— Какво друго ново? — Остави книгата върху купчината, от която я бе взел, изправи се и отново я огледа от главата до петите. — Изглеждаш убийствено.
— Много мило. Тръгваме ли?
Отвори вратата и й стори път.
— Къде е Мо?
— В парка с най-добрия си приятел. Флин ще го остави, преди да се прибере. Къде ще вечеряме?
— Госпожицата мисли само за ядене. Качвай се в колата. Няма да останеш гладна. Как е бояджийската бригада? — попита Джордън, когато затвори вратата й и седна зад волана.
— Напредваме. Сериозно. Не мога да повярвам колко работа сме свършили. Но всичко ме боли.
— Ако искаш масаж, обади ми се.
— Това безкористно предложение ли е, Джордън?
— Разбира се, познаваш ме.
Дейна кръстоса крака е бавно движение и цепката се разтвори до бедрото й.
— Крис ще се погрижи за мен.
Погледът му се плъзна към обувката й и обратно нагоре.
— Крис? — едва не изръмжа той.
— Мм-хм.
— Кой е този Крис?
— Много талантлив масажист с вълшебни ръце. — Дейна се протегна, сякаш бе под тези ръце, и издаде тих стон. „О, да“, помисли си тя, когато усети как Джордън затаи дъх. Вече бе започнала да използва арсенала си. — Препоръчан от Зоуи. В нейния салон ще се предлагат разнообразни процедури.
— Цялото име Кристин ли е или Кристофър?
Дейна сви рамене.
— Днес разтри врата и раменете ми, беше нещо като тест. Крис се представи блестящо. — Намръщи се, когато излязоха от града. — Къде ме водиш?
Долавяше аромата й при всяко вдишване и това го влудяваше. В случай че бе забравил колко дълги крака има, тя очевидно се стараеше да му го напомни. Може би гласът му бе леко пресипнал, но имаше оправдание.
— Аз черпя, така че аз избирам ресторанта. Във Веню.
— Дано да подобава на тоалета ми и да задоволи апетита ми или ще платиш не само сметката.
— Помня апетита ти. — Джордън си заповяда да остане спокоен. Играта, която Дейна бе започнала, му се струваше интригуваща, но бе твърде рано да се предава. — Е, кажи ми, какъв е ключът към сексуалната наслада?
— Прочети книгата. Ти ми кажи какво е първото, което ти хрумва, когато свържеш думата „ключ“ с литературата?
— Сещам се за мистерии със заключени врати.
— Хм. Възможно да има друг ъгъл. А „богиня“, във връзка с нещо различно от митологията?
— Образът на фаталната жена. Като загадъчната дама в „Малтийският сокол“.
— Какво я превръща в богиня?
— Притежава силата да омагьосва мъжете със секс, красота и лъжи.
— Аха. — Дейна съзнателно прокара ръка по дългата извивка на косите си. — Не е зле. Ще помисля върху това.
Потъна в размисъл и загуби представа за посоката и времето. Наближаваше осем часът, когато се опомни и примигна при вида на голямо бяло здание в подножието на един хълм.
„Впечатлена е“, помисли си Джордън, когато видя широко отворените й очи.
— „Лучано“? — Устните й се разтвориха. — По това време на годината ти е нужно съдействие от Конгреса, за да получиш резервация тук. Когато не е разгарът на сезона, трябва да се обадиш седмици предварително, а през октомври е невъзможно, дори да дариш кръв.
— Половин литър стига.
Той слезе и подаде ключовете на служителя от паркинга.
— Винаги съм мечтала да вечерям тук. Не е по джоба ми.
— Веднъж се опитах да издействам резервация за твоя рожден ден. Не ми се изсмяха, но навярно едва са се сдържали.
— Тогава не можеше да си позволиш дори… — Замълча и едва скри колко поласкана се чувства. Спомни си, че това бе напълно в негов стил. Безразсъден опит да я изненада. — Страхотно хрумване — каза тя и го целуна по бузата.
— Този път успях да го уредя. — Накара я да загуби ума и дума, когато повдигна ръката й към устните си. — Честит рожден ден. По-добре късно, отколкото никога.
— Много си галантен. На какво дължа това?
— Подобава на тоалета ти.
Задържа ръката й в своята, докато се качваха по стъпалата.
Ресторантът бе някогашна вила на богата и влиятелна фамилия от Питсбърг. Дейна не знаеше дали би могла да се нарече резиденция, но определено отговаряше на представата й за такава с колоните и терасите си.
Природата наоколо бе прекрасна и през пролетта, лятото и ранната есен отвън имаше маси, така че клиентите можеха да се наслаждават едновременно и на гледката, и на изисканите ястия.
Интериорът бе възстановен, разкошната обстановка се поддържаше като в дом на хора с високо обществено положение.
Фоайето бе с мраморен под, украсено е произведения на италиански художници и обзаведено с удобни кресла и дивани. Дейна едва бе успяла да възприеме светлината и цветовете, когато оберкелнерът забърза към тях.
— Господин Хоук, толкова се радваме, че ни гостувате тази вечер. Signorina3, добре дошли в „Лучано“. Масата ви е готова, ако желаете веднага да седнете. Или предпочитате първо да ви поканя в предния салон?
— Дамата е гладна, така че направо ще седнем на масата, благодаря.
— Разбира се. Мога ли да взема палтото ви?
— Да.
Но Джордън го изпревари и плъзна пръсти по раменете й, докато внимателно събличаше дрехата. Палтото й бе отнесено, преди да бъдат отведени по внушително стълбище до уединено сепаре, вече подготвено за двама.
Появи се сервитьор с бутилка шампанско.
— Както пожелахте — каза оберкелнерът. — Подходящо ли е за вашата вечер?
— Съвършено — увери го Джордън.
—
Оттегли се и ги остави насаме.
— Престарал си се — отбеляза Дейна след миг.
— Държа всичко да бъде изпипано. — Джордън повдигна чашата си за тост и леко докосна нейната. — За хубавите моменти. Минали, настоящи и бъдещи.
— Струва ми се безобиден повод. — Тя отпи глътка. — Господи. Сега разбирам какво има предвид старият Дом, когато казва, че при първата си глътка от тази пенлива течност е видял звезди. — Отпи още веднъж и го погледна над ръба. — Е, добре, впечатлена съм. Напоследък сте станали важна клечка, а, господин Хоук?
— Може би, но по-скоро дължа това внимание на способността си да преценявам как мога да се добера до нещо, което искам. За местно момче, постигнало много, не е трудно да си уреди резервация в ресторант.
Сепарето изглеждаше доста романтично. Имаше цветя и свещи не само на масата, а и на старинен поднос, поставен върху дългия резбован бюфет. Ароматът им и нежната музика на цигулки изпълваха въздуха.
