— Не, трябва да… Извинявай, че прекъснах работата ти.
— Няма проблем. Днес е един от дните, в които ми се иска да имах друга професия. Например дървар в Юкон или барман в тропически курорт.
— Твърде различни поприща.
— Всяко от тях ми се струва по-забавно от това, с което се занимавам.
Малъри забеляза празната чаша от кафе и полупълния пепелник до скъпия лаптоп върху старата маса за пикник в невзрачната кухня.
— Може би е трудно да се твори в такава обстановка.
— Мога да творя и в канализация с молив и тетрадка, стига да имам вдъхновение.
— Предполагам, че си прав, но се питам дали не си се настанил в тази… мизерна стая само за да ме пазиш.
— Зависи. — Джордън се отпусна и завъртя кутията цигари върху масата. — Ако нямаш нищо против, така е. Но ако те дразни, не зная за какво говориш.
Малъри вирна нос.
— А ако кажа, че искам да изляза, за да проверя нещо?
Чаровната му усмивка би минала за невинна, ако лицето му нямаше толкова дяволит израз.
— Ще попитам дали мога да те придружа. Едно излизане от тази къща ще ми се отрази добре. Къде ще ходим?
— В галерията. Хрумна ми, че ключът най-вероятно е свързан с изкуството и красотата. Струва ми се, че най-логичното място, където би трябвало да го потърся, е там.
— Аха. Значи ще влезеш в обществена сграда в работно време и никой няма да ти попречи да тършуваш?
— Добре, щом така поставяш нещата. — Леко раздразнена, тя седна срещу него. — Мислиш, че всичко това е някаква лудост?
Джордън си спомни как пред очите му се бяха появили и изчезнали пет хиляди долара.
— Не съм убеден.
— А ако кажа, че ще намеря начин да проникна в галерията след работно време?
— Ще споделя, че според мен не биха те избрали, ако не беше жена с въображение и отворено съзнание, готова да поеме някои рискове.
— Харесва ми тази характеристика. Не зная дали винаги отговарям на нея, но сега е така. Трябва да звънна на няколко души. Знаеш ли какво, Джордън? Само изключително почтен и лоялен човек би пропилял деня си в пазене на една непозната по молба на приятел.
Малъри взе ключовете от Тод и приятелски го прегърна.
— Много съм ти задължена.
— Бих се задоволил с каквото и да е обяснение.
— Веднага щом мога. Обещавам.
— Държиш се доста странно, сладурче. Уволняват те, а после се ровиш във файловете на Памела. Отхвърляш поканата да се върнеш на работа със значително по-висока заплата, а сега искаш да тършуваш из галерията, когато е затворена.
— Знаеш ли какво? — Ключовете издрънчаха в ръката й. — Това не е най-странната част. Мога да ти кажа само, че съм се заела с нещо важно с най-добри намерения. Няма да навредя нито на галерията, нито на Джеймс, а най-малко на теб.
— Никога не бих си го помислил.
— Ще ти ги върна още тази вечер или най-късно утре сутринта.
Тод погледна през прозореца и видя Флин на тротоара.
— Има ли нещо общо с фетишизъм и сексуални фантазии?
— Няма.
— Жалко. Тръгвам си. Ще пийна едно мартини, може би две, за да престана да умувам върху тази тайнственост.
— Точно това трябва да направиш.
Тръгна към вратата, но извърна глава към нея.
— Каквото и да си намислила, Мал, внимавай.
— Обещавам.
Изчака, докато мъжете разменят няколко думи, а след това отвори вратата, даде знак на Флин да влезе и въведе кода на алармената система.
— Какво ти каза Тод?
— Че ако те изложа на опасност, ще ме окачи на кука за топките и ще ме накълца с ножичка за нокти.
— О, тежко ти.
— Безспорно. — Надникна през прозореца, за да се увери, че Тод си е тръгнал. — Уверявам те, че ако целях да те вкарам в беда, и това мъчение би ми било малко.
— Всъщност аз съм тази, която може да ти навлече неприятности. Рискуваш да бъдеш обвинен в криминално деяние и да загубиш репутацията си на уважаван главен редактор на „Диспеч“. Не си длъжен.
— Замесен съм. Нали ножичките за нокти са онези малките, с извит връх?
— Именно.
Флин въздъхна.
— От това се страхувах. Откъде ще започнем?
— От горния етаж. Ще продължим надолу. Ако ключовете отговарят на пропорциите от картините, трябва да е дълъг около седем сантиметра.
— Малък ключ.
— Да, сравнително малък. Долната част е назъбена от едната страна — продължи тя и му подаде малка скица. — Горната има сложна форма и е гравирана с келтски символ. Тройна спирала, наречена „трискелс“. Зоуи го е открила в една от книгите на Дейна.
— Вие трите сте добър екип.
— И на мен ми се струва така. Златен е, може би от масивно злато. Сигурна съм, че ще го позная, когато го видя.
Той погледна към просторната главна изложбена зала със сводест таван. Естествено, там бяха картините, скулптурите и другите произведения на изкуството. Имаше витрини и сандъци с безброй отвори.
— Пълно е с места, където би могъл да се скрие ключ.
— Почакай да влезем в склада.
Започнаха от офисите. Малъри потисна чувството за вина, докато ровеше из личните вещи на персонала. „Няма време за скрупули“, каза си тя. Пропълзя около бюрото на Джеймс и потърси под него.
— Мислиш ли, че Роуина, Пит или който и да е бог, у когото са били ключовете, би ги залепил за дъното на някое чекмедже?
Хвърли му укорителен поглед и затвори чекмеджето.
— Не бива да подценяваме никоя възможност.
Изглеждаше неустоима, седнала на пода с вдигнати нагоре коси и нацупени устни. Флин се запита дали е облечена в черно, защото й се струва подходящо за случая.
Типично в неин стил.
— Ще проверим всички възможности по-бързо, ако повикаме целия отбор.
— Не е добра идея в галерията да тършуват толкова хора. Просто не е редно. — Чувството за вина зачовърка съвестта й като остър нокът. — Това, че ти си тук, е сериозно нарушение. Не можеш да използваш в статия нищо, което видиш.
Той приклекна до нея и втренчи леден поглед в очите й.
— Нима смяташ, че бих го направил?
