— И тези са достатъчни, благодаря. Всъщност за първи път приготвям печено. Повече си падам по бързите ястия. Но взех рецептата от Зоуи, която се закле, че няма начин да се изложа. Саймън облизвал чинията си.
— Обещавам, че няма да забравя да дъвча.
Хвана ръката й, накара я да се обърне към него и бавно плъзна пръсти нагоре по тялото й, докато стигна до брадичката. Целувката му бавно я завладя, сякаш потъваше в пухен дюшек.
Сърцето й се преобърна и лека мъгла забули съзнанието й. Изпусна бъркалката, която държеше в ръка. Почувства, че сякаш се разтапя и двамата напълно се сливат.
Единението бе не само с него, а и със собствената й същност. Когато я освободи, погледът на сините й очи бе премрежен.
„Жената притежава сила — помисли си Флин, — която кара мъжа да се чувства като бог“.
— Флин.
Устните му трепнаха до челото й.
— Малъри.
— Забравих… какво правя.
Той се наведе и вдигна бъркалката от пода.
— Мисля, че разбъркваше картофеното пюре.
— А, да. Пюрето.
Малко замаяна, застана до мивката, за да измие бъркалката.
— Никой не е правил нещо толкова мило за мен.
— Обичам те. — Малъри прехапа устни и се загледа през прозореца. — Не казвай нищо. Не искам никой от двама ни да се смущава. Дълго мислих за това. Зная, че избързах и те притесних. Не е в стила ми — припряно добави тя и отново взе миксера.
— Малъри…
— Наистина не е нужно да казваш нищо. Засега ще ми бъде достатъчно да го приемеш и може би да се възползваш. Според мен любовта не бива да бъде оръжие, манипулативно средство или бреме. Красотата й е в това, че тя е дар, който не те обвързва. Наслади й се, както на това печено. — Усмихна се, въпреки че погледът му я смути. — Какво ще кажеш да налееш вино, а после да измиеш съдовете? Просто ще прекараме една приятна вечер.
— Добре.
„Може да почака — помисли си Флин, — вероятно е писано да почака“.
Във всеки случай, думите в главата му звучаха твърде фалшиво в сравнение с искреността на нейните.
Значи щяха просто да се наслаждават на компанията си и приготвеното от нея ястие в скромната му кухня, на маса, украсена с цветя в пластмасова кана.
Това му се струваше обещаващо начало. Интересно съчетание на две удоволствия.
— Знаеш ли, ако съставиш списък от неща, с които смяташ, че би трябвало да се снабдя, ще ги купя.
Малъри повдигна вежди, взе чашата вино, която той й подаде, и извади малък бележник от джоба на престилката си.
— Вече почти съм го съставила. Канех се да ти го дам едва когато те омая с вино и вкусотии.
Флин прелисти бележника и забеляза, че всичко е старателно подредено по групи. „Хранителни продукти“, „Почистващи препарати“, с подгрупи: „За кухнята“, „За банята“, „За пране“, „Домакински прибори“.
„Господи, тази жена е неустоима!“
— Май ще се наложи да изтегля заем.
— Гледай на това като на инвестиция. — Малъри взе бележника от ръката му, прибра го обратно в джоба си и отново се залови с картофите. — Впрочем, много ми харесаха онези творения в офиса ти.
— Творения? За изкуство ли говориш? — Флин си даде вид, че не разбира. — А, момичетата ми. Така ли?
— Остроумно, носталгично, секси, стилно. Цялата стая е страхотна, което, признавам, беше облекчение за мен, като се има предвид останалата част от къщата. Успя да ме избави от отчаянието, когато идеите ми за ключа не доведоха до нищо. — Изцеди зеления фасул, подправен с босилек, сложи го в купа и му я подаде. — Монро, Грейбъл, Хейуърт и така нататък. Богини на екрана. Богини, ключ.
— Логично.
— Да, и аз мислех така, но нямах късмет. — Подаде му купата с пюре, а след това извади печеното с ръкохватки, които бе купила. — Все пак мисля, че съм на прав път, а и имах възможност да видя къде умуваш върху статиите си. — Малъри седна и огледа масата. — Дано си гладен.
Оформиха порциите. След първата хапка от печеното Флин въздъхна.
— Добре, че изпрати Мо навън. Не искам да го тормозя с това, защото едва ли ще остане много за него. Поздравления за майсторката.
„Удоволствие е — помисли си Малъри — да гледаш как мъжът, когото обичаш, с наслада хапва нещо, приготвено от теб. Приятно е да споделяте вечерята си след работен ден“.
Не се бе чувствала лишена от нищо, когато бе вечеряла сама или в компанията на приятелки. Но сега мечтаеше да прекарва този час с него ден след ден, година след година.
— Флин, ти каза, че си купил тази къща, когато си приел, че ти е писано да останеш във Вали. Представяше ли си… представяш ли си как би искал да изглежда?
— Не зная дали тогава съм имал подобни мисли. Привлече ме обликът й, архитектурата и големият двор. Нещо в него ме кара да се чувствам силен и спокоен. — Помълча няколко секунди. — Мисля, че рано или късно трябва да ремонтирам тази стая, за да изглежда прилично за новото хилядолетие. Отдавна се каня да обзаведа цялата къща, но все не намирам време. Навярно защото живея само с Мо. — Наля още вино и в двете чаши. — Ако имаш идеи, готов съм да ги чуя.
— Винаги съм пълна с идеи и трябва да внимаваш, преди да ми позволиш да ги осъществя. Но не затова те попитах. Имах видение за къщата, която купихме с Дейна и Зоуи. Веднага си представих как ще изглежда, какво се изисква от мен и в какво мога да превърна своята част. Но оттогава не съм ходила.
— Напоследък си много заета.
— Не е точно така. Съзнателно избягвам да ходя там. Не е в стила ми. Обикновено, когато имам планове, изгарям от нетърпение да ги осъществя. Оглеждам, съставям списъци. Направих крачката. Сложих подписа си върху документите, но не мога да се реша на следващата.
— Това е важно решение, Мал.
— Не съм нерешителна. Напротив. Освен това държа на думата си. Но този път се изплаших. Утре ще отида да разгледам къщата отново; Предишните собственици са оставили някакви вехтории на тавана. Зоуи ме помоли да проверя дали има нещо ценно, преди да започне да ги изхвърля.
— Какъв таван? Мрачен и пълен с призраци или големият таван на баба, място за игри и забавления?
— Нямам представа. Не съм се качвала. — Срамуваше се да го признае. — Разгледах само първия етаж, което е странно, защото притежавам една трета от имота. Или скоро ще я притежавам. Но утре това ще се промени. Въпреки че промените не са едно от любимите ми неща.
— Искаш ли да дойда с теб? Любопитен съм да я видя.
— Надявах се да го кажеш. — Малъри стисна ръката му. — Благодаря. А сега, щом повдигна въпроса за идеите ми относно тази къща, предлагам да започнем от хола, където прекарваш по-голямата част от времето си.
— Пак ли ще обиждаш дивана ми?
— Не съм способна да изрека достатъчно обидна дума, каквато заслужава онзи диван. Но не е зле да помислиш за истински маси, лампи, килим и пердета.
— Хрумна ми просто да поръчам някои неща по каталог.
Малъри му хвърли дълъг, укорителен поглед.
— Опитваш се да ме уплашиш, но няма да стане. След като бе така любезен да предложиш услугите си утре, ще ти се отплатя. С удоволствие ще ти помогна да превърнеш онзи хамбар в уютна стая.
