— Забравила ли си нещо?
Санди я пресрещна с вбесяващата си зъбата усмивка.
— Опитвам се да забравя доста неща, но ти все се изпречваш на пътя ми. Разкарай задника си от тук, Санди — каза Дейна с любезен тон.
— Не одобряваме подобен език в библиотеката.
Дейна сви рамене и я заобиколи.
— А аз не одобрявам сладникавия ти парфюм, но няма да се заяждам.
— Вече не работиш тук.
Санди я настигна и сграбчи ръката й.
— Това е обществена сграда, за която случайно имам карта. Пусни ме или ще разбия тези бели зъби, наредени като перли, за които татко ти сигурно е платил доста. — Дълбоко си пое дъх, за да възвърне спокойствието си. Искаше просто да вземе книгите и да си тръгне. — Защо не изтичаш при Джоан да й докладваш, че съм тук и изнасям книги? Или е заминала за страната на Оз да се прави на плашило?
— Ще се обадя на полицията.
— Добре, давай. Интересно какво ще прочетеш в „Диспеч“ за отношението към редовните клиенти в тази библиотека напоследък. — Махна с ръка към лицето на Санди и застана пред една от етажерките. — Не се безпокой, ще се погрижа името ти да бъде написано правилно.
Оказа се по-трудно да преглътне огорчението, отколкото бе предполагала. Дейна призна това пред себе си, докато избираше нужните й заглавия. Изпитваше колкото гняв, толкова и болка, че не може да идва тук дори като клиент, без да я тормозят.
Но нямаше да затрепери пред едно малко злобно кутре. Нито пък пред коварен магьосник.
Според нея между тях имаше доста общи неща. Дребнава ревност движеше и двамата, обсебваше ги и причиняваше страдание.
„Ревност — помисли си Дейна и присви устни. — Противоположност на любовта, както лъжата на истината, страхът на смелостта и така нататък“. Това бе нова гледна точка, която я подтикна да грабне томче с „Отело“, най-великата творба, посветена на ревността.
Докато пренасяше книгите, за да запише заглавията, тя се усмихна на една от жените, с които бе работила години наред. Стовари наръча на плота и извади картата си.
— Здравей, Ани. Как я караш?
— Добре. Чудесно.
С превзето движение Ани се обърна надясно и прочисти гърлото си. Дейна проследи погледа й и забеляза Санди, която стоеше със скръстени ръце и смръщени вежди и я наблюдаваше.
— О, по дяволите — промърмори тя под носа си.
— Съжалявам, Дейна. Съжалявам за всичко — прошепна Ани, огледа книгите и ги подреди.
— Не се безпокой.
След като прибра картата си, Дейна грабна купчината, широко се усмихна на Санди и забърза към вратата.
Според Флин едно от удоволствията, които носеше зрялата връзка с жена, бе да се прибере от работа и тя да го посрещне.
Уханието й, видът й, самото й присъствие внасяше малко повече яснота във всичко.
А когато тази красива, сексапилна и очарователна жена готвеше, това добавяше още една наслада в деня му.
Не знаеше какво ще има за вечеря, но му бе все едно. Предостатъчно му бе да види, че разбърква нещо в тенджера, докато Мо спи изтегнат под масата и издава звуци, които биха заглушили товарен влак.
Животът му най-сетне бе влязъл в ритъм, когато в него се бе появила Малъри Прайс.
Промъкна се зад нея, обгърна талията й и притисна устни към шията й.
— Връзката ни е най-хубавото, което ми се е случвало.
— Разбира се. — Тя извърна глава и устните им се докоснаха. — Как вървят нещата?
— Добре. — Накара я да се обърне за по-дълга целувка. — Сега е още по-добре. Не беше нужно да готвиш, Мал. Зная, че цял ден си работила.
— Просто стоплям малко готов сос за спагети.
— Все пак, нямаше нужда. — Хвана ръцете й и се намръщи, когато ги обърна. — Какво е това?
— Няколко мазола. Казвам си, че няма нищо страшно. Издават, че не се боя от работа.
Флин ги целуна.
— Ако бяхте почакали до уикенда, бих могъл да ви помогна за ремонта.
— Държим да се справим сами или поне да го започнем сами. Имам няколко мазола и почти похабих чифт джинси, но терасата стана най-красивата във Вали. Не бих възразила, ако ми налееш чаша вино.
Той извади бутилка и две стъклени чаши, които Малъри бе купила. Струваше му се, че в шкафа му се появяват все повече съдове при всяко нейно гостуване.
Носеше какво ли не — чаши, меки хавлиени кърпи, луксозни сапуни, които той се колебаеше дали да използва. Това бе едно от странните и интересни неща, свързани с присъствието на жена в къщата.
— Джордън ми разказа какво е преживяла Дейна.
— Така и предполагах. — Въпреки че все още не се бе стъмнило, тя запали високата свещ, която бе избрала за масата. — И двамата разбираме какъв ужас е изпитала. Зная, че я обичаш, Флин. И аз я обичам. Но не можем да я защитим, а само да бъдем до нея, когато трябва.
— Може би, но Джордън предложи нещо, което донякъде би помогнало.
Наля вино и сподели с нея идеята за четирикракия охранител.
— Гениално — реши Малъри и се засмя, загледана във все още спящия Мо. — Сигурно ще се съгласи. Ако не друго, поне няма да се чувства толкова самотна през нощта — Отпи глътка вино и отиде до мивката, за да напълни тенджера с вода за спагетите. — Предполагам, Джордън ти е казал и това, че в събота вечер двамата ще излизат.
Флин се взираше в пламъка на свещта и си мислени колко странно изглежда тя върху старата маса за пикник в кухнята му.
— Кой ще излиза? — Когато осъзна какво бе чул току-що, отпи голяма глътка. — Джордън и Дейна ще… излизат заедно?
— Значи не ти е казал.
— Не, не спомена нищо.
— Струва ми се, че не одобряваш идеята — отбеляза Малъри, когато сложи тенджерата на котлона.
— Не зная как да го приема. По дяволите, не искам отново да бъдат заедно. — Той знаеше, че Джордън работи на горния етаж, и погледна към тавана. — Аз съм този, който ще се озове между чука и наковалнята и ще понася удари и от двете страни.
— Тя все още го обича.
— Кого? — В очите му се изписа изумление. — Него? Джордън? По дяволите. Мамка му! Защо ми казваш тези неща?
— Защото така постъпват влюбените, Флин. — Малъри извади три тъкани подложки от чекмеджето, съмнявайки се, че той е знаел за тяхното съществуване, и внимателно ги разгъна на масата. — Споделят всичко един с друг Надявам се, че няма да изтичаш при Джордън с тази им формация.
— Господи. — Флин зарови пръсти в косите си и нервно закрачи из стаята. — Виждаш ли, ако не ми беше казала, нямаше да се налага да крия това, което зная, и от него, и от нея. Просто щях да живея в блажено неведение.
— Мисля, че и Зоуи проявява интерес към Брад, макар и много плах.
— Престани! Престани да ме заливаш с новини.
— Ти си журналист. — Обзета от шеговито настроение, тя извади салатата, която вече бе приготвила, и започна да слага подправки. — Би трябвало да се радваш на всяка информация.
Никога не бе виждал нито купата за салата, нито дървените прибори, с които Малъри разбъркваше зеленчуците.
— Ще ме заболи главата.
