Заповядай.
— Нямаш ли си по-добро занимание, вместо да се навърташ тук? — просъска Дейна. — Защо не се преструваш, че пишеш книга, или не вадиш душата на някой издател?
— Писателите на комерсиална литература сме тарикати. Трудим се по две-три седмици, а после само се перчим като кралски особи.
— Карайте се колкото искате. — Малъри стовари куфарчето със записките си върху сандъка. — Но по- добре продължете в някоя друга стая.
— Не се караме — възрази Джордън. — Това е флиртуване.
— Само в сънищата ти.
— В сънищата ми си с доста по-оскъдно облекло, дългучке. Обади се, ако мога да ти помогна с нещо, Малъри.
Изправи се и излезе от стаята.
— Връщам се след малко. — Дейна се втурна след него като ракета. — В кухнята, смотаняко.
Задмина го и го изчака със стиснати зъби.
Джордън вървеше с обичайната си нехайна походка. „Невъзмутим както винаги“, помисли си тя и тъкмо се готвеше за първата размяна на гневни реплики, когато той се озова до нея, сграбчи я за ханша и страстно я целуна.
В тялото й внезапно нахлу топлина. Усещането бе същото, както някога. В едно се сляха огън, светлина и очакване и сякаш в нея засия комета, която накара цялото й същество да запулсира.
„Не и този път. Никога вече“.
Енергично го блъсна. Би било твърде предсказуема женска реакция да му удари плесница. Но едва се сдържа да не го смушка с юмрук.
— Извинявай, мислех, че затова ме повика тук.
— Опитай отново и ще получиш толкова смъртоносни рани, че всичката ти кръв ще изтече.
Джордън сви рамене и се приближи към кафеварката.
— Явно съм сбъркал.
— Точно така. Отдавна си загубил правото да ме докосваш. Стана част от тази история, защото случайно си купил проклетата картина, и ще те търпя заради това и заради приятелството ти с Флин. Но докато си тук, ще спазваш правилата.
Той наля кафе в две чаши и остави нейната на плота.
— Запознай ме с тях.
— Никога не ме докосвай. Дори ако изскоча пред движещ се автобус, не протягай ръка да ме спреш.
— Добре. Би предпочела да те прегази автобус, отколкото аз да те докосна. Разбрано. Следващото правило?
— Ти си мръсник.
На лицето му проблясна нещо, което би могло да се приеме за съжаление.
— Зная това. Слушай, нека се успокоим за минута. И двамата държим на Флин, а това, с което сме се захванали, е важно за него. Жената оттатък означава много за Флин, както и за теб. Всички сме свързани, независимо дали това ни харесва или не. Трябва да зная какво става. Той се отби за не повече от три минути и веднага излетя от тук. Не можах да изкопча повече, отколкото узнах снощи, когато ми се обади. Каза само, че Малъри е в опасност. Кажи ми какво има.
— Ако Малъри иска да знаеш, сама ще ти каже.
„Подаваш й маслинова клонка — помисли си Джордън, — а тя я забива в гърлото ти“.
— Все още си твърдоглава.
— Това е нещо лично — сопна се тя. — Интимно. Малъри не те познава. — Въпреки безбройните клетви, че не изпитва нищо към него, очите й се наляха със сълзи. — И аз не те познавам.
Този кратък изблик на чувства прониза сърцето му.
— Дейна.
Когато се приближи към нея, тя грабна ножа за хляб.
— Докосни ме още веднъж и ще отрежа ръцете ти.
Джордън остана на мястото си с ръце в джобовете.
— Защо не го забиеш в сърцето ми и край на всичко?
— Просто стой далеч от мен. Флин не иска Малъри да остава сама. Започва твоята смяна да я наглеждаш, защото аз си тръгвам.
— Щом ще бъда куче-пазач, би трябвало да зная от какво я вардя.
— От зли магьосници. — Дейна рязко отвори задната врата. — Ако й се случи нещо, не само ще забия този нож в сърцето ти, а ще го изтръгна и ще го дам на кучето за обяд.
— Винаги си имала богато въображение — провлачено каза той, когато вратата се затръшна.
Потърка корема си, свит на топка, както при всяка среща с нея. Погледна недокоснатото й кафе. Макар да знаеше, че жестът носи наивна символика, изля течността в мивката.
— Още нещо пропиляно, дългучке. Като нашия шанс.
Малъри се взира в картините, докато очите й се замъглиха. Нахвърля още записки, а след това се изтегна на пода и се загледа в тавана. Припомни си всичко, което знае, с надеждата да стигне до някакъв ясен извод.
Пееща богиня, сенки и светлина, това, което бе дълбоко в нея и около нея. Да се огледа и да открие нещо, което досега не бе видяла. „Любовта ще изкове ключа“.
По дяволите!
Три картини, три ключа. Дали това означава, че всяка от картините съдържа знак, насочващ към един от ключовете? Или трите щяха да й покажат пътя към първия, нейния ключ?
И в двата случая нещо й убягваше.
Във всеки портрет имаше общи елементи. На първо място, митологическата тематика. Гората и сенките. Силуетът сред тях.
Това бе Кейн.
Защо той присъстваше и в портрета на Артур? Дали наистина е свидетел на събитието, или Роуина и Пит влагат в присъствието му своя символика?
Все пак, въпреки общите неща, тази картина не изглеждаше част от поредицата, от която бяха другите две. Може би съществуваше още един портрет на трите сестри, който допълва триадата.
Къде щеше да го намери и какво щеше да разкрие той?
Надигна се и отново се вгледа в портрета на младия Артур. В горния десен ъгъл имаше бял гълъб. Дали символизираше Гуинивир? Началото на края на този славен миг?
Предаден от любимата. Последиците от любовта.
Нима самата тя сега не се сблъскваше с тях? Душата бе символ на любов и красота, както и сърцето. Емоции, поезия, живопис, музика. Магия. Елементи на душата.
Без душа въплъщенията на красотата не биха съществували. Щом богинята можеше да пее, дали това не означава, че е съхранила душата си?
Възможно бе ключът да е скрит на място, където има изкуство или любов. Красота или музика. Или където е направен изборът за отказ от тях.
Музей? Галерия? „В галерията, разбира се“, помисли си тя и скочи на крака.
— Дейна!
Втурна се към кухнята и се спря на прага, когато видя Джордън да работи на лъскав лаптоп върху очуканата маса.
— Извинявай, мислех, че Дейна е тук.
— Тръгна си преди няколко часа.
— Няколко часа? — Малъри се плесна по челото, сякаш току-що се е събудила от сън. — Загубих представа за времето.
— На мен често ми се случва. Искаш ли кафе? — Той хвърли поглед към празната кана на плота. — Ще се наложи да си го приготвиш.
