В малка камина от черен мрамор гореше огън, а на полицата над нея бяха подредени още вази с цветя. Голямо огледало с форма на мидена черупка ги отразяваше, създавайки усещане за интимност.
— Страхотна маса — провлачено каза тя.
— Исках да бъда насаме с теб. Не разваляй всичко — прошепна той и сложи ръка върху нейната, преди да я отдръпне. — Това е просто една вечеря, Дългучке.
— Нищо не може да се нарече просто на подобно място.
Джордън обърна ръката й и прокара пръст по дланта й, без да откъсва поглед от лицето й.
— Тогава ми позволи един опит да те ухажвам. Само тази вечер. Бих могъл да започна, като ти кажа, че в момента само като те гледам, сърцето ми спира.
Нейното подскочи и започна да бие неудържимо.
— Доста добре се справяш за начинаещ.
— Почакай. Ще ставам все по-добър.
Дейна не отскубна ръката си. Струваше й се, че подобна подла постъпка би била нередна, след като толкова се бе постарал да й предложи нещо специално.
— Нищо няма да излезе, Джордън. Вече сме различни от това, което бяхме.
— На мен ми се струва, че сме същите хора. Нека се отпуснем и се позабавляваме, докато сме тук. — Кимна на сервитьора, който дискретно бе застанал недалеч от сепарето. — Нали каза, че си гладна?
Дейна взе донесеното меню.
— За това имаш право.
Би трябвало да прояви невероятно упорство, за да не се отпусне и да не се позабавлява тук. Освен това би било проява на неуважение. Въпреки че подло я бе принудил да приеме поканата му, бе сторил всичко, на което е способен, за да направи срещата им незабравима и дори вълшебна.
Сам бе признал, че се опитва да я ухажва, което бе нещо ново. По време на връзката им, колкото и много да бяха означавали един за друг, старомодната романтика не бе част от отношенията им.
О, определено бе способен на мили жестове, когато бе в настроение. И на изненади. Но дори и най- трогателните от тях не биха я накарали да нарече Джордън Хоук галантен романтик.
Тогава бе харесвала променливите му настроения. Те я привличаха и възбуждаха.
Все пак не би се отказала поне веднъж да бъде ухажвана от чаровен и забавен мъж, който изглежда твърдо решен да й осигури вечер-мечта.
— Кажи ми какви са плановете ти за книжарницата.
Дейна хапна от превъзходния рибен специалитет.
— С колко време разполагаш?
— Колкото ти е нужно.
— Първо, искам да бъде достъпна. Хората да могат спокойно да влязат, да разгледат и може би да почетат. Все пак не бих допуснала да я смятат за своя лична библиотека. Мечтая да се превърне в приятно място за срещи и в квартална книжарница, където обслужването на клиентите е приоритет.
— Защо ли никой във Вали не се е опитал да осъществи тази идея досега?
— И аз се питам същото — сподели Дейна. — Вероятно има основателна причина.
— Защото няма друга като теб — каза той. — Към какво още се стремиш? Всякаква литература ли ще предлагаш или специализирана?
— Всякаква. Искам да има разнообразие, но дълго работих в библиотеката и отлично зная какво харесват местните жители. Някои жанрове, например любовни романи, криминалета, местна история, ще преобладават над по-езотеричните заглавия. Искам да поддържам връзка с училищата, за да зная какво изискват преподавателите, и ще се постарая да организирам поне един литературен кръжок през първите шест месеца. — Дейна взе чашата си. — Това ще бъде само началото. С Мал и Зоуи ще работим заедно и се надяваме да привлечем обща клиентела. Нали разбираш, някой влиза да си купи книга и си казва: „Каква чудесна ръчно изработена ваза, идеалният подарък за рождения ден на сестра ми“. Или клиентка на Зоуи решава да почете нещо леко, докато й правят прическа.
— Или влиза, за да разгледа картините, и й хрумва, че се нуждае от маникюр.
Тя вдигна тост и отпи.
— Това е планът.
— Добър е. Вие трите изглеждате добре заедно. Пасвате си, взаимно се допълвате. Имате различни стилове, но се съчетават чудесно.
— Странно, онзи ден ми хрумна точно същата мисъл. Ако преди време някой ми бе предложил да започна бизнес, в който да вложа буквално всичките си пари, заедно с две жени, които познавам от по- малко от месец, бих му се изсмяла. А сега нямам колебания. Убедена, че искам да се занимавам с това.
— Що се отнася до книжарницата, бих заложил всичко, че ще успееш.
— Запази парите си. Възможно е да се наложи да поискам заем, преди да потръгне. В тази връзка, кажи ми какво би желал да откриеш в една квартална книжарница. От гледната точка на писател.
И двамата се бяха облегнали назад, което бе знак, че келнерът може да отсервира.
— Нарече ме писател без никакви отрицателни епитети.
— Не се възгордявай. Просто не искам да развалям добрия тон тази вечер.
— Тогава да поръчаме десерта и кафето и ще ти кажа.
Докато го слушаше, Дейна съжали, че не бе взела със себе си бележник. Трябваше да признае, че е предвидлив. Засегна аспекти, за които не се бе сетила досега, и й даде ценни идеи за други, върху които вече бе започнала да мисли.
Когато заговориха за самите книги, осъзна колко много й е липсвал този чешит. Винаги бе изпитвала нужда да общува с човек, който споделя страстта й към тях. Заедно да ги обсъждат, докато напълно ги разнищят, и да изпитват безкрайно удоволствие от това.
— Страхотна вечер — каза той, докато й помагаше да стане. — Какво ще кажеш да се поразходим из градината, преди да тръгнем?
— Това ли е тактичният ти начин да ми кажеш, че съм изяла толкова много, че трябва да изразходвам калориите?
— Не. Търся начин да прекарам малко повече време насаме с теб.
— Наистина ставаш все по-добър в ухажването — отбеляза тя, докато излизаха.
Получи палтото си също толкова бързо, колкото го бяха отнесли. Забеляза, че Джордън остана напълно спокоен, когато оберкелнерът му подаде негова книга за автограф.
„И с това се справя добре“, помисли си тя. Държа се приятелски и непринудено благодари за приятната вечер.
— Как се чувстваш, когато някой ти поиска автограф? — попита го, когато спряха на площадката.
— По-добре, отколкото ако не дават пет пари кой съм.
— Не, сериозно. Не отклонявай въпроса. Как се чувстваш?
— Доволен. — Вяло приглади яката на палтото й. — Поласкан. Изненадан. Освен ако човекът има особен поглед и носи под мишница непубликуван ръкопис.
— И това ли се случва?
— Често. Но почти винаги е приятно да поговоря с някого, който е чел или ще прочете нещо мое и би се радвал да получи посвещение. — Сви рамене. — Нима в това има нещо лошо?
— Не е много темпераментно.
— Аз не съм темпераментен тип.
— Някога беше — промърмори Дейна.
— А ти беше сприхава и вироглава. — Широко й се усмихна, когато тя се намръщи. — Виждаш ли, че и двамата сме се променили?
— Ще сменя темата. Наистина прекарах приятно. — Въздъхна дълбоко, когато излязоха на каменна пътека и погледнаха нарастващата луна. — Започва втората ми седмица — промълви тя.
— Напредваш, Дългучке.
Дейна поклати глава.
— Струва ми се, че съм далеч от вярната следа. Все още. А дните бързо отминават. Няма да изпадна в