да ги купя.
— Мисля, че разпродажбата е следващата седмица — намеси се Зоуи.
— Така ли? — Трапчинките на Дейна затрептяха. — Е, случайно имам връзки в „Хоуммейкърс“. Ще се обадя на Брад и ще ги получим с отстъпка още днес.
Полезно бе човек да има цел дори ако тя е да се добере до няколко кутии боя. Библиотеката и годините, които бе прекарала там, бяха минало, а настоящето й бе изграждането на „Малки удоволствия“. Що се отнася до бъдещето, откъде би могла да знае какво я очаква? Но възнамеряваше да помисли и да потърси връзка с местонахождението на ключа.
Не бе трудно да измоли от Брад тридесетпроцентно намаление. Докато вървеше през огромното хале на „Хоуммейкърс“, Дейна се запита какво друго би могла да избере, възползвайки се от благоразположението на стария си приятел.
Четки и валяци, разбира се. Може би трябва да изпробват новите бояджийски помпи. Разгледа една от тях и приклекна, за да прочете упътването.
Едва ли бе твърде трудно. Със сигурност щеше да стане по-бързо и с по-малко усилия, отколкото по старомодния начин.
— Това не е за теб; освен ако си решила да ставаш професионална бояджийка.
„Джордън Хоук“, помисли си тя и на лицето й се появи гневна гримаса. Явно неприятните изживявания за този ден не бяха свършили.
— Да не би Брад да се е смилил над теб и да те е назначил на работа? — попита, без да вдигне поглед. — Кога ще облечеш дънкова униформа с избродирана къщичка на джоба?
— Бях в офиса му, когато се обади да му се умилкваш за отстъпка. Помоли ме да сляза и да ти помогна, защото тъкмо когато се канеше да дойде, го потърсиха по телефона.
Дейна настръхна.
— Нямам нужда от помощ, за да избера боя.
— Имаш, ако сериозно мислиш да купиш тази помпа.
— Просто гледах. — Нацупи устни и посочи с пръст към машината. — Освен това какво разбираш ти?
— Обзалагам се, че ако кажа още нещо, ще я купиш само за да ми направиш напук.
— Изкушението е голямо, но ще устоя — сопна се тя.
Джордън протегна ръка, обхвана лакътя й и й помогна да се изправи.
— Явно са ти се струпали доста неща за един ден. Чух, че си напуснала работа.
В очите му нямаше злорадство, а искрено съчувствие.
— Да не би Санди да докладва и на теб?
— Съжалявам, не познавам човек с такова име. — Нехайно потърка ръката й. И двамата помнеха този жест и изведнъж се отдръпнаха един от друг. — Мълвата се разнася, Дългучке. Знаеш как е във Вали.
— Да, зная. Изненадана съм, че все още си спомняш.
— Спомням си доста неща. Едно от тях е колко много обичаш работата си.
— Не искам да се държиш мило с мен. — Рязко се обърна и втренчи поглед в помпата. — От това ми става още по-тежко.
Джордън знаеше, че тя ще се почувства по-добре, ако е ядосана или заета, и кимна.
— Добре. Какво ще кажеш да ти помогна да спечелиш още малко от приятелството си със собственика? Винаги е забавно да одереш кожата на Брад. После ме обиждай колкото искаш. Това винаги подобрява настроението ти.
— Да, така е. — Дейна леко се намръщи и побутна помпата с върха на обувката си. — Не изглежда толкова трудна за използване.
— Нека ти покажа и други неща.
— Защо не стоиш у Флин да убиваш времето си с изрязване на картинки?
— Е, вече си по-добре.
— Не мога да отрека.
— Ето тук има система от автоматично въртящи се валяци — започна той и посочи машинките, които Брад бе препоръчал. — Малки са, лесни за ползване и ефективни.
— Откъде знаеш?
— Собственикът употреби точно тези думи, когато ми каза да ти ги покажа. Лично аз съм боядисвал стая само по старомодния начин, при това преди… — Замълча за миг. — Много време.
Дейна помнеше. Бе боядисал спалнята на майка си при първия й престой в болница. Беше му помагала и бе поддържала настроението му. Бяха избрали нежен син цвят, за да придадат на стаята свеж облик.
След по-малко от три месеца госпожа Хоук бе починала.
— Тя я харесваше — промълви Дейна. — Беше истински трогната, че си направил това за нея.
— Да. — Споменът бе твърде мъчителен и Джордън смени темата. — Е, Брад има цял списък от продукти и приспособления, които могат да направят един ремонт по-приятен.
Добре. Да го оберем.
Дейна трябваше да признае, че благодарение на неговата компания разходката из магазина бе забавна. Неизбежно бе да си припомни някогашното им приятелство, както и двете години на интимна близост.
— Това ли е цветът? — Джордън потърка брадичката си, докато четеше списъка й. — Морскосиньо? Що за цвят сте избрали?
— Леко зеленикав. — Подаде му мострата. — Виждаш ли? Какво лошо има в него?
— Не съм казал, че не ми харесва. Просто не мога да си го представя в книжарница.
— Не е само за книжарницата ми, а… По дяволите. — Дейна разгледа мострата под различен ъгъл. Кръстоса поглед, но все още не си представяше стените на своята част. — Малъри го избра. Предложих бяло, но и двете със Зоуи бяха против.
— Бялото винаги е подходящо.
Тя въздъхна дълбоко.
— Казаха, че разсъждавам като мъж. Мъжете не разбирали от цветове и се страхували да избират.
— Не е така.
— В какъв цвят е холът ти в Ню Йорк?
— Това няма нищо общо — отвърна той с празен поглед.
— Не мисля. Не зная защо, но не мисля така. Съгласих се за този синьозеленикав цвят. Става дума за някаква боя, а не за съдбоносно решение. Малъри каза да си го представя в съчетание с „Брайс Каньон“ и слонова кост.
— Кафяво и жълто? Скъпа, струва ми се ужасно грозна комбинация.
— Не, „Каньон“ е нещо като тъмно бордо. Между розово и кафеникавочервено.
— Розово, кафеникавочервено — повтори той с усмивка. — Страхотно описание.
— Стига. Слонова кост е почти бяло. — Дейна разтвори мострите, избрани от Зоуи и Малъри, като ветрило. — Всъщност… не зная. И аз малко се страхувам да подбирам цветове.
— Ти определено не си мъж.
— Слава богу, че не съм. Мал се спря на цвят „Медна пита“, а Зоуи на „Бегония“. Не зная защо се нарича така. Бегониите са розови и бели, а това е по-скоро виолетово. — Притисна пръсти към дясното си слепоочие. — От толкова цветове ме заболя главата. Както и да е, Зоуи вече е изчислила квадратурата и количествата. Къде е списъкът ми?
Джордън й го подаде.
— Брад се чуди защо Зоуи не е дошла с теб.
— Мм? А, трябваше да се прибере заради Саймън. — Дейна прегледа списъка и започна да пресмята, но изведнъж вдигна поглед. — Защо?
— Какво?
— Защо се чуди?
— Как мислиш? — Той надникна над рамото й и бе изненадан, когато обърна листа и видя, че е изписан и от другата страна. — Господи, ще ти трябва цял склад. Брад сякаш се върна в ученическите ни години и ме помоли да те попитам дали Зоуи се интересува от него.
