бе кой да е, а „Неразкрито престъпление“ от Джордън Хоук.
Навярно би се почувствал поласкан, ако разбереше, че тя чете последната му творба, и още повече, ако узнаеше, че всяка дума в нея й харесва.
Може би бе влюбена в спомена за момчето, но би пред почела да изяде жив плужек, отколкото да допусне той да открие, че е прочела всяка от книгите му.
По два пъти.
Шеста глава
Започнаха работата по терасата, възползвайки се от топлото есенно време и опита на Зоуи.
Дейна и Малъри единодушно я обявиха за кралица на ремонтите. С най-старите си дрехи и въоръжени с нови инструменти, подготвяха терасата за боядисване под нейните инструкции.
— Не знаех, че ще падне толкова много работа. — Малъри се отпусна на пети и погледна ноктите на ръцете си. — Развалих маникюра, който ми направи онзи ден — каза тя на Зоуи.
— Отново ще го оформя. Ако не олющим старата боя, новата няма да хване. Повърхността трябва да бъде равна и пореста, иначе ще се наложи напролет отново да боядисваме.
— Свалям ти шапка — каза Дейна и се загледа в нея, докато умело боравеше е електрическо ренде. — Мислех, че просто намазваш боята и чакаш да изсъхне.
— Щом си мислила така, наистина трябва да ми сваляш шапка.
— Не се главозамайвай — промърмори Дейна и събори няколко парчета от ронещия се пласт боя с шпатулата си.
— Не бих имала нищо против да нося корона. Нещо фино и изящно. — Докато говореше, Зоуи нагледа чирачките си. — Ще изглежда страхотно. Ще видите.
— Защо не ни позабавляваш по време на тази досадна работа? — предложи Малъри. — Разкажи ни за вечерята с Брад.
— Не беше нищо особено. Поигра видеоигри със Саймън, вечеряхме и си тръгна. Излишно беше да се тревожа толкова. Просто от доста време не ми е гостувал мъж. А и не съм свикнала да готвя за милионери. Струваше ми се, че трябва да сервирам в луксозни съдове, каквито нямам.
— Брад не е такъв — възрази Дейна. — И богатите могат да бъдат нормални. Когато бяхме деца, често хапваше у нас, а не сме ползвали луксозни съдове всеки ден.
— Не е същото. Първо, аз не съм израснала заедно с него. Освен това твоето семейство има повече допирни точки с неговото. Една фризьорка, прекарала детството си в каравана в Западна Вирджиния, няма за какво да разговаря с наследник на американска империя.
— Нечестна си и към него, и към себе си — отбеляза Малъри.
— Може би. Просто съм реалистка. Както и да е, смущавам се в негово присъствие. Не само заради парите. Сигурно и Джордън е натрупал състояние, щом романите му са бестселъри. Но не ме кара да се чувствам така. Беше ми приятно да си поговоря с него, когато дойде да поправи колата ми.
Дейна се разсея за миг и нарани палеца си.
— Колата ти? — Намръщи се и втренчи поглед в пострадалия си пръст. — Джордън е поправил колата ти?
— Да. Не знаех, че се е занимавал с коли. Наистина разбира от двигатели. Намина онзи ден следобед с цял куп инструменти и каза, че ще я погледне. Беше много мило от негова страна.
— Понякога е голям сладур — каза Дейна с усмивка, но стисна зъби.
— О, стига, Дейна. — Зоуи изключи рендето и извърна глава. — Нямаше нужда да си прави труда. Загуби цели два часа, а не поиска да го почерпя нищо друго, освен две чаши чай с лед.
— Не се и съмнявам, че добре е огледал задника ти, докато си вървяла към къщата да му ги донесеш.
— Може би. — Зоуи се постара изражението й да не издаде насмешка. — Но просто като приятел, без греховни помисли. Нищожна отплата за това, че ми спести ново ходене в сервиза. Колата ми не е вървяла толкова гладко, откакто я купих. Всъщност, дори когато я купих.
— Да, винаги се е справял с колите. — „И щедро е отделял от времето си“, мислено добави Дейна. — Права си, много мило от негова страна.
— Голям сладур — подхвърли Малъри и многозначително погледна Дейна.
— Да — промълви тя.
— Позволи на Саймън да се повърти около него, когато се прибра от училище. — Зоуи отново включи рендето и се залови за работа. — Забавно ми е да гледам как моето момче се сприятелява с мъже. Трябва да призная, че и Брадли се държа чудесно с него, оценявам това.
— Значи никой от двамата не се е опитал да стане по-близък и с майка му? — полюбопитства Дейна.
— Не — почти се засмя Зоуи и продължи да придвижва инструмента по дюшемето. — Разбира се, че не. Джордън просто направи услуга на приятел, а Брадли… Няма нищо подобно.
В съзнанието на Дейна остана дълго „хммм“, когато продължи работата си.
До обяд терасата бе сравнително готова да премине инспекцията на Зоуи. Седнаха на загладените дъски, за да отпуснат уморените си мускули и да хапнат сандвичи с риба тон.
След цяла сутрин работа, когато слънцето я напече и я обзе сънливо настроение, Дейна реши, че е време да разкаже за преживяването си предишната вечер.
— Снощи… имах малка схватка с Кейн.
Малъри затаи дъх и посегна към бутилката с вода.
—
— Не исках да започваме деня с него. Знаех, че всички отново ще се паникьосаме.
— Добре ли си? — Зоуи сложи ръка на рамото й. — Нали не си пострадала?
— Не, но трябва да ви кажа, че кратките срещи, които съм имала с него по-рано, не могат да се сравнят с това. Знаех какво се случваше с теб, Малъри, и все пак не го разбирах напълно. Сега го разбирам.
— Разкажи ни.
Малъри се премести и Дейна се озова между двете. Този път бе по-лесно. Успя да разкаже преживяването си по спокойно и с повече подробности, отколкото на Джордън. Но гласът й отново затрепери няколко пъти и се на ложи да вземе термоса си с кафе и бавно да отпие глъчка, за да успокои гърлото си.
— Можеше да се удавиш. — Зоуи обви ръка около раменете й. — Във ваната.
— И на мен ми хрумна. Но не мисля. Ако можеше просто да ни ликвидира, защо не ни накара да скочим от някоя скала или да се втурнем пред движещ се камион? Нещо такова.
— Господи, това наистина е успокояващо. — Зоуи погледна към улицата и едва не затрепери, когато премина кола. — Радвам се, че го каза.
— Стига. Сериозно. Струва ми се, че силата му стига дотук. Също както с Малъри. От нас зависи да направим избора, да бъдем толкова верни на себе си, че да прозрем, че всичко е илюзия, и да се отърсим от нея.
— Все пак е успял да те нарани — изтъкна Зоуи.
— Господи. — Дейна сложи ръка на сърцето, когато си спомни. — Да, бих казала. Въпреки че болката беше илюзия, той постигна целта си. По-мъчително от тази болка бе да зная какво означава тя и какво би могъл да ми отнеме.
— Трябваше да ни се обадиш. — Гласът на Малъри издаде едновременно загриженост и укор. — Дейна, трябваше да позвъниш на мен или Зоуи. Или на двете. Зная какво е да бъдеш в плен на тези илюзии. Не е трябвало да оставаш сама.
— Не бях. Канех се да направя точно това. Стоях в спалнята и бях готова да се развикам за помощ, когато Джордън почука на вратата.
— Ооо…
Дейна прониза Малъри с поглед.
— Няма никакво многозначително „о“. Просто се озова там в момент, когато бих се зарадвала на компанията на всеки, дори на двуглаво джудже, стига да може да прогони онзи тип.
