Ключ във въздуха, сред клоните на дървото и във водата.
Сигурна бе, че няма да улови своя ключ от въздуха или да го намери скрит в короната на някое дърво. Какво означаваше това? И кой от трите бе нейният?
Твърде елементарно? Може би. Може би първо трябваше да надникне „дълбоко в себе си“ и да прецени чувствата, породени от картината, емоционалната и интелектуалната си реакция.
„Където богинята пее“, мислено си повтори тя, стана от бюрото и неспокойно закрачи. В съня й никое от момичетата не пееше. Но шуртенето на водата във фонтана напомняше за музика. Може би имаше нещо общо с фонтана.
Може би ключът във водата бе нейният.
„От два дни се въртя в кръг“, помисли си тя с тревога.
Вече й оставаха само три седмици.
Сърцето й подскочи, когато чу отчетливо почукване на стъклото. От другата страна стоеше мъж с куче. Малъри инстинктивно прокара пръсти през косите си, хванати надве-натри на конска опашка. Беше без грим, а сутринта дори не си бе направила труда да се преоблече и все още бе по памучния клин и тениска, с които бе спала.
Изглеждаше не просто зле, а вероятно ужасно, както не бе изглеждала никога в живота си.
Когато отвори вратата, бе сигурна, че и Флин забеляза това, защото я изгледа със загриженост и каза:
— Скъпа, трябва да излезеш за малко.
Почувства как на лицето й се изписа тъга.
— Заета съм. Работя.
— Виждам.
Флин погледна материалите върху масата в трапезарията, старателно събрани на купчини, красивата кана за кафе и порцелановата чаша. Имаше няколко малки кутии за моливи, кламери и етикети, всичките от еднаква червена пластмаса.
Стъклена тежест за книги на разноцветни ивици притискаше няколко напечатани страници. Под масата имаше кутия, в която тя навярно събираше всичко, свързано проекта, с който бе заета в момента, и на следващата сутрин отново я отваряше. Стори му се удивително, че дори когато работи сама в дома си, се старае да поддържа ред. Мо докосна крака й с носа си и се подготви за скок.
Малъри вече познаваше тази поза и вдигна ръка.
— Долу — нареди тя. Мо се подчини, макар и с неохота. За награда го потупа по главата. — Нямам никакви…
— Не изричай думата — предупреди я Флин. — Когато чуе за храна, полудява. Хайде, навън е страхотно. — Хвана ръката й. — Ще се поразходим.
— Работя. А ти защо не си на работа?
— Защото след шест часа предпочитам да прекарвам времето си извън офиса.
— След шест? — Малъри сведе поглед към часовника и едва сега се сети, че сутринта не го бе сложила на ръката си. Това бе още един знак, че съвършено подреденият й живот е излязъл от релси. — Не знаех, че е станало толкова късно. Ето защо имаш нужда от разходка. Свежият въздух ще ти се отрази добре.
— Може би, но не мога да изляза така.
— Защо?
— Защото съм по пижама.
— Не прилича на пижама.
— Но спя с тези дрехи и няма да изляза с тях, с разрошени коси и без грим.
— Няма изискване за официално облекло, когато отиваш да разходиш кучето. — Но Флин имаше майка и сестра и знаеше, че е безсмислено да убеждава една жена в това. — Ако все пак искаш да се преоблечеш, ще почакаме.
Беше си имал работа с доста жени и бе готов да чака от десет минути до цяла вечност. За жените преобличането за излизане бе като ритуал и той нямаше нищо против него. Можеше да поседи отвън на верандата и докато Мо си играе наоколо, да нахвърля идеи за статии в бележника си. Според него всяка минута свободно време трябваше да бъде оползотворена за нещо; дори ако то бе взиране в далечината, докато мислите му се носят накъдето ги отвее вятърът. Този път посоката, в която се понесоха, бе какво да стори, за да накара Малъри отново да се озове в обятията му, но реши, че е по-добре да впрегне енергията си в работа.
Скоро Брад щеше да се завърне във Вали и „Диспеч“ трябваше да отрази това събитие, като публикува подробен материал за семейство Вейн и „Хоуммейкърс“. История на рода и компанията, лицето й при днешната икономическа обстановка и плановете й за бъдещето.
Сам щеше да напише тази статия и да съчетае професионалния с личния си интерес. Точно както с Малъри. Започна да нахвърля нещата, които вече знаеше за нея, и чертите, които бе забелязал досега. На първия ред написа думите: „Русокоса, умна, красива“.
— Хей, добре е като за начало — каза той на Мо. — Имало е причина да изберат точно нея и тази
