— Не, казвам самата истина. — Приближи се към нея и продължи да говори с тих глас. — Желаех Джоули, доколкото знаех какво означава това на тринадесет. Беше силно и неудържимо и изпитах известна наслада. Пожелавал съм и други жени в живота си. Дори обикнах една и благодарение на това зная каква е разликата между физическото желание и това, което изпитвам към теб. Ако исках само секс, не бих се ядосал.
— Едва ли имам някаква вина за гнева ти — намръщи се Малъри. — Вече не изглеждаш ядосан.
— Винаги, когато съм сериозно разгневен, се държа разумно. Това е проклятие. — Взе топката, която Мо бе оставил до краката му, и я хвърли със силен замах. — Ако мислиш, че е удоволствие да можеш да разбираш и двете страни в един спор и да преценяваш аргументите им, повярвай ми, ужасно е.
— Коя беше тя?
Флин сви рамене, взе топката, след като Мо я върна, и отново я хвърли.
— Няма значение.
— Бих казала, че има. Все още означава нещо за теб.
— Просто не се получи.
— Добре. Време е да се прибирам.
Малъри се върна до одеялото, застана на колене и започна да събира остатъците от импровизирания пикник.
— Възхищавам се на това умение. На дарбата на жените да се преструват на безразлични — обясни той и за пореден път хвърли топката във въздуха. — Тя ме напусна. Или аз отказах да тръгна с нея. Зависи от гледната точка. Бяхме зедно почти година. Работеше като репортер за местна радиостанция. После започна да води предаване през уикенда, а по-късно вечер. Беше добра и споровете ни за влиянието и стойността на пресата и електронните медии бяха изключително възбуждащи. Възнамерявахме да се оженим и да се преместим в Ню Йорк. Проблемът бе в преместването. Тя получи предложение от станция там и замина. Аз останах.
— Защо остана?
— Защото съм скапаняк като Джордж Бейли.
Изстреля топката като ракета.
— Не разбирам.
— Джордж Бейли се е отказал от мечтите си за пътувания и приключения и е останал в родния си град, за да спаси старата банка. Не съм Джими Стюърт, но „Диспеч“ се оказа моята стара банка. Вторият ми баща се разболя. Майка ми прехвърли част от отговорностите на главен редактор на мен. Предполагах, че е временно, докато Джо отново стъпи на крака. Но лекарите го посъветваха да се премести някъде, където зимите не са толкова студени, и майка ми се съгласи. Освен това имат право да се порадват на пенсионерските си години. Тя заплаши, че ако не поема вестника, ще го закрие, а майка ми никога не говори празни приказки. — Засмя се насила и отново хвърли топката. — Уверявам те, че е така. Или някой от семейство Флин ще ръководи „Диспеч“, или няма да има „Диспеч“.
„Майкъл Флин Хенеси“, помисли си Малъри. Значи името Флин бе наследство на рода му.
— Щом е знаела, че ти искаш нещо друго…
— Беше категорична — усмихна се той. — Можех да зарежа всичко и да замина с Лили за Ню Йорк. Целият персонал на редакцията щеше да остане без работа. Половината от тези хора, а може би повече, нямаше да бъдат наети от онзи, който реши да основе нов вестник. Тя знаеше, че ще избера да остана. — Огледа топката в ръката си, завъртя я и бавно добави: — Всъщност никога не е харесвала Лили.
— Флин…
Той отстъпи пред нетърпеливите подскоци на Мо и повдигна топката.
— За да не ме сметнеш за слаб и жалък, държа да изтъкна, че исках да замина. Тогава обичах Лили, но не толкова, че да се откажа от всичко тук, а тя ми постави ултиматум. Явно не ме е обичала достатъчно, защото замина, без дори да ми даде време да уредя нещата.
„Истината е, че помежду ви не е имало истинска любов“, помисли си Малъри, но не го изрече на глас.
— По-малко от месец след като се установи в Ню Йорк, се обади, за да развали годежа ни. Трябвало да се съсредоточи върху кариерата си, а една сериозна връзка носела много стрес; особено когато двама души живеят в различни градове. Даде ми свобода да се срещам с други хора и да продължа живота си, а тя щяла да бъде венчана за кариерата си. След шест месеца се омъжи за изпълнителен директор на Ен Би Си Нюз и се издигна в йерархията. Постигна това, което искаше, аз също.
Отново се обърна към Малъри. Изражението му бе спокойно, а погледът на зелените му очи бе ясен, сякаш зад тях никога не бе горяла ярост.
— Майка ми се оказа права, колкото и да ми е неприятно да го призная. Мястото ми наистина е тук и се занимавам с това, което искам.
— Фактът, че си го разбрал, говори много повече за личността ти, отколкото което и да е от двете неща.
За последен път хвърли топката.
— Накарах те да изпитваш съжаление към мен.
— Не. — Въпреки че бе прав. — Накара ме да изпитвам уважение. — Малъри се приближи и го целуна по бузата.
— Мисля, че си спомням Лили от радиото. Червенокоса е, нали? Малко зъбата.
— Точно тя.
— Има носов и провлачен говор.
Флин се наведе и отвърна на целувката й.
— Радвам се, че го каза. Благодаря.
Мо се върна при тях с топката.
— Докога може да издържи така? — попита Малъри.
— Цяла вечност или докато ръката ми омалее.
Тя ритна топката.
— Стъмнява се — каза Малъри, когато Мо игриво се отдалечи. — Трябва да ме откараш у дома.
— Или да откарам Мо у дома, а ние…
— Това повдигане на вежди и присвиване на устни издава, че имаш нечисти помисли.
— Щях да предложа да отидем на кино.
— Не, друго се канеше да кажеш.
— Напротив. Случайно имам програмата на кината в жабката, ако искаш да я прегледаш.
Отново разговаряха непринудено и тя изпита желание да го разцелува, този път приятелски. Но вместо това се включи в играта, която бе започнал.
— Имаш екземпляри от вестника в колата, защото си негов собственик.
— Може би е така, но оставям на теб да избереш филма.
— А ако се спра на някой за изкуството със субтитри?
— Тогава ще страдам мълчаливо.
— Вече знаеш, че в момента не дават такива филми в местния киноцентър, нали?
— Позна. Хайде, Мо, скачай в колата.
Разсейването от загадката и проблемите за една вечер наистина й се бе отразило добре. На сутринта Малъри се чувстваше по-бодра и оптимистично настроена. Вълнуващо бе да изпитва интерес и влечение към един мъж със сложен характер.
„Наистина е сложен“, помисли си тя. За нейна изненада се бе оказал такъв, след като първото й впечатление бе, че е напълно предсказуем. Това го превръщаше в още една загадка за разрешаване.
Не можеше да отрече „щракването“, за което бе заговорил. Защо да го отрича? Не бе от жените, които гледат на интимните отношения като на игра. Беше предпазлива. Затова трябваше да разбере дали влечението е само физическо, или нещо повече.
„Загадка номер три“, реши тя и продължи с търсенето.
Първото телефонно обаждане сутринта доведе до смайващо откритие. Миг след като затвори, започна трескаво да прелиства учебниците си по история на изкуството.
