желае. Никога не съм имала късмет и в това отношение. Срещах някого и ми се струваше, че си подхождаме. Но дълбоко в себе си не изпитвах нищо. Не чувствах онази прекрасна топлота, която изцяло завладява хората и ги кара да мислят, че са открили половинката си. Докато не се появи ти. Не ме прекъсвай — каза тя. — Остави ме да довърша.
Взе чашата с вода, за да облекчи паренето в гърлото си.
— Цял живот чакаш някого и когато най-сетне го откриеш, става чудо. Всички чувства, които си таил в себе си, намират израз. По-рано ти се е струвало, че си добре. Имал си цел в живота и всичко е било наред. Но вече имаш нещо повече. Не можеш да обясниш какво е, но знаеш, че ако го загубиш, ще чувстваш огромна празнота. Нищо няма да бъде както преди. Ужасяващо е. Боя се, че това, което става в мен, е измама. Че утре ще се събудя и всичко, оживяло тук, ще изчезне. Сърцето ми ще замре и никога вече няма да изпитам чувствата, които през целия си живот съм чакала някой да събуди.
Сълзите й бяха пресъхнали и ръката й вече не трепереше, когато остави чашата.
— Не бих се примирила, ако не отвърнеш на чувствата ми. Не бих загубила надежда, че някой ден това ще стане. Но не зная дали мога да живея, без да те обичам. Би било, сякаш… някой е изтръгнал нещо, което е било дълбоко в мен. Не мога да се върна към начина, по който живеех преди.
Флин погали косите й, притегли я към себе си и й позволи да отпусне глава на рамото му.
— Никой не ме е обичал така, както казваш. Не зная какво да правя, Малъри, но и аз не искам да загубя това.
— Видях нещата такива, каквито ми се иска да бъдат, но не беше истина. Един обикновен ден бе толкова съвършен, сякаш държах в ръката си изящен диамант. Той ми показа това и ме накара да го почувствам.
Флин обърна лицето й към себе си.
— Сънят?
Тя кимна.
— Беше по-мъчително от всичко на света да се откажа от него. Цената е тежка, Флин.
— Можеш ли да ми го разкажеш?
— Мисля, че трябва. Бях уморена от противоречиви емоции. Исках да поспя, за да се освободя от тях поне за малко.
Описа му чувството за пълно спокойствие и щастие, с което се бе събудила в дом, изпълнен с любов, и как го бе открила в кухнята, зает да приготвя закуска.
— Това трябваше да ти подскаже, че е илюзия. Аз да готвя? Пълна заблуда.
— Правеше пържени филийки. Любимата ми закуска. Разговаряхме за последната си почивка и помнех всички места, на които сме били, и нещата, които сме правили. Тези спомени бяха в мен. После бебето се събуди.
— Бебе? — Флин пребледня. — Имали сме… бебе?
— Качих се горе, за да взема сина ни от кошчето.
— Син?
— Да, момченце. По стените край стълбището имаше мои картини. Бяха прекрасни и си спомнях как съм ги нарисувала. Както и онези в детската стая. Взех бебето на ръце и изпитах безгранична любов към него. Бях изпълнена с нея. После… не можах да си спомня името му. В съзнанието ми нямаше име. Чувствах допира на телцето му до ръцете си и топлината на гладката му кожа, но не знаех как се казва. Ти застана на прага, но виждах през теб. Разбрах, че всичко това е нереално.
Бе твърде нервна, за да стои на едно място. Стана, отиде до прозореца и отмести пердетата.
— Когато ме обзе мъчителна болка, изведнъж се озовах в ателието си, заобиколена от свои творби. Усещах мирис на бои и терпентин. Държах четка и знаех как да я използвам. Знаех всички неща, които винаги съм мечтала да зная. Чувството беше завладяващо, както когато държах дете, родено от мен, в ръцете си. И също толкова нереално. Тогава се появи той.
— Кой?
Малъри си пое дъх и се обърна.
— Казва се Кейн. Похитителят на душите. Заговори. Каза ми, че мога да имам всичко, любовта, семейството и таланта. Че би могло да стане реалност, ако просто остана в този сън. Никой нямаше да ми го отнеме. Щяхме да се обичаме и да имаме син. И да рисувам. Щеше да бъде съвършено. „Просто не излизай от съня и той ще бъде истинският ти живот“.
— Докосна ли те? — Флин се втурна към нея и плъзна ръце по тялото й, сякаш търсеше белези. — Нарани ли те?
— Дали да живея в този или в другия свят — продължи тя, отново уверена, — изборът беше мой. Исках да остана, но не можах. Не искам сън, Флин, колкото и да е съвършен. Щом не е реалност, той няма никакъв смисъл. Ако бях останала, просто щях да му продам душата си, нали?
— Ти пищеше. — Разтърсен, Флин допря чело до нейното. — Пищеше.
— Опита се да изтръгне душата ми, но те чух да ме викаш и се събудих. Защо дойде?
— Ти беше разочарована от мен и не можах да се примиря с това.
— Просто ти бях малко сърдита — поправи го тя и обви ръце около врата му. — Все още съм, но след случилото се това няма значение. Искам да останеш. Страхувам се да заспя, защото може би отново ще попадна там и този път няма да бъда достатъчно силна, за да устоя.
— Силна си. Ако се наложи, аз ще ти помогна да се върнеш тук.
— Може би и това не е реално. — Малъри доближи устни до неговите. — Но имам нужда от теб.
— Реално е. — Повдигна ръцете й и целуна всяка от тях. — В цялата бъркотия това е единственото, в което съм сигурен. Каквито и да са чувствата ми към теб, Малъри, те са истински.
— Ако не можеш да ги назовеш, покажи ми ги. — Тя го притегни към себе си. — Покажи ми ги сега.
Всички противоречиви емоции, копнежи и съмнения намериха израз в една целувка и когато Малъри ги прие, той се почувства по-спокоен. Усети прилив на нежност и я понесе на ръце, притискайки я към себе си.
— Държа да бъдеш в безопасност дори ако присъствието ми те дразни. — Внимателно я остави на леглото в спалнята и започна да разкопчава дрехите й. — Ще продължа да се меся, ако е необходимо.
— Няма нужда някой да се грижи за мен. — Тя повдигана ръка към лицето му. — Просто искам да ме гледаш.
— Малъри, ти си пред очите ми дори когато не се намираш край мен.
Усмихна му се и повдигна гръб, за да свали блузата й.
— Звучи странно, но мило. Легни до мен.
Бяха съвсем близо един до друг и лицата им се докосваха.
— Вече се чувствам напълно защитена и не ти се сърдя за нищо.
— Какво ще кажеш за малка опасност?
Флин проследи с пръст формата на гърдите й.
— Може би. — Издаде въздишка, когато носът му по-гъделичка шията й. — Това никак не ме плаши. Трябва да се постараеш повече.
Той се надвеси над нея и жадно всмука устните й.
— О, добра работа — успя да промълви тя.
Топлината на тръпнещото й тяло разпали възбудата му. Обзе го желание да се потопи в неустоимия й аромат и да й дари наслада. Чувстваше се свързан с нея, може би дори отпреди да я срещне. Нима всички грешки, които бе допуснал в живота си, и всички промени в посоката му бяха завои по пътя към този миг и тази жена?
Нима съдбата му бе предначертана?
Малъри усети отдръпването му.
— Не, стой, не ме изоставяй — промълви тя с умоляващ тон. — Позволи ми да те обичам. Нуждая се от това.
Притисна го в прегръдката си и нежно плъзна устни по неговите. Бе готова да жертва гордостта си заради това изживяване. Съблазнително раздвижи тялото си под неговото и долови тръпката му.
Ненаситно размениха ласки с ръце и устни. Въздухът се изпълни със задъхани стонове. Целувките им бяха безкрайно дълги и завършваха с въздишки на наслада.
