Флин замълча и внимателно обмисли как да продължи.
— Не е лесно да се поглеждаш в огледалото и да си казваш, че ти липсва нещо, заради което човекът, с когото желаеш да споделиш живота си, не те обича.
Малъри се постара да запази самообладание.
— Никак.
— Дори когато се примириш, когато осъзнаеш, че не сте били един за друг, че и у другия е липсвало нещо, както и във връзката ви, ставаш по-нерешителен. По-дълго се колебаеш, преди отново да предприемеш тази стъпка.
— Разбирам.
— И не стигаш доникъде — повтори той думите й, изречени преди малко. — Онзи ден Джордън ми каза нещо, което ме накара да се замисля и да погледна назад. Запитах се дали някога съм си представял живота си с Лили. Какво ще бъде след няколко години. Тогава виждах непосредственото бъдеще. Как се преместваме в Ню Йорк, как намираме работа, всеки по своята специалност, и наемаме жилище, но сега осъзнах, че не съм мислил за по-нататък. Не как ще живеем или какво ни очаква отвъд тази смътна картина, а просто не съм се виждал заедно с тази жена след десетилетие. Не бе трудно да си представя живота си без нея. Може би малко по-трудно се съвзех по-късно, когато ме заряза. Заради наранената си гордост и самочувствие, мъчителния гняв и болка. Едва не потънах в самосъжаление, решил, че не съм роден за любов и брак.
Сърцето й се бе разтуптяло и за двамата.
— Не е нужно да ми обясняваш.
— Не съм свършил. Доскоро животът ми вървеше добре. Имаше ред, въпреки че ти навярно не би се съгласила, но ме устройваше. После Мо те повали на тротоара и всичко започна да се променя. Не е тайна, че ме привличаш още откакто те зърнах за първи път и че оттогава се надявах, рано или късно, да те видя гола на този диван. Но в началото не си представях нещата между мен и теб в по-далечно бъдеще.
Повдигна брадичката й. Искаше да го гледа в очите. Искаше да вижда лицето й.
— Познаваме се от по-малко от месец. В много отношения сме пълна противоположност. Но сега виждам живота си с теб така, както човек поглежда през прозореца и вижда целия си малък свят. Представям си какво ще бъде след година и дори след двадесет. — Плъзна пръсти по бузата й. — Не виждам единствено как бих могъл да се върна към предишния си живот и да продължа без теб.
Очите й се наляха със сълзи, които потекоха по бузите й.
— Обичам те. — Той пое една от тях с палеца си. — Нямам грандиозен план какво ще правим оттук нататък. Зная само, че те обичам.
В нея се надигнаха емоции, толкова силни и ярки, че й се струваше, че всеки момент ще лумнат като разноцветни пламъци. Ужасена, че ще се пръсне от тях, положи усилие да се усмихне.
— Ще те помоля за нещо важно.
— Всичко, което пожелаеш.
— Обещай ми, че никога няма да изхвърлиш този диван.
Флин се засмя и погъделичка шията й с върха на носа си.
— Ще съжаляваш.
— Не, няма да съжалявам за нищо.
Заедно с жените, които бяха станали нейни приятелки и партньорки, Малъри седеше на площадката пред къщата, една трета от която скоро щеше да стане нейна собственост.
Небето бе притъмняло, откакто бе пристигнала, и слоестите облаци го бяха превърнали в купол от непроницаема сивота.
„Задава се буря“, помисли си тя и изпита задоволство при мисълта, че след малко ще бъде вътре и ще слуша ударите на дъждовните капки върху покрива. Но първо искаше да поседи отвън, докато във въздуха се насъбира електричество и първите пориви на вятъра огъват клоните на дърветата.
Повече от всичко на света искаше да сподели с приятелките си радостта и безпокойството си.
— Той ме обича. — Едва ли някога щеше да й омръзне да го повтаря на глас. — Флин ме обича.
— Толкова е романтично.
Зоуи извади от чантата си носна кърпичка и заподсмърча.
— Преди време не бих мислила така. Имах ясна представа за романтична вечер. Свещи, музика, аз и съвършеният мъж в разкошна стая или навън, на някое приказно място. Трябваше да бъде точно така. — Поклати глава и се засмя на себе си. — Благодарение на това разбрах, че всичко, което ми се случва, е истина. Нямаше изисканост и съвършенство. Флин беше такъв, какъвто е.
— Господи! Трудно ми е да повярвам, че Флин е герой в твоите очи. — Дейна опря брадичка на юмрука си. — Радвам се да го чуя, защото съм привързана към него. Но става дума за моя любим глупак. Никога не съм си го представяла в такава романтична светлина. — Обърна се към Зоуи. — Как се приготвя това печено? Може би трябва да запиша рецептата.
— Аз също ще я приложа при подходящ случай. — Зоуи потупа Малъри по коляното. — Искрено се радвам за теб. От самото начало мисля, че сте страхотна двойка.
— Хей, ще се преместиш ли при него? — Дейна настръхна. — Ако имаш такова намерение, Джордън скоро ще се разкара от там.
— За твое съжаление все още не сме стигнали до този етап. Засега просто осъзнаваме факта, че сме влюбени. А това, приятелки и съседки, за мен е огромна промяна. Нямам планове и списъци. Просто се наслаждавам на мига. Господи, струва ми се, че на света няма невъзможни неща! Което ме кара да премина към следващата част от този разговор. Съжалявам, че досега не допринесох много с предложения за тази къща и не се опитах да доразвия идеите си за галерия.
— Страхувах се, че ще се откажеш — призна Дейна.
— Обмислях това. Извинявайте, че не ви казах. Страхувах се да взема решение. Вече зная какво искам да направя и защо. Ще започна свой бизнес, защото колкото по-дълго човек отлага мечтите си, толкова по-малък е шансът да ги осъществи. Ще вляза в партньорство с две жени, които много харесвам. Не само за да не ги разочаровам, а за да не разочаровам и себе си.
Изправи се, сложи ръце на кръста си и се загледа в къщата.
— Не зная дали съм готова, но искам да опитам. Не зная дали ще намеря ключа през оставащото време, но поне положих усилия.
— Аз съм наясно какво мисля. — Зоуи застана до нея. — Ако не беше ключът, сега нямаше да бъдеш с Флин. Нямаше да се познаваме и да купим тази къща. Благодарение на загадката, имам шанс да направя нещо специално за себе си и за Саймън. Без вас двете не бих го получила.
— Мисля, че не е нужно да се прегръщаме като отбор преди решителен мач. — Все пак Дейна се присъедини към тях. — Но и аз се чувствам по същия начин. Не бих имала този шанс без вас двете. Слабоумният ми брат срещна жена от класа, която е влюбена в него. В началото на всичко е ключът. Казвам ви, че ще го намерим. — Вдигна поглед, когато усети първите дъждовни капки. — Да влизаме вътре, преди да е заваляло.
В преддверието застанаха в широк полукръг.
— Заедно или поотделно? — попита Малъри.
— Заедно — отвърна Зоуи.
— От тавана ли ще започнем, или от първия етаж?
— От тавана. — Дейна погледна приятелките си, които кимнаха в отговор. — Нали каза, че Флин ще намине?
— Да, трябва да дойде след половин час.
— Можем да го използваме за хамалин, ако решим да изхвърлим нещо от тавана.
— Там има страхотни неща. — Лицето на Зоуи засия, докато се качваха по стълбите. — На пръв поглед изглеждат вехтории, но мисля, че можем да изберем това-онова. Има един стар люлеещ се стол, който може да се претапицира и боядиса. Ще изглежда добре на терасата. Има и два лампиона. Платът не става за нищо, но стойките могат да се почистят и ще изглеждат като антики.
Гласът й сякаш заглъхна, докато Малъри изкачваше последните стъпала към втория етаж. Прозорецът на стълбището бе замърсен и отвън по стъклото се стичаше вода. Сърцето й се разтуптя неудържимо.
