срещнем там?
— Добре, скъпа. Дишай дълбоко. Хайде, поеми си въздух. Бавно го изпусни. Това е. Двадесет минути. Ще бъдем там след двадесет минути.
— Благодаря ти. Зоуи…
— Просто дишай. Искаш ли да те взема?
— Не. — Дейна изтри сълзите. — Не, ще се видим там.
— След двадесет минути — повтори Зоуи и затвори.
Вече бе по-спокойна, поне привидно, когато сви по алеята пред красивата къща, която бяха купили заедно с приятелките й. Въпрос на седмици бе да стане официално тяхна собственост. Това щеше да бъде истинското начало на съвместното им начинание.
Зоуи и Малъри имаха страхотни идеи за пространството, цветовете и разположението. Вече разглеждаха мостри от бои за терасата и преддверието. Знаеше, че Зоуи обикаля битпазарите и търси стари вещи, които като по чудо превръща в малки съкровища.
Не че самата тя нямаше идеи. Представяше си в общи линии как трябва да изглежда нейната част от главния етаж, когато я превърне в кафене-книжарница. Удобно и уютно. Може би с няколко дълбоки кресла и маси.
Но не виждаше подробностите. Как би трябвало да изглеждат креслата? А масите?
Имаше десетки други неща, които не бе предвидила, преди да се втурне да осъществява мечтата си за собствена книжарница. Бе принудена да признае, че не бе помислила и преди да прати Джоан по дяволите.
„Импулсивност, гордост и гняв“, каза си Дейна с въздишка. Опасна комбинация. Беше й се предала и сега щеше да понесе последиците.
Слезе от колата си. Стомахът й все още се бунтуваше и тя плъзна ръка по корема си, докато оглеждаше къщата.
Мястото бе чудесно. Важно бе да помни това. Беше й харесало още в мига, когато бе прекрачила прага със Зоуи. Дори страховитото изживяване, което бяха имали в нея по заслуга на злия враг Кейн преди по- малко от седмица, не можеше да помрачи атмосферата.
Никога не бе притежавала къща или какъвто и да е имот. Трябваше да се съсредоточи върху чувството за сила, което й вдъхваше мисълта, че е собственик на една трета от истинска сграда и от земята, върху която се намира. Не се боеше нито от отговорност, нито от работа, умствена или физическа.
Но осъзна, че се бои от провал.
Седна на стъпалата към терасата и си позволи да потъне в самосъжаление. Бе толкова обсебена от него, че нямаше воля да помръдне, когато приятелките й пристигнаха с колата на Малъри. Тя слезе и я изгледа със съчувствие.
— Скапан ден, а?
— Един от най-скапаните. Благодаря ви, че дойдохте.
— Донесли сме нещо.
Махна с ръка към Зоуи и бялата кутия в ръцете й. Трогната, Дейна присви ноздри.
— На шоколад ли мирише?
— Момичета сме, нали? — Зоуи седна до нея, прегърна я с една ръка и повдигна капака на кутията. — Еклери. По един голям за всяка от нас.
Този път в очите на Дейна запариха сълзи от умиление.
— Вие сте най-добрите приятелки.
— Хапни малко и когато се почувстваш по-добре, ще ни разкажеш всичко.
Малъри седна от другата й страна и раздаде салфетки.
Дейна започна да се утешава с шоколад, пандишпан и крем и след няколко хапки заговори с пълна уста.
— Тя искаше да напусна. — Намръщи се и облиза малко баварски крем от устните си. — Помежду ни възникна взаимна ненавист още от пръв поглед. Може би сме били смъртни врагове в някой предишен живот. Или съперници. Освен че ръководи библиотеката като казарма, изпитва лична антипатия към мен. Както и вярното й кученце Санди.
— Зная колко е тежко, Дейна. Напълно те разбирам. — Малъри потърка рамото й. — Но нали и без това възнамеряваше да напуснеш след седмица?
— Зная, зная. Исках да стане спокойно. Щях да организирам прощално парти за персонала, за да ме запомнят с добро. Освен това заплатата за последната седмица нямаше да ми бъде излишна.
— Струвало си е да я пожертваш, щом си й казала право в очите какво мислиш за нея. Тя е кучка и всички я мразим — увери я Зоуи. — Когато „Малки удоволствия“ набере скорост и за книжарницата ти се заговори в целия град, онази жена ще се опържи в собствения си сос от завист.
Дейна замислено нацупи устни.
— Разбира се. Просто се паникьосах. Винаги съм работила в библиотека. В училище, в колежа, а после и в тази. Изведнъж осъзнах, че приключвам с това и ставам собственик на книжарница. — Изтри потните си длани в коленете си. — Дори не зная как се борави с касов апарат.
— Аз ще те науча — обеща Зоуи. — Заедно ще успеем.
— Не искам да проваля всичко. Не искам да се проваля и с ключа. Просто ми се струпаха доста неща наведнъж.
Малъри й предложи парче от своя еклер.
— Хапни още малко сладко, а след това ще се заловим със сериозните планове.
— Имам още два часа на разположение, преди да се прибера — каза Зоуи. — Когато получихме ключовете, агентът на недвижими имоти каза, че можем да започнем с козметичния ремонт, ако сме готови да поемем риска от загуба на време и пари. Можем да боядисаме терасата, стига да не се страхувате, че сделката би могла да се провали.
Дейна лакомо изяде еклера.
— Добре, добре — каза тя по-въодушевено. — Да разгледаме мострите от бои.
След дълго обсъждане се спряха на морскосиньо. Съгласиха се, че с този цвят сградата ще изпъква сред околните и ще изглежда изискано.
Настроени да кроят планове, влязоха в кухнята, за да споделят идеите си за пространството и интериора.
— Не твърде провинциално — реши Зоуи и сложи ръце на кръста си. — Искаме обстановката да бъде скромна и уютна, нали? Нито много луксозна, нито простовата.
— Като в разкошна вила. — Малъри кимна, завъртя се в кръг и се опита да си я представи. — Мисля, че бледозеленият цвят е подходящ за стените. А за шкафовете — слонова кост. Дейна, ти най-често ще ползваш това помещение.
— Продължавайте. — Дейна махна с ръка. — Вие разбирате повече от интериор.
— Какво ще кажете плотовете да бъдат в розово? Не твърде крещящо, но наситено. И да украсим стаята с произведения на изкуството от галерията. Можем да добавим и някои от нещата, които Зоуи смята да ползва в салона си. Средства за ароматотерапия, свещи. И кътче, което да напомня за кухнята на Дейна.
— Пълно с вредна храна?
Малъри хвърли поглед към нея и се засмя.
— Не. С книги. Ще поръчаме етажерка и ще подредим на нея книги, статуетки от моята галерия и козметични продукти от салона. Луксозни кремове за ръце и сапуни. Нека общото пространство да съчетава елементи от трите дейности.
— Чудесна идея. — най-сетне тя въздъхна с облекчение. — Вече се чувствам по-добре.
— Ще стане страхотно. — Зоуи плъзна ръка около талията й. — Можеш да държиш кутии с ароматни чайове на плота.
— Не е зле да сложим маса — замислено каза Дейна. — Може би кръгла, с няколко стола. Добре, да запишем на какви бои се спираме засега и да видим дали ще изберем и други. Ще отскоча до „Хоуммейкърс“
