Отклоняваше се от съществената част на разказа си, но Джордън я остави да говори.
— Седях си в горещата пенлива вода, с музиката на Бъфет, бира и книга. Романтичен трилър с много напрежение и хапливи диалози. Сцената, която четях, е разказана от името на героинята. Стои на терасата на стаята си в тропически курорт и това е мястото, където… няма значение, не е важно. — Затвори очи и се наслади на успокояващите ласки на ръката му. — Тя стои там, загледана в океана. Има вълни, бриз, чайки. Описанието е толкова въздействащо, сякаш всичко е пред очите ми. После се оказа, че не си го представям, четейки думите на страницата, а съм там, във фантазиите си. Най-страшното е, че не усещаш как става.
Нервно потърка страните си.
— Трябва да се пораздвижа. — Отметна завивката, стана и завърза по-здраво колана на халата си. — Бях на плажа. Не просто си мислех за него и си го представях, а наистина бях там. Долавях мириса на водата и цветята. На терасата имаше саксии с лилии. Дори за миг не ми се стори странно, че вървя по пясъка и усещам слънцето и полъха на вятъра, че съм боса, ноктите на краката ми са лакирани и имам тен. Бях вързала на кръста си дълъг ефирен шал. Чувствах как коприната докосва краката ми.
— Не се и съмнявам, че си изглеждала страхотно.
Хвърли поглед към Джордън и за първи път, откакто бе влязъл, трапчинките се появиха на бузите й.
— Опитваш се да ме разсееш, за да не изпадна отново в паника.
— Така е. Все пак, сигурно си изглеждала страхотно.
— Разбира се. Това бяха фантазиите ми. Мой собствен тропически остров. Чудесно време, синьо море, бял пясък и уединение. Дори докато вървях по плажа, си мислех колко съм била глупава да се тревожа за отговорности и задължения. Бих могла да имам всичко и да правя каквото поискам.
— А какво искаше, Дейн?
— В онзи момент ли? Само да бъда сама и да нямам никакви грижи. Да забравя колко съм разстроена, защото злата Джоан ме манипулира и ме принуди да напусна работата, която истински обичах, и колко се страхувам от началото на второ действие на драмата „Животът на Дейна“.
— Човешко е. Напълно естествено.
— Да.
Хвърли поглед назад към него. Красавецът Джордън Хоук мълчаливо я гледаше с ярките си сини очи. Явно разбираше, че няма смисъл от банални фрази за утеха и израз на съчувствие.
— Да — повтори тя, успокоена от разбирането му, колкото от допира на ръцете му. — Тръгнах към горичка от палми и плодни дървета. Откъснах едно манго. Усетих вкуса му. — Замълча и докосна устните си. — Общо взето, разхождах се и си мислех: „Господи, това е животът“. Но не беше моят живот. Не беше това, което истински желаех.
Върна се на дивана изплашена, че краката й ще се подкосят, докато разказва края.
— Когато ми хрумна тази мисъл, чух гласове. Бяха далечни, но ми се струваха познати. Казах си: „Не е реално. Всичко тук е измама“. Тогава се случи нещо ужасно. Боже мой. — Отново почувства стягане в гърдите и притисна юмруци в тях. — Мили боже.
— Спокойно. — Той хвана ръката й и я задържа в своята, докато погледите им се срещнаха. — Не бързай.
— Разрази се буря. Меко казано. Когато осъзнах, че този свят е нереален, той изведнъж се превърна в истински ад. Вятър, дъжд, мрак и студ. Господи, Джордън, толкова беше студено. Побягнах. Знаех, че трябва да се измъкна, защото всъщност не бях сама. Той бе там и вървеше по петите ми. Върнах се на плажа, но океанът беше полудял. Надигаха се черни вълни, високи двадесет метра. Паднах. Усещах го над себе си и около себе си. Студ. И болка. Ужасна, разкъсваща болка. — Гласът й бе пресипнал. Едва успя да довърши. — Искаше да изтръгне душата ми. Бях готова на всичко, за да не му позволя това, и се хвърлих в морето.
— Съвземи се. Отново трепериш.
Притегли я към себе си.
— Събудих се… или се върнах, все едно. Бях във ваната и едва дишах. Водата беше съвсем изстинала. Не зная колко време съм била там, Джордън. Не зная колко дълго ме е държал във властта си.
— Не си била във властта му — увери я Джордън, когато тя поклати глава. Леко я отпусна назад, за да види лицето й. — Имал е власт над теб само отчасти. Не може да те завладее изцяло, защото е неспособен да види цялата ти същност. Фантазия, както каза самата ти. Силата му е само в това. Не може да те потопи в нея толкова дълбоко, че умът ти да не може да изплува и да задава въпроси. И да прозре какво става.
— Може би си прав. Но със сигурност познава страховете ми. Никога не съм била толкова уплашена.
— Когато преодолееш уплахата и на нейно място се пробуди гняв, ще се почувстваш по-добре.
— Да, може би си прав. Трябва да пийна нещо — реши тя и се отдръпна от него.
— Вода ли искаш?
Усмивката й го убеди, че ще се върне бързо.
— Ще допия бирата си. — Стана и изглежда се поколеба. — Ти искаш ли?
Загледан в нея, той докосна китката си, сякаш за да провери пулса.
— Да.
Хареса му одобрителният й смях, преди да се отдалечи. Беше нормален, нещо обичайно за Дейна, за разлика от държането й преди малко.
Ако не бе наминал… „Добре, че наминах“, каза си той. Беше тук и тя не бе сама. И вече бе превъзмогнала ужаса.
Изправи се и за първи път успя да огледа апартамента й. „Това е истинската Дейна — помисли си Джордън. — Ярки цветове, удобни мебели и книги“.
Тръгна след нея и се облегна на стената. „Още книги“, забеляза той. Кой друг освен Дейна би държал томове на Ницше в кухнята си?
— За първи път съм в апартамента ти.
С гръб към него, тя отвори две бири.
— И този път нямаше да влезеш, ако не бях разтърсена.
— Харесва ми, въпреки че не съм добре дошъл тук. Подхожда ти, Дългучке. Предполагам, че затова не би се съгласила да се преместиш у Флин за известно време. Аз мога да пренеса нещата си у Брад, ако това е проблемът.
Дейна бавно се обърна.
— Заради истерията ми преди малко ли си толкова загрижен?
— Загрижен съм, защото искам да се чувстваш в безопасност. Да бъдеш в безопасност.
— Няма нужда да се местиш.
— Държа на теб. — Джордън се раздвижи и препречи пътя й, преди да мине през вратата. На лицето му внезапно се изписа гняв, който също така внезапно изчезна. Къде се бе крило това? И как бе успял толкова бързо да го прикрие отново? — Наистина, Дейна. Само за миг забрави за начина, по който се разделихме. Истински държахме един на друг и ако ще се чувстваш по-сигурна у Флин, няма да ти преча.
— В Ню Йорк ли ще се върнеш?
Стисна устни, докато вземаше едната бутилка от ръката й.
— Не.
Може би бе нечестно непрекъснато да се заяжда с него. Но защо да бъде честна към Джордън?
— Не бих се чувствала по-спокойна у Флин, независимо дали ти си там. Въпреки състоянието, в което ме завари, мога да се грижа сама за себе си. Досега винаги съм се справяла без ничия помощ. Никой, нито ти, нито онзи негодник Кейн ще ме принуди да напусна апартамента си.
— Добре. — Джордън отпи глътка бира. — Виждам, че вече си преминала към етапа на гнева.
— Не обичам да ме манипулират. Той използва собствените ми мисли срещу мен, а ти използваш някогашни те ми чувства. Държали сме един на друг, така ли? — извика тя. — Може би, но не забравяй, че това е минало. Ако искаш да се правиш на добър, като се махнеш от пътя ми, направи го сега. Пречиш ми.
