— Има неща, които искам да ти кажа, и ако няма друг начин да те накарам да ме изслушаш, освен като препреча пътя ти, така да бъде. Не знаех, че ме обичаш. Не зная какво би променило това, но съм сигурен, че би било… различно. Зная само, че тогава не бях готов. Не бях нито достатъчно мъдър, нито достатъчно зрял.
— Беше достатъчно мъдър и зрял, за да правиш каквото искаш.
— Точно така. — Погледна я право в очите и кимна. Бях самонадеян, мрачен и неспокоен. Какво искаше да правим заедно, по дяволите?
— Идиот. — Загубила желание да пие бира, тя я остави. — Току-що описа типа мъж, в какъвто всяко момиче се влюбва веднъж в живота си. Като добавиш към това импулсивност, остроумие, привлекателност и химия, за мен беше неизбежно. Как е възможно да пишеш за хората, когато не познаваш половината от тях?
Опита се да се промъкне покрай него, но той хвана ръката й. Погледът, който му хвърли, би разтопил стомана.
— Крайно време е да разбереш, Хоук. Казах, веднъж в живота. Повечето момичета надрастват детинските си увлечения по самонадеяни типове и се превръщат в зрели, разумни жени.
— Чудесно. Предпочитам зрелите жени. — Джордън сложи бирата си на плота. — Винаги съм предпочитал теб.
— Нима мислиш, че с това ще трогнеш сърцето ми?
— Не и твоето, Дългучке. Но може би така ще успея.
Обхвана лицето й със свободната си ръка и изпита перверзно задоволство, когато видя яростта, изписана в очите й, миг преди да впие устни в нейните.
„Слава богу“, помисли си той. Слава богу, че бе толкова ядосана, и сега можеше да направи това, което не би си позволил, когато бе бледа и разтреперана.
Никога не бе копнял за нещо толкова силно, колкото да усети вкуса й. Струваше му се необяснимо. Но не изпитваше нужда да си го обясни. Просто бе факт. Би могла да го одере жив, но той трябваше да докаже нещо. И на нея, и на себе си.
Не бе нежен. Дейна никога не бе показвала, че очаква от него нежност. Притисна я с гръб към стената и жадно всмука устните й.
В тялото й нахлу топлина, толкова силна и почти толкова ужасяваща, колкото студа преди малко. Нямаше смисъл да се самозаблуждава, копнееше отново да изживее такава близост.
Но трябваше да скрие това от него и го отблъсна, борейки се със себе си.
Той сложи ръка на сърцето й и загледан в очите й, прошепна на сантиметри от устните й:
— Да. Точно както очаквах.
— Няма да се повтори. Трябва да разбереш, че никога не ще се случи отново.
— Някой беше казал: „Миналото е прелюдия към настоящето“.
— Шекспир, нещастнико. „Бурята“.
— Да. — Погледна я с насмешка и възхищение. — Винаги си имала по-добра памет от мен. Във всеки случай, няма да се повтарям. Колкото си приличаме, толкова сме и различни. И двамата сме се променили, Дейна. Искам шанс да разбера дали сега бихме могли да бъдем заедно.
— Не проявявам интерес.
— Напротив. Ти имаш любопитен ум и си задаваш същите въпроси, които и аз. Но може би се страхуваш, че присъствието ми тук ще те накара да се убедиш в доста неща, които ще нарушат равновесието ти.
— Моля те, престани, арогантно копеле.
— Какво ще кажеш да подложим на изпитание твоето равновесие и да задоволим любопитството ми, като излезем заедно?
Успя да я накара да загуби самообладание.
— Моля?
— Нали си спомняш какво означава среща, Дейн? Двама души отиват на уговорено място. — Вяло прокара пръсти по ревера на халата й. — О, може би ти е хрумнало, че искам веднага да се хвърлим в леглото и да се поборичкаме? Е, щом това е желанието ти…
— Престани. — Бе объркана и разгневена, но в същото време й бе безкрайно забавно. Побутна го с лакът. — Не мисля за секс. — Изрече тази лъжа с шеговит тон. — Няма да има боричкане в леглото, както се изрази. А идеята да излезем заедно е просто абсурдна.
— Защо? Печелиш безплатна вечеря. И допълнително удоволствие от възможността да ме разкараш, когато стана настойчив, и да си тръгна възбуден и незадоволен.
— Звучи примамливо.
— В събота вечер. Ще те взема в седем и половина.
— Откъде си толкова сигурен, че нямам друга уговорена среща за събота?
Джордън се усмихна широко.
— Попитах Флин дали се виждаш с някого. Зная как да направя проучване за това, което ме интересува, Дългучке.
— Флин не знае всичко — троснато отбеляза тя зад гърба му, докато се отдалечаваше. — Почакай само минута. — Изскочи от хола и го настигна до вратата. — Имам няколко важни условия. Да ме заведеш в истински ресторант, а не в заведение за бързо хранене или в любимата ти гостилница. И когато казваш, че ще дойдеш в седем и половина, нека това да не означава седем и четиридесет и пет.
— Съгласен. — Джордън замълча. — Зная, че няма смисъл да питам дали искаш да остана и да преспя на дивана. Но можеш да се обадиш на Малъри и да почакам, докато дойде.
— Добре съм.
— Както винаги, Дългучке. Чао.
Дейна замислено заключи вратата след него, преди да се върне в кухнята и да излее затоплената бира в мивката. Явно бе вечер за разхищаване на бира.
Не знаеше дали се приближава към откриването на ключа, но определено бе научила нещо. Кейн вече знаеше, че се е заловила да търси втория, и без да губи време, бе започнал да я сплашва. Искаше да й покаже, че не я изпуска от поглед.
Но нима усилията, които полагаше, не бяха доказателство, че тя има шанс да успее?
Да, имаше смисъл. Малъри го бе победила веднъж. Може би този път нямаше да бъде толкова вироглав. „Но ще бъде още по-коварен“, помисли си Дейна.
Бе узнала също, че дълбоко в себе си Джордън е запазил онази почтеност, която винаги я е привличала. Бе изплашена, почти обезумяла от страх, а той й бе дал точно това, от което се нуждаеше, за да се почувства отново сигурна, без да я кара да се смята за глупава или слаба.
Не можеше да го отрече.
Когато се залови да почисти банята, осъзна, че е впечатлена и от признанието му, че е бил егоист.
Ненавистта й към него нямаше да изчезне заради това, но поне бе имал доблестта да го признае.
Щом зърна книгата във ваната, вече напълно подгизнала, стисна зъби още преди да прекрачи прага на банята.
Символично бе, че магьосникът бе проникнал в най-съкровеното й кътче. Целта му бе да я убеди, че няма място, където би могла да се чувства напълно защитена от него, докато не открие ключа или до края на срока.
Отпуши ваната и се загледа в изтичащата вода.
— Ще се справя с теб — решително заяви тя. — Следващия път няма да бъде толкова лесно да ме сплашиш. Ще се справя и с Джордън, и със собствените си чувства, защото тази вечер научих още нещо. Все още съм влюбени в този откачалник, по дяволите.
Не се почувства по-добре, когато го изрече на глас, но се стегна и приведе банята в ред. Докато вървеше към спалнята, се замисли как да въведе ред и в живота си.
Що се отнася до Джордън, по-вероятно бе все още да е влюбена в спомена за него. Момчето и младият мъж, преживял огромно страдание, нейната първа любов. Нали всяка жена запазва съкровени спомени за първата си истинска любов…
Седна на леглото и взе друга книга от чекмеджето на нощното шкафче. Романът, който държеше там, не
