паника — побърза да добави тя, — но имам сериозен повод за безпокойство. Толкова много зависи от мен. Боя се, че ще разочаровам хора, на които държа. Разбираш ли какво имам предвид?
— Да. Не си сама в търсенето. Вярно е, че носиш най-голяма отговорност, но не и целия товар. — Джордън сложи ръце на раменете й и я притегли към себе си. — Искам да ти помогна, Дейна.
Приятно й бе с него. Както винаги. Щом осъзна това, в съзнанието й зазвъняха предупредителни камбанки.
— Вече знаем, че сме свързани, по един или друг начин.
— Искам нещо повече. — Той се наведе и плъзна устни по рамото й. — Желая те.
— В момента имам твърде много грижи.
— Каквито и да са, това не променя нищо. — Накара я да се обърне с лице към него. — Не ще престана да те желая. Трябва да го знаеш. — Устните му затрептяха, когато прокара длани надолу и нагоре по ръцете й. — Винаги съм харесвал този поглед.
— Какъв поглед?
— Леко укорителен, защото някой ти е създал проблем, който трябва да разрешиш. Ето тук се появява малка бръчица.
Долепи устни до челото й, точно между веждите.
— Нали щяхме да се разхождаме?
— Това и правим. Според мен тази вечер би трябвало да се случи още нещо.
Джордън изпита задоволство, когато видя устните й да се разтварят и на лицето й да се изписва изненада, защото, вместо да я целуне, започна да се поклаща с нея в бавен танц.
— Много хитро — промърмори тя, но бе трогната.
— Винаги съм обичал да танцувам с теб. Всичко, свързано с това. Уханието на косите ти, на кожата ти. Да виждам отражението си в очите ти, докато съм толкова близо до теб. Твоите очи винаги са ме пленявали. Не съм ти го казвал, нали?
— Не си.
Дейна затрепери и учестените удари на сърцето й заглушиха предупредителния звън.
— Все още е така. Понякога, когато прекарвахме нощите заедно, на сутринта се събуждах рано и дълго те гледах, докато спеше, само за да не пропусна мига, когато ги отваряш.
— Не е честно. — Гласът й секна. — Не е честно да ми го казваш сега.
— Зная. Трябваше да изрека тези думи навремето, но не ми остава нищо друго.
Леко потърка устните й със своите. Всмука ги и когато тялото й се отпусна в прегръдката му, едва овладя желанието си.
Бавно вкусваше от това, на което някога ненаситно се бяха наслаждавали. Докато ръцете й го обгръщаха под звездната светлина, не биваше да издава жаждата, която го измъчваше. Целта му бе да я съблазни.
Все още се въртяха в танц. Или така й се струваше, защото бе замаяна? Устните му бяха топли, търпеливи и още по-възбуждащи заради сдържаната страст, която долавяше у него.
Тя въздъхна и му позволи да я притисне по-силно.
Нежни, бавни ласки. Хладният въздух галеше затоплената й кожа, а уханието на нощта я обгръщаше, докато устните му шепнеха името й почти докосвайки нейните.
Ако с годините помежду им се бе появила бездна, тази единствена целувка в пустата есенна градина започна да изгражда мост над нея.
Той се отдръпна пръв и я накара да затаи дъх, когато хвана и двете й ръце и ги доближи до устните си.
— Дай ми шанс, Дейна.
— Не знаеш какво искаш от мен. Не знаеш — повтори тя, преди да я прекъсне. — А аз все още не зная какво да отговоря. Единственият разумен отговор, който мога да дам, е, че ми е нужно време да реша.
— Добре. — Джордън задържа ръцете й, но направи крачка назад. — Готов съм да чакам. Но бях искрен, когато казах, че искам да ти помогна. Няма нищо общо с нещата между нас.
— И за това трябва да помисля.
— Добре.
Все пак имаше нещо, което Дейна знаеше. Осъзна го, докато вървяха към колата му. Не бе влюбена в него, както преди раздялата. И двамата вече бяха различни хора. Някогашните й чувства към момчето бледнееха като утринна мъгла пред това, което изпитваше към него сега.
Джордън влезе в къщата и угаси лампата на площадката. Отдавна не се бе случвало някой да остави запалена лампа заради него.
Естествено, причината бе изборът, който самият той бе направил. Всичко се свеждаше до това. Бе решил да напусне Вали, да изостави Дейна, приятелите си и всичко познато.
Винаги би твърдял, че този избор е правилен. Но сега разбираше, че с начина, по който го бе осъществил, е оставил голяма пробойна. А как би могъл да започне да гради нещо ново върху пропукани основи?
Тръгна към стълбището, и спря, когато видя Флин да слиза към него.
— Да не би да си ме чакал, татенце? Наруших ли вечерния час?
— Изглеждаш в добро настроение след вечерта навън. Какво ще кажеш да си поговорим в кабинета ми?
Без да изчака отговора му, Флин тръгна към кухнята. Огледа се. Наистина бе грозна, дори той забелязваше това. Стари, очукани уреди, невзрачни шкафове и балатум, който вероятно бе изглеждал нов и красив по времето на дядо му.
Но не можеше да си представи какъв вид ще добие, когато Малъри осъществи плановете си. Не можеше да си обясни също защо перспективата да опразни стаята, а после отново да я обзаведе я прави толкова щастлива.
— В понеделник ще дойдат майстори, за да опустошат всичко тук.
— Нито миг по-скоро? — пошегува се Джордън.
— Рано или късно, щях да се заема с това. Не я ползвах често, но откакто се запознах с Малъри, в тази къща наистина се готви. — Флин ритна печката. — Ужасно ненавижда този уред. Направо ме плаши.
— Доведе ме тук да разговаряме за манията на Малъри на тема кухненско обзавеждане?
— Не. Исках да хапна чипс. Малъри ми забранява да ям в леглото. Това е едно от нещата, които не мога да разбера — продължи той и извади пакет „Чипс Аой“ от шкафа. — Но аз съм непукист. Искаш ли мляко?
— Не.
Флин бе облечен със сиви шорти и тениска, която навярно носеше от първи курс в колежа. Бе бос, с нехайно изражение.
„Външността е нещо измамно“, каза си Джордън.
— Не си непукист, Хенеси. Просто се правиш на такъв, за да постигаш целите си.
— Не си позволявам да ям чипс в леглото, нали?
— Някакви си картофки, синко. В леглото ти има жена.
— Да. — Със самодоволна усмивка, Флин си наля мляко, седна и изпъна крака. — Така е. В момента, разбира се, чете, вместо да ми предлага интригуващи и разнообразни сексуални забавления, но мога да почакам.
Джордън седна. От опит знаеше, че не след дълго приятелят му ще постигне своето.
— Значи искаш да обсъждаме сексуалния ти живот? Ще се перчиш ли, или ще поискаш съвет?
— Предпочитам да го правя, отколкото да се перча, и се справям доста добре, без да се нуждая от съвети. Но благодаря за предложението. — Хрупна парче чипс. — Е, как е Дейна?
„Аха, това било“, каза си Джордън.
— Малко е разтревожена заради задачата, с която се е заела, но изглежда твърдо решена да успее. Сигурно си видял планината от книги, когато си оставил Мо.
— Да, заболяха ме очите само при мисълта да прочета половината от тях. А иначе?
— Превъзмогнала е страха след онова, което й се случи. Беше изплашена, но сега е просто любопитна.
