Нали я познаваш?
— Мм-хм.
— Защо не питаш как вървят нещата между нас?
— Аз? Да се бъркам в личния ти живот?
— Целта ти е сам да заговоря за това, Хенеси.
— Проницателен си. Разбирам защо си станал преуспяващ писател.
— Невинаги. — Въпреки че нямаше особено желание, Джордън посегна и си взе парче чипс от пакета. — Оплесках нещата с нея преди години. „Заминавам. С теб ми беше забавно. Ще се виждаме от време на време“. — Прониза го остра болка, когато си спомни как Дейна бе изрекла тези думи. — Може би не съм го казал толкова рязко, но почти. — Захапа чипса и изпитателно изгледа приятеля си. — И с теб ли ги оплесках?
— Донякъде. — Флин побутна красивата свещ на Малъри встрани, за да сложи пакета в средата на масата. — Не мога да кажа, че не съм се почувствал изоставен, когато замина, но разбирах желанието ти да се измъкнеш оттук. Самият аз имах подобни намерения, по дяволите.
— Бизнесмен, пробиващ писател и напорист репортер. Страхотно трио.
— Да, всички постигнахме каквото искахме, нали? По един или друг начин. Аз не съм напускал Вали, но се канех да го направя, така че можех да простя на двама ви с Брад. Но не спях с никого от вас.
— Била е влюбена в мен.
Флин изчака няколко мига, когато долови недоумението и болката, изписани на лицето на Джордън.
— Сега ли го проумя? Доста бавно загряваш, приятел.
— Знаех, че ме обича. — Обзет от негодувание, Джордън все пак стана да си налее мляко. — За бога, Флин, всички се обичахме. Бяхме като семейство. Нямах представа, че съм голямата й любов. Как може един мъж да разбере това, ако жената не го погледне в очите и не каже: „Влюбена съм в теб, глупако“? Което би било нещо напълно естествено за Дейна — продължи той. Негодуванието му прерастваше в ярост. — Тя не крие чувствата си. Но този път го направи и не разбрах истината. Затова заслужавам да бъда наричан „жалък нещастник“.
Напоследък Флин бе озадачен от хладнокръвното държане на приятеля си и този изблик на гняв му донесе облекчение.
— Да, както и заради много други неща. Мога да съставя цял списък.
— Ако аз започна да изброявам твоите гафове, списъкът ми ще бъде по-дълъг — промърмори Джордън.
— Чудесно, състезание.
„Изглежда не само ядосан — забеляза Флин, когато се вгледа в лицето му, — а и разстроен“. Все пак трябваше да довърши това, което искаше да каже.
— Слушай, когато Лили ме изостави, за да търси слава и пари в големия град, страдах. Не съм бил влюбен в нея, както по-късно разбрах. Вие с Брад се оказахте прави. Но мислех, че съм влюбен и готов за това, а нейното заминаване провали всичко. Дейна наистина беше влюбена в теб. Представям си колко й е било тежко, когато я заряза, каквито и да са били причините.
Джордън седна и замислено разчупи парче чипс.
— Предупреждаваш ме да не постъпвам така с нея отново.
— Да, точно това се опитвам да кажа.
Девета глава
Дейна се опита да преодолее сексуалната и емоционалната си незадоволеност, като залегна над книгите. Съсредоточена върху целта си, прекара останалата част от вечерта в отсяване на информация, водене на записки и предположения за местонахождението на ключа.
Първият резултат от това бе непоносимо главоболие.
Сънят й през нощта бе неспокоен и недостатъчен. Когато дори Мо не успя да я ободри, реши да пробва с физически труд.
Остави кучето у Флин, като просто отвори входната врата със своя ключ и го пусна да се втурне вътре като куршум. Бе едва девет часът в неделя сутринта и тя предполагаше, че всички в къщата спят.
При сегашното й настроение лаят, който отекна в тишината като картечен откос, когато Мо хукна нагоре по стълбите, я накара да изкриви устни в усмивка на злорадство.
— Давай, Мо — насърчи го Дейна, затвори вратата и тръгна към колата си.
Веднага се отправи към сградата. „Малки удоволствия“, поправи се тя, когато паркира. Фирмата щеше да носи това име и й се струваше, че е крайно време да започне да я нарича така, вместо „къщата“ или „сградата“.
Щом отвори вратата, веднага я лъхна силен мирис на прясна боя. „Приятен е“, реши тя. Бе признак за напредък, обновление и нещо постигнато.
Може би белият грунд не изглеждаше красиво, но определено бе свеж и един поглед й бе достатъчен, за да проумее колко далеч са стигнали вече.
— Ще продължим в същия дух.
Запретна ръкави и пристъпи към инструментите и боите.
Осъзна, че за първи път идва тук без приятелките си. За миг й хрумна, че си търси белята, като стои сама в сградата, в която Кейн вече бе показал магическата си сила.
Плахо погледна към стълбите и си спомни за студената синя мъгла. Сякаш отново обгърната от нея, Дейна потръпна.
— Не мога да се страхувам всеки път, когато вляза тук.
Ехото на гласа й я накара да съжали, че не бе донесла радио. Чувстваше нужда да запълни тишината с нормални звуци.
„Няма да се страхувам“, зарече се тя, докато отваряше кутия с боя. Как щяха да превърнат тази къща в свое място, ако някоя от тях се страхува да стои тук сама?
Неизбежно понякога щеше да й се налага да идва рано или да остава до късно. Не можеше винаги да бъдат заедно. Всяка от трите трябваше да свикне с тишината и успокояващите шумове отвън. „Нормална тишина, нормални звуци“, каза си тя, опитвайки се да си вдъхне увереност. По дяволите, харесваше й да бъде сама и цялата празна къща да бъде на нейно разположение. Време бе да влезе в стихията си.
Споменът за пъклените игри на Кейн нямаше да я изплаши.
Щом бе сама, нямаше с кого да се надпреварва за супермашината за боядисване.
Все пак, когато започна да работи, изпита желание да чува гласовете на Малъри и Зоуи, които сякаш изпълваха стаите със светлина и весело настроение.
Утеши се с мисълта, че вече бяха грундирали помещенията на Малъри и са започнали нейните. Щеше да бъде доволна, когато ги довърши със собствените си ръце.
В това време можеше да умува върху различни идеи за разположението. Къде да подреди детективските романи и къде нехудожествената литература? А книгите за местната история?
Би било интересно да сложи върху масичка леки четива, подходяща добавка към удоволствието от чаша кафе.
Би могла да постави витрина антика някъде в кафенето и да я отрупа с кутии за чай, чаши и книги. А онези красиви кръгли маси, които й напомняха за старинна сладкарница, дали да се спре на тях или на по- функционални — квадратни? Беше ли този ъгъл подходящ за уютно кътче за четене, или бе по-разумно да го превърне в игрална зона за малки деца?
Приятно бе да наблюдава как свежата бяла боя постепенно покрива потъмнелите бежови стени. Чувстваше стаята все по-своя. Никой не можеше да я изгони както от библиотеката. Щеше да работи за себе си и сама да определя правилата.
Никой не можеше да й отнеме тази мечта и тази любов, както й бяха отнети други.
— Нима очакваш да постигнеш нещо? Малко магазинче в малък град? Ще вложиш труда, усилията, идеите и сърцето си в нещо толкова незначително? И защо? Защото нямаш нищо друго на света… А би могла да имаш.
По кожата й пробягнаха хладни тръпки. Започна да диша учестено, а мускулите на корема й се
