— Все пак странно съвпадение — отбеляза Малъри и примигна. — Искам да кажа, ново доказателство за пръста на съдбата и за връзката помежду ви.
— Слушай, това, че ти си хлътнала по Флин, не означава, че всички около теб ги очаква нещо подобно. Отби се и се държа много почтено. Отначало.
— А после? — настоя да узнае Зоуи.
— За разлика от Брад, Джордън, очевидно, никога не се колебае, преди да предприеме смел ход. Заклещи ме в кухнята.
— Така ли? — въздъхна Малъри. — Първата ни целувка с Флин беше в кухнята ми.
— Както и да е, в събота ще изляза с него. — Дейна изчака реакцията им и смръщи вежди, когато никоя от двете не проговори. — Е?
Зоуи сложи лакът на бедрото си и опря брадичка на свития си юмрук.
— Тъкмо си мислех, че не би било зле двамата да се опитате отново да станете поне приятели. От друга гледна точка това може би е част от пътя ти към откриването на ключа.
— Трябва сериозно да си помисля, преди да се заловя да решавам много проблеми наведнъж. Не зная дали мога отново да поддържам приятелски отношения с Джордън, защото… струва ми се, че все още съм влюбена в него.
— Дейна!
Малъри хвана ръката й, но тя бързо я отскубна и тръгна надолу по стъпалата.
— Не зная дали съм влюбена в Джордън такъв, какъвто е сега, или какъвто беше преди много време. Нали разбирате, в спомена за него. Може би този образ сега е просто една илюзия. Но трябва да узная истината, нали?
— Да. — Зоуи разопакова кексчетата, които бе донесла, и подаде едно на Дейна. — Трябва да я узнаеш.
— Дори и да съм влюбена, мога да превъзмогна това. — Отхапа голяма хапка. — Веднъж вече го направих. Ако не съм, значи всичко отново е нормално. Поне доколкото е възможно да бъде, докато намеря ключа.
— А неговите чувства? — попита Малъри. — Те не са ли от значение?
— Вече стана така, както той искаше. Този път ще бъде както аз искам. — Раздвижи рамене, сякаш с изричането на тези думи камък падна от плещите й. — Да боядисаме терасата.
Докато разопаковаха четки и валяци, Джордън разказа на Флин и Брад за премеждието на Дейна.
Бяха в хола на Флин, който се бе превърнал в място за размисъл. Джордън крачеше насам-натам, докато говореше, а кучето на Флин следеше всяко негово движение с надеждата да влезе в кухнята и да му донесе бисквитка. Когато Джордън наближеше вратата, голямата черна опашка на Мо започваше нетърпеливо да удря по пода. Все още не бе получил почерпка, но си бе изпросил погалване с крак по гърба от стопанина си.
— Защо не я доведе тук, по дяволите? — попита Флин.
— Мисля, че бих могъл, като я зашеметя и я вържа. Говорим за Дейна.
— Добре, добре, ясно. Можеше да ми кажеш всичко това още снощи.
— Да! И веднага щеше да хукнеш към апартамента й, за да я убеждаваш да дойде. Щяхте да се скарате, а само това й липсваше. А и исках да го разкажа едновременно на двама ви, когато Малъри не е тук.
— Сега, когато вече знаем, какво да правим по въпроса? — попита Брад.
— Имаш право. — Джордън тръгна към дивана и попари надеждите на Мо, като се настани върху сандъка, който служеше за масичка. — Не можем да измъкнем нито нея, нито която и да е от трите. Дори и да можехме, не зная дали би било редно. Залогът е много висок.
— Три души — промърмори Брад. — Все още не съм свикнал с тази мисъл. Зная какво се случи с Малъри, но не мога да го проумея. Съгласен съм, че не можем да ги измъкнем. Всичко се свежда до два въпроса: как да ги предпазим и как да им помогнем да открият ключа.
— Като се погрижим никоя от тях да не остава сама твърде дълго — започна Флин. — Въпреки че се докопа до Малъри, когато с нея бяха Дейна и Зоуи, трябва да вземем тази предпазна мярка.
— Тя няма да се премести тук, Флин. Предложих аз да се изнеса, но не успях да я придумам. — Джордън вяло потърка брадичката си и си спомни, че не се бе обръснал. — Но някой от нас би могъл да й погостува. Поне да спи там нощем.
— Да, да, веднага ще се съгласи. — Тонът на Флин бе саркастичен. — Миг след като кажа, че възнамерявам да спя в апартамента й, ще се наежи срещу мен и ще ме халоса с най-близкия тъп предмет. А теб няма да приеме за нищо на света. Нито пък Брад.
— Мислех си за Мо.
Раздразнението на Флин премина в недоумение.
— Мо?
Щом чу името си, Мо весело скочи, събори касетка със списания и въртейки опашка, се втурна към Флин.
— Ти каза, че Мо още на влизане в сградата е усетил присъствието на Кейн или поне опасността.
— Да. — Флин си спомни случката и погали голямата глава на песа. — Втурна се нагоре по стълбите, готов да прегризе нечий гръклян. — Нали така, дивако?
— Значи бихме могли да го използваме като предупредителна система. Ако отново се държи както тогава, ще вдигне съседите на крак. Да се надяваме, че ще бъде добър пазач на Дейна.
— Добра идея — съгласи се Брад и изтупа няколко кучешки косъма от панталоните си. — Но как ще убедиш Дейна да приеме Мо за съквартирант?
— Оставете на мен — каза Флин със самодоволна усмивка. — Ще предложа да се пренеса при нея и както очакваме, ще започнем спор. Накрая ще отстъпя и ще я помоля да направи малък компромис, като приеме Мо, за да мога да спя спокойно нощем. Ще се смили над мен и ще се съгласи, за да не се чувства виновна.
— Винаги съм се възхищавал на ловките ти манипулативни методи — отбеляза Брад.
— Просто трябва да имаш ясна цел. Което ни връща на въпроса за ключа.
— Моят график все още е най-гъвкав — каза Джордън. — Разполагам с достатъчно време за проучвания, размисъл и ходене. Ти, като журналист, имаш източници на информация — обърна се той към Флин. — Освен това Малъри има желание и възможност да работи с теб, а и Дейна и Зоуи вече са те приели, доколкото жени могат да приемат мъж в групата си. Брад ще се възползва от положението си на собственик на „Хоуммейкърс“. Би могъл да се отбива при тях почти по всяко време. „Как е, момичета? Изглежда добре. Мога ли да ви помогна с нещо?“
— Разбира се, че мога. Не е зле да споменете пред Зоуи, че не съм психопат убиец и никога не съм бил.
— Ще се опитам да го вметна при следващия ни разговор — обеща Флин.
„Време е да поработя“, каза си Дейна и запретна ръкави. Трябваше да направи нещо позитивно, за да смаже семената на съмнението за безпомощност, които Кейн се бе опитал да посее в нея.
Проклета да бъде, ако допуснеше да покълнат.
Щом нейният ключ бе познанието, трябваше да използва ума си. А кое бе най-подходящото място да черпи познание, ако не библиотеката? Мъчително бе да отиде там като клиент, а не като вътрешен човек, но щеше да преглътне огорчението, за да потърси това, което й бе нужно.
Не отскочи до дома си да се преоблече, а влезе направо с изпоцапаните си работни дрехи в сградата, която бе представлявала ключ в живота й.
Веднага бе привлечена от мириса. Книги, светът на книгите. Но се отърси от тази сантименталност. Докато вървеше към компютрите, си напомни, че в книгите се крият отговорите.
Вече бе прочела всичко, което бе успяла да намери, за келтската митология и сега възнамеряваше да разшири областта на търсене. Щеше да се съсредоточи върху заглавия, свързани с магии. „Опознай врага — помисли си тя. — Знанието е не само щит, а и оръжие“.
Записа най-ценните си находки и въведе ключовите фрази от напътствията на Роуина. Доволна от резултата, веднага се отправи към рафтовете.
