ще видя кои книги ще излязат. — Събра вежди и се замисли. — Може би гледната точка е твърде елементарна, но поне ми дава още една насока.
— Какво ще кажеш да си ги поделим? — предложи Малъри. — Ако направиш списък от книгите, между които смяташ, че е търсената, можем да го разделим на три части и всяка от нас да вземе едната.
— Добра идея. Не знаем какво търсим — продължи Дейна, — но трябва да вярваме, че когато се натъкнем на него, ще разберем, че сме го открили.
— Не е зле да пробваш и с думата „богиня“ — каза Малъри. — Моят ключ беше свързан с фразата „богинята пее“ от напътствията на Роуина. Възможно е следата към твоя да се окаже „една богиня броди, а друга стои в очакване“.
— Логично. — Когато приключи със своята част от стената, Дейна се изправи. — Господи, ще ни заболят очите. Има още нещо. — За да не бездейства, взе валяка си. — Ти откри своя ключ в тази сграда, Мал. Кейн или твоите фантазии я превърнаха в съвършен дом, в който живееш щастливо със семейството си и рисуваш в ателието си. Моите ме отведоха на пуст тропически остров. Не мисля, че ще намеря такова място близо до Вали.
— Не знаеш къде ще попаднеш следващия път.
Дейна остави валяка и ококори очи.
— Господи. Много успокояваща мисъл.
Осма глава
Въпреки че в момента минаваше за безработна, Дейна не помнеше някога да е била толкова заета.
Трябваше да се занимава с Мо, а това бе като да се грижи за четиридесеткилограмов малчуган. Той се нуждаеше от храна, от разходки, от време на време от смъмряне, от игри и зорък надзор.
Посвещаваше се на бояджилък по няколко часа на ден, което я накара да изпитва доста повече уважение към онези, които изкарват прехраната си по този начин. Но забавните игри с Мо й носеха успокоение, а ремонтът — удовлетворение и гордост.
Сградата все още не бе започнала да добива желания облик. Бяха решили първо да грундират всички стени в бяло, преди да ги боядисат в избраните цветове. Но за три упорити, всеотдайни жени, работещи като сплотен екип, бе само въпрос на време да осъществят плановете си.
Дейна имаше стратегия за бизнеса, който щеше да започне да развива след няколко месеца. Бе съставила дълги списъци от книги и й хрумваха интригуващи идеи какво да предлага в кафенето си, какви мебели и съдове да подбере.
Едно бе да мечтае за собствена книжарница, а съвсем друго да се залови с хилядите подробности, свързани със създаването й.
Към всичко това се добавяха и дългите часове, които прекарваше всяка вечер в търсене на насоки към ключа. Четенето бе нейна страст, откакто се помнеше, но сега то бе и мисия. Някъде, в някоя книга се криеше отговорът на загадката. Или поне следващият въпрос.
А ако този отговор или въпрос бе в една от книгите, които бе поверила на приятелките си? Ако го пропуснеха, защото тя бе единствената, способна да го открие?
„Това е пътят към лудостта“, каза си Дейна.
Точно сега, когато имаше толкова много грижи, трябваше да се готви за среща. Бе направила огромна грешка, приемайки поканата.
Явно, наистина полудяваше.
Ако се опиташе да отмени уговорката, Джордън щеше упорито да я преследва, докато търпението й прелее и го накълца с кухненския нож, за което щеше да прекара целия си живот в затвора. Или още по- лошо, самодоволно щеше да й натяква, че й е доказал колко се бои да бъде близо до него.
Далеч по-приемлива бе версията за кухненския нож и женския затвор.
Единственият избор, който й оставаше, бе да отиде въоръжена с целия си арсенал. Щеше да му покаже, че никак не се смущава от присъствието му, и същевременно да го доведе до лудост.
Бе невежа по отношение на ароматите, но намаза тялото си с крем, който ухаеше приятно, преди да сложи най-еротичното си бельо. Не само щеше да даде възможност на Джордън да го види, а и мисълта, че носи черен дантелен сутиен и бикини и ефирни чорапи с жартиери щеше да й вдъхва самочувствие.
Застана пред огледалото и остана доволна от вида си в профил, анфас и полуанфас.
— Чудесно. Изяж се от яд, Хоук.
Повдигна роклята, която бе избрала, от леглото. Изглеждаше измамно семпла, с дълга права пола от ефирна черна материя, но когато я облече, бе съвсем различно.
Изпъна я по тялото си и отново се завъртя пред огледалото.
Овалното деколте добиваше ново измерение, когато корсажът прилепваше към гърдите й, надничащи съблазнително над него. Цепката отстрани разкриваше целия й строен крак и при най-лекото движение.
Сложи обувки с тънък ток, който добавяше десет сантиметра към и без това внушителния й ръст. Никога не се бе смущавала заради височината си. Харесваше й.
Трябваше да благодари на Зоуи за косите си. Бяха лъскави и разпуснати от едната страна, а от другата — прихванати над ухото с малка шнола с лъскави камъчета. „Още нещо неустоимо“, помисли си Дейна. Шнолата служеше не толкова за да придържа кичурите, колкото за блясък.
Сложи парфюм на шията, китките и във вдлъбнатината между гърдите си. След това метна коси назад.
— Сразен си, приятел.
Осъзна, че всъщност с нетърпение очаква вечерта. От седмици не се бе обличала за среща. Освен това не би могла да отрече любопитството си. Как ли щеше да се държи Джордън? Как ли щеше да протече разговорът им? Не можеше да си представи една тяхна среща като зрели хора, а не почти деца.
Трябваше да признае, че е развълнувана. Особено защото бе сигурна, че целта му е да я спечели отново, а тя нямаше никакво намерение да допусне това.
Приближи се към огледалото, сложи ярко червило на устните си, стисна ги и отново ги разтвори с леко пукване.
— Играта започва.
Когато Джордън почука на вратата точно в седем и тридесет, реакцията му бе такава, каквато бе очаквала. Очите му се отвориха широко, а после се премрежиха. Видя как гърлото му затрептя от учестения пулс. Той сви ръка в юмрук и потупа гърдите си, сякаш да успокои сърцето си.
— Опитваш се да ме измъчваш, а?
Дейна закачливо наклони глава.
— Разбира се. Как се справям?
— Зашеметяващо. Вече се гърча в агония.
Тя се усмихна и посегна да вземе палтото си от закачалката. Джордън се промъкна зад нея, наведе се към шията й и вдъхна аромата на парфюма.
— Ако започна да стена, опитай… — Замълча, когато видя книгите. До дивана имаше няколко огромни купчини, на масичката още една, а в кухнята цяло море. — За бога, Дейн, ти се нуждаеш от лечение.
— Не са просто за четене, въпреки че в това няма нищо нередно, във връзка с работата и търсенето ми са. Проверявам една гледна точка към загадката с ключа и се готвя за новия си бизнес с книжарницата.
Дейна облече палтото и се опита да прикрие разочарованието си, че в момента той проявява по-голям интерес към книгите, отколкото към невероятната й външност.
— „Ключът на Ребека“, „Ключови свидетели“, „Къща без ключ“. Ясно ми е към какво си се насочила. „Ключът към сексуалната наслада“?
Хвърли й самодоволен, дяволит поглед.
— Млъкни. Ще ядем ли?
— Да, да. Заела си се с непосилна работа. — Джордън приклекна и прелисти една от книгите. — Искаш ли да ти помогна е няколко от тези?
— Вече поделих находките си с Малъри и Зоуи. — Знаеше, че след миг той ще се вглъби в четивото, не би могъл да се сдържи. В това отношение бяха като еднояйчни близнаци. — Стига. Гладна съм.
