За втори път Флин едва не облиза чинията си, но устоя на изкушението да поиска трета порция.
— Не е ли това ловък номер да ме завлечеш в магазин за обзавеждане?
— Не е съзнателен. Просто така се получи. Ще споделя част от идеите си, докато разчистваме масата.
Малъри стана и започна да събира съдовете, но той сложи ръката си върху нейната.
— Да отидем в хола и да ми покажеш какво не ти харесва в простоватия ми стил.
— След като измием съдовете.
— Аха. Не, сега. — Задърпа я към вратата и се засмя, когато на лицето й се изписа колебание. — Няма да избягат, повярвай ми. Светът няма да свърши, ако ги оставим за по-късно.
— Е, добре. Само пет минути. Кратка консултация. Първо, стените изглеждат добре. Стаята е голяма и наситеният цвят е подходящ. Би могъл да се подсили с други ярки цветове — на пердетата и… Какво правиш? — попита тя, когато Флин започна да разкопчава блузата й.
— Събличам те.
— Извинявай — отблъсна ръката му, — но за голи консултации вземам по-висока такса.
— Разори ме.
Вдигна я на ръце.
— Това беше номер, нали? С цел да ме разсъблечеш и да постигнеш своето.
— Несъзнателен. Просто така се получи. Повали я на дивана и я притисна с тялото си.
Деветнадесета глава
Той я погъделичка по брадичката и я накара да се засмее. Малъри направи безполезен опит да се измъкне.
— Ти си още по-съблазнителна от печеното.
— Ще се предам, но после ти ще измиеш съдовете.
— Заплахите ти не ме притесняват. — Плъзна пръсти към гърдите й. — Някъде в тази къща има съдомиялна машина.
— Да, но беше складирал вътре кучешка храна.
— А, тъкмо се чудех къде съм я сложил.
Всмука меката част на ухото й.
— Преместих я в килера, където би трябвало да стои. — Тя изпъна шия. — Явно не знаеш, че се произвеждат много практични и дори красиви кутии за съхранение на подобни неща.
— Така ли? Свършила си доста работа. А аз трябва само да измия няколко чинии. Но след вкусна вечеря няма нищо по-хубаво от едно предизвикателство. Ще сваля това.
Сграбчи ризата й и простена, докато прокарваше пръст по розовия й дантелен сутиен.
— Харесва ми. Искам да го погледам още малко.
— Да отидем горе. Почистих под възглавниците и видях какво може да погълне това чудовище. Нищо чудно ние да бъдем следващите.
— Ще те защитя.
Обходи сутиена й с пръсти, а след това с устни.
Потънаха в дълбоките възглавници, докато той я изучаваше. Тялото й се извиваше в мнима съпротива, което бе част от възбуждащата игра.
Разсъдъкът й започна да се замъглява, когато зъбите му леко я одраскаха.
— Какво мислиш за бразилките?
Флин озадачено вдигна глава.
— Защо питаш?
Малъри остана мълчалива няколко мига, с поглед, прикован в него. После избухна в смях, претърколи се, сграбчи го в прегръдката си и обсипа лицето му с целувки.
— Нищо. Все едно. — Издърпа ризата му нагоре. — Сега сме наравно.
Наслади се на допира до кожата му и проследи формата на силните му мускулести рамене. Обожаваше ласките на ръцете му. Нежни или страстни, търпеливи или трескави. Докато светлината навън чезнеше, а той докосваше всяка част от тялото и, затвори очи и се предаде на усещанията.
Трепет и тласъци, горещина и хлад, всичко се сля в един копнеж. Пръстите му затанцуваха по тялото й и я накараха да тръпне, докато панталонът се свличаше по краката й.
Езикът му обходи кожата й, проникна в нея и я понесе към върха.
Прошепна името му, когато тялото й се изпъна като струна, и отново, докато сякаш се разтапяше в ръцете му.
В този вълшебен миг Флин изпита желание да й дари всичко, което пожелае, и дори повече, отколкото би могла да си представи. Доскоро не знаеше какво е да бъде обичан безусловно и не мислеше, че някога ще го узнае. Не се бе чувствал лишен от това, защото не вярваше, че то съществува.
А сега държеше в ръцете си жената, която му го бе дала.
За него тя бе чудо. Неговата магия. Неговият ключ.
Притисна устни към рамото й, към шията й и се понесе на крилете на новото чувство, когато ръцете й го обгърнаха.
В съзнанието му се въртяха думи, но никоя от тях не му се струваше достатъчно изразителна. Потърси устните й със своите, обхвана ханша й и се сля с нея.
Загрята, изтощена и сънена, Малъри се сгуши до него. Искаше й се да остане забулена в сладостна мъгла като в пашкул и да слуша трептенията на настръхналата си кожа. Домакинските задължения можеха да почакат, дори цяла вечност. Сега копнееше да лежи до него и да чува ударите на сърцето му до своето.
Запита се дали не могат да заспят така, топли, голи и притиснати един към друг, сякаш завити с ефирен воал от пухкави облаци.
Протегна се под ръката му, когато погали гърба й.
— Ммм. Нека да останем тук, като две мечки в пещера.
— Щастлива ли си?
Малъри вдигна глава и му се усмихна.
— Разбира се. — Отново се сви на кълбо. — Толкова щастлива, че почти забравих, че има съдове за миене и трохи за събиране.
— През последните няколко дни не беше щастлива.
— Прав си. — Отпусна глава на рамото му. — Струваше ми се, че се лутам без посока, а около мен толкова бързо настъпва промени, че не мога да бъда в крак с тях. После реших, че ако и аз не се променя или поне не приема промените, посоката не е от значение. Няма да стигна доникъде.
— Има нещо, което искам да ти кажа, ако си готова за още една промяна.
Смутена от сериозния му тон, тя се подготви да го изслуша.
— За Лили.
Флин долови напрежението й и забеляза, че за миг мускулите й се стегнаха, но явно положи усилие да възвърне спокойствието си.
— Моментът не е подходящ да ми говориш за друга жена. Особено за онази, която си обичал и си възнамерявал да се ожениш за нея.
— Не е така. Няколко месеца бяхме просто познати, а после почти година ходехме сериозно. Пасвахме си в много отношения. Професионално, социално, сексуално…
Приятната мъгла изведнъж се разсея и тя почувства студ.
— Флин…
— Почакай да довърша. Това беше най-дългата връзка, която съм имал като зрял човек. Сериозна, с планове за бъдещето. Мислех, че сме влюбени.
— Наранила те е, зная. Но…
— Тихо. — Потупа я по главата. — Тя не ме обичаше. Дори и да е изпитвала някакви чувства към мен, любовта й беше обвързана с условия. Затова не би могла да се нарече дар.
