Фактът, че се бе отказала от това удоволствие по молба на Флин, говореше според нея за безкрайна сестринска обич. Щеше да заслужи няколко червени точки, които биха компенсирали евентуални бъдещи прегрешения.
Почука на вратата на Малъри в седем и тридесет, облечена с тениска „Грюшо-Маркс“ и изтъркани джинси.
Флин познаваше сестра си и още щом отвори вратата, й подаде чаша димящо кафе.
— Благодаря ти. Ти си истинско съкровище.
— Стига сантименталности. — Дейна влезе, настани се на дивана и вдъхна от аромата на кафето. — Къде е Мал?
— Все още спи.
— Има ли тук нещо за хапване?
— Не зная. Трябваше да погледна — неспокойно каза той. — Аз съм егоистично копеле. Мисля само за себе си.
— Извинявай, но това е моя реплика.
— Просто ти спестих времето и енергията да я изречеш. Бързам. Трябва да бъда в редакцията след… по дяволите, двадесет и шест минути — довърши той, когато погледна часовника си.
— Само ми кажи защо съм в апартамента на Малъри, пия кафе и се надявам да хапна нещо, щом тя спи.
— Нямам време за подробности. Преживя шок и не искам да остава сама. За нищо на света, Дейна.
— За бога, Флин, какво се е случило? Пребита ли е?
— В емоционално отношение. Не от мен — добави той, докато вървеше към вратата. — Просто стой при нея. Ще дойда веднага щом се освободя, но днес трябва да свърша куп неща. Остави я да се наспи, а после… не зная. Занимавай я с нещо. Ще се обадя.
Излезе на терасата и Дейна се намръщи след него.
— За журналист си твърде пестелив на думи.
Реши да се възползва от възможността да опустоши кухнята на Малъри. Тъкмо отхапваше първия залък от кифла с маково семе, когато тя влезе.
„С натежали клепачи — забеляза Дейна. — Малко бледа. Доста разрошена“. Навярно последното бе заслуга на Флин.
— Искаш ли половината?
Очевидно сънена, Малъри примигна.
— Здравей. Изяж я цялата. Къде е Флин?
— Тръгна рано. Журналистическият дълг го зове. Ще пиеш ли кафе?
— Да. — Потърка очи и се опита да мисли. — Какво правиш тук, Дейна?
— Нямам представа. Флин ми се обади по нечовешко време и ме помоли да дойда. Не ми обясни за какво става дума, но беше много настойчив, така че се довлякох. Какво има?
— Безпокои се за мен. — Малъри се замисли за миг и реши, че това не й е неприятно. — Много мило.
— О, брат ми е грижовен. Защо се безпокои за теб?
— Най-добре е да седнем.
Разказа й всичко.
— Как изглеждаше той? — попита Дейна.
— Ами… скулесто лице, почти изпито. Почакай. Ще опитам да го скицирам.
Малъри стана и взе бележник и химикалка от бюрото.
— Чертите му бяха ясно изразени и няма да бъде трудно. Но видът му не е толкова важен, колкото въздействието му. Притежава покоряващ чар.
— А къщата, в която се намирахте? — полюбопитства Дейна, докато тя рисуваше.
— Имах само откъслечни впечатления. В съня ми се струваше позната, защото беше мой дом. Човек не обръща внимание на много неща в дома си. Двуетажна, с красива градина отзад и слънчева кухня.
— Не беше ли къщата на Флин?
Малъри вдигна поглед.
— Не — отвърна тя. — Не беше. Дори не се замислих за това. Щом бяха мои фантазии, не би ли трябвало да се намираме в неговата къща? Тя е страхотна, вече ми е позната.
— Може би не е могъл да използва къщата на Флин, защото вече е заета и… не зная. Едва ли е толкова важно.
— Мисля, че всичко е важно. Всичко, което видях, чух и почувствах. Все още не зная какво означава. — Ето… — Обърна скицата. — Не мога по-добре, но това дава бегла представа как изглежда той.
— Виж ти. — Дейна подсвирна. — Значи Кейн е секси магьосник.
— Плаши ме, Дейна.
— Не е могъл да ти навреди, а моментът е бил удобен.
— Този път не успя, но проникна в съзнанието ми. Беше като влизане с взлом. — Малъри се намръщи. — Като изнасилване. Знае какво чувствам и какво желая.
— Ще ти кажа какво не е знаел. Не е очаквал да го пратиш по дяволите.
Малъри се отпусна.
— Права си. Не знаеше, че ще откажа и че дори в съня си ще разбера, че иска да ме затвори в един свят, макар и толкова прекрасен, където не мога да намеря ключа. И двете неща го изненадаха и ядосаха. Това означава, че не знае всичко.
Дейна с неохота тръгна с Малъри, когато тя реши да поработи в къщата на Флин. Струваше й се добра идея, защото и двете картини бяха там. Но там бе и Джордън Хоук.
Надеждите й да е излязъл бяха попарени, когато видя тъндърбърда му на алеята.
— Винаги е имал слабост към колите — промърмори тя и се намръщи, но дълбоко в себе си се възхити на съвършената форма и лъскавите хромови части. Би платила, за да седне зад волана и да пришпори двигателя. — Не зная за какво му е кола, щом живее в Манхатън.
Малъри долови гнева и огорчението й и се спря на прага.
— Проблем ли е това, че Джордън е тук? Ако искаш, ще дойдем да разгледам картините, когато не е.
— Няма проблем. Той не съществува в моята реалност. Отдавна погребах спомените за него. Неприятна задача, но ми донесе странно удовлетворение.
— Добре тогава.
Малъри посегна към хлопката, но Дейна побутна ръката й.
— Не чукам на вратата на брат си. — Пъхна ключа си. — Независимо кой идиот му гостува.
Уверено влезе, готова за словесна престрелка. Не го видя, но настървението й не изчезна. Затръшна вратата.
— Дейна.
— О… изпуснах я. — Пъхна палци в джобовете си и бавно продължи към хола. — Точно където ги оставихме — каза тя и кимна към картините. — Знаеш ли какво, не виждам нищо по-различно в никоя от двете. Днес нямаме работа. Да отидем на пазар или някъде другаде.
— Искам да вникна в тях по-подробно и да прегледам всички записки. Няма нужда да стоиш до мен.
— Обещах на Флин.
— Излишно се тревожи.
— Да, но му обещах. — Дейна усети движение на прага зад гърба си и застина. — А за разлика от някои хора, аз упорито държа на думата си.
— Също толкова упорито таиш злоба — отбеляза Джордън. — Здравейте, дами. С какво мога да ви бъда полезен?
— Искам да разгледам още веднъж картините и бележките си — отвърна Малъри. — Стига да нямаш нищо против.
— Кой е той да има нещо против? Къщата не е негова.
— Така е. — Джордън, облечен с прилепнали черни джинси и черна тениска, се облегна на касата. —
